|
- Проф. Николов, културният туризъм е на път да се превърне в приоритет за България. Как се отнасяте към тази идея?
- Ние археолозите доста сме мислили и говорили за това. По идея на президента Георги Първанов направихме един комитет, който по някакъв начин да съдейства малкото средства за консервация и реставрация на археологически паметници да се насочват целенасочено към тези, които заслужават по-голямо внимание с оглед развиването на културния туризъм. Виждам, че по места хората се събуждат от летаргията - кметове и областни управители започват да правят нови неща. Културният туризъм ще раздвижи икономиката. Като цяло вярвам, че това ще стане. Но трябва да се има предвид, че в световен мащаб той е 6-8% изобщо от туризма. Това няма да е панацея.
За мен най-притеснителното е, че от една страна говорим за културен туризъм, а от друга страна държавата реално не защитава археологическото наследство от набезите на иманярите. Там нещата просто са изоставени на произвола на съдбата. Разрушават се такива паметници, които само след година-две биха донесли наистина приходи. В един момент просто няма да има какво да се покаже.
- Какво става с вашата идея движимите паметници на културата да бъдат обявени за публична държавна собственост и да се забрани масовата търговия с тях?
- За съжаление често ми се казва, че това е утопия. За мен това е спасението, защото ако няма как да се продават движимите паметници на културата, всичко ще може в значителна степен да се контролира. Сега законодателството е тромаво, по места явно има интереси, има достатъчно силни лобита, които противодействат. Аз лично съм песимист. Ето, вчера ми се обадиха от Бобовдолско за надгробна могила в някакво село, където минава водопровод, и там хората просто си копаят посред бял ден, разрушават гробницата и никой не обръща внимание.
- Вие какво можете да направите в такива случаи?
- Нищо. Освен да се обадим в местния музей и те да потърсят съдействието на полицията. Полицията обаче казва: "Това не е наша работа".
- Каква е съдбата на закона за паметниците на културата?
- Запецна за пореден път, вече 13-14 години няма развитие. Там започват да се намесват много силни частни интереси. Ние дадохме един вариант, но той потъна из комисиите на Народното събрание.
- Очаквате ли нов бум на археологически открития, както миналата година?
- Всичко е в сферата на спекулациите, в добрия смисъл на думата. По теория на вероятностите едва ли всяка година се случват такива неща. Но никой не знае.
- В кои страни са правени изложби от Археологическия музей?
- Където има археологическа експозиция без нас не може, това е най-големият археологически музей в България. Най-голямата ни изложба беше в Бон.
- Сигурно музеят печели добре от представянето зад граница?
- Абсолютно нищо не печелим. За 7 месеца в Германия оттам ни дадоха 25 000 лв. Ако за това време находките бяха тук, от билети щяхме да имаме по-големи приходи. Точно затова, и заради 100-годишнината на музея на 18 май, отказах основните съкровища да пътуват за Испания. Трябва да се намери баланс - да популяризираме нашата археология, но по разумен начин. Докато съществуваше Желязната завеса, беше много важно да показваме наши археологически изложби в чужбина, защото никой не идваше тук. Сега, когато искаме да правим културен туризъм, панагюрското златно съкровище няма да е в България 1 г. НИМ е изпразнен. Ако се бях съгласил за всичко, което се искаше и от нас, нашият музей щеше да остане празен. А за компенсация - жълти стотинки. Добре, правим реклама на страната, но трябва да я правим по-умно. Изложбите да бъдат за по-кратко, а големите ни съкровища да отидат примерно за 1 седмица, за 10 дни. Организаторите да направят силна реклама. И след това си го прибираме. Който иска да го види, да дойде в България. Просто трябва да се прави много добър маркетинг. А германците спечелиха доста пари от нашата изложба в Бон.
- А защо не поискахте по-голям процент?
- Не съм сключвал аз договора, а министерството на културата. Не съм против изложбите, но трябва да участваме с други находки, които така или иначе стоят във фондовете, а големите, важните съкровища да бъдат за кратко време. Имаме, например, идея Златната маска за първи път да излезе в Япония на световното изложение в Аичи за 10 дни. Имаме и друга идея, тя беше лансирана и от президента Първанов - до влизането ни в ЕС през 2007-а, да направим в центъра на Рим, в голям музей или в президентския дворец, една панорамна изложба на българската археология - от палеолита до късното средновековие. Малка, но хубава и за кратко време. Просто символично - да се представим в най-богатата в археологично отношение страна. Третата страна по археологическо наследство гостува на първата.
- Миналата година пред Археологическия музей се виеха опашки от посетители. Смятате ли, че хората започват да се връщат към тези места?
- До преди година бях по-малко оптимист за това, че българите ще влязат в музеите. Но нещата като че ли се промениха. След големите археологическите открития през миналата година за 9 дни в нашия музей влязоха над 22 000 души и вече съм опитимист, че нещата се променят. През 1905 г., след откриването на първата експозиция на 18 май, за по-малко от 6 месеца в музея са влезли 86 000 души. Мисля, че сега - след откриването на всички експозиции за 100-годишнината на музея на 18 май, ще бъде още по-добре. За мен също е любопитно да знам до края на годината колко хора ще влязат, но се надявам, че ще са повече от 86 000.
- Много музеи в страната са в окаяно състояние, но археологическият не изглежда така. Проблеми обаче сигурно имате?
- Проблеми винаги има. Всеки директор се е оплаквал, че сградата е малка, влажна, не достигат хранилища. Сградата вече не е влажна, защото правихме ремонт през последните 2 г. Но е много малка, нямаме фондохранилище. Затова години наред не сме приемали тук реално почти никакви материали от нашите разкопки. Политиката е променена вече. От 2 г. моята теза е, че трябва да намерим баланс - когато правим разкопки някъде из страната една част от най-добрите находки да остават в местните музеи. Защото нашият музей е на много интересно място и е много важен. Президентството, Народното събрание, Министерският съвет и музеят са в един ромб. Всяка чужда делегация, всеки чужд гост на президента, премиера или председателя на парламента може да влиза при нас. На министър Соломон Паси даже му предложих наскоро подобно нещо. Президентът пък поръча всяка важна чужда делегация да има в програмата си поне 15 минути в нашия музей. Поне. Аз обаче смятам, че трябва чуждите делегации, при възможност разбира се, първо да идват при нас в музея, да видят в каква страна са попаднали, с какви дълбоки корени, и тогава да ходят на преговори.
- Вярвате ли, че това влияе при преговори?
- Разбира се! Нека да видят, че това е страна с изключително богата култура. Хората продължават да не знаят къде е България и да нямат представа за нея. Наскоро бях в САЩ и има хора, които би трябвало да бъдат достатъчно интелигентни, а не знаят почти нищо за страната ни. И в Европа е така. Така че по-добре да дойдат тука, да видят в каква страна са попаднали, и тогава да тръгнат на преговори. Това ще подпомогне българските политици. Казвам го сериозно.
