"Армия без тайни агенти е като човек без очи и уши", констатира преди 2500 години Сун Тзу. От Мойсей и Цезар до Чърчил и Сталин управниците са използвали шпиони, за да измъкват полезна информация за своите противници у дома и зад граница. Откакто правителствата изграждат разузнавателни служби, проклинат греховете на своите шпиони: тяхната цена, склонността им да нарушават законите и особено навикът им да влошават нещата.

Напоследък шпионите и в САЩ, и във Великобритания заслужават да бъдат остро критикувани. Две години след започването на войната в Ирак те натрупаха доста грехове. Първо предоставиха лъжлива информация за оръжията за масово унищожение на Саддам Хюсеин. После допуснаха тя да бъде изкривена от политиците. Като се добавят и други грешки от по-далечно минало - неспособността да се предскаже краят на Съветския съюз, превръщането на Индия и Пакистан в ядрени сили, както и безсилието пред атентатите на 11 септември 2001 г. - се вижда как с годините рискът от провал нараства и става все по-опасен.

Шпионите от двете страни на океана бяха наказани за неуспехите си по странен начин. Те получиха повече пари за харчене и по-големи правомощия. Почти няма уволнения или наказания по високите етажи. Нещо повече - американският президент Джордж Буш неотдавна удостои с медал на свободата бившия директор на ЦРУ Джордж Тенет.

Все пак и САЩ, и Великобритания започнаха най-голямата реорганизация на разузнаването си след края на Втората световна война. Доколко успешна е тя?

Две неща налагат да не се прибързва с изводите. Първо, винаги е трудно да се каже колко добре работят шпионите (техните главни постижения обикновено са нещата, които не се случват). Второ, най-големите разузнавателни провали, свързани с Ирак и 11 септември, се дължаха не толкова на организационни проблеми и недостиг на пари, колкото на липса на упоритост и нюх. Америка разчиташе прекалено много на високотехнологичното разузнаване. Тя нямаше свои агенти нито в мрежата "Ал Кайда", нито в Садамовия Ирак - макар че Саддам Хюсеин си имаше изобилие от врагове, а Осама бен Ладен вербуваше когото му падне. 11 септември се случи, защото на времето никой не допускаше, че може да се случи. Днес ФБР може би се отнася по-мнително към арабските младежи, които вземат уроци по пилотиране, без да се интересуват много как се каца.

Като се имат предвид тези сериозни пропуски, сегашната реорганизация в САЩ изглежда плаха. Необходима е основна промяна на старата система - смесица от съперничещи си централи, създадени главно, за да събират информации от други страни, а не от сенчести недържавни дейци като Бен Ладен. Предприетите досега реформи изглеждат половинчати.

Тук има още един щекотлив въпрос - какво да се прави с тревогите за гражданските свободи и за политическата намеса? Повечето от новите пълномощия на агентите се отнасят до следенето на хора и обмяната на информация. От двете страни на Атлантика съществува сериозно безпокойство, че шпионите са прекалено близо до своите господари. Портър Гос е бивш конгресмен от Републиканската партия; сегашният шеф на МИ6 сър Джон Скарлет беше главният свидетел в подкрепа на Тони Блеър при разследването дали премиерът е "украсил" иракското досие. Сегашните реорганизации не допринасят много за изчистване на този конфликт на интереси. Това може да струва скъпо, ако политиците отново решат да прибягнат до услугите на разузнаването, за да оправдаят военна акция - например, в Иран или в Северна Корея.

Все пак на шпионите бе дадено почти всичко, което поискаха: повече пари, повече власт и относително мека реорганизация. Сега им остава да докажат, че струват нещо.

В няколко броя "Сега" ще публикува анализи как върви реформата в разузнавателните служби - на САЩ, на Великобритания, а и на България. Разузнаването на страната ни може би не е толково значимо в световен мащаб, но трябва да е на ниво, за да бъде онзи малък, но важен елемент в глобализиращата се система на сигурност в света.