|
Някои банки вече започнаха битката за вложители като предложиха гъвкави схеми за спестяване. Целта е
да се привлекат по-богати клиенти и то за по-дълго.
Има депозити, за които минималната сума е 1500 евро (около 3000 лева). При други пък схемата на олихвяване е такава, че провокира гражданите да не теглят парите си за по-голям срок.
А потенциал за привличане на депозити има. В последното си изследване анализаторите на "УниКредит" (собственик на Булбанк) коментираха, че депозитите ще нарастват два пъти повече от номиналния доход на глава от населението. Причината за тези очаквания са по-голямата склонност на българите към спестяване и увеличаването на частните транзакции.
Депозитите са източникът на средства, на който банките разчитат, за да отпускат кредити. Досега ръстът на заемите все изпреварва този на депозитите. Кулминацията бе миналата година, когато всеки лев депозит се превръщаше в лев кредит. И макар да не е отчетено влошаване на качеството на кредитния портфейл, през миналата година е имало банки, които са били съвсем близо до минимално изискуемата капиталова адекватност.
БНБ не успя от първия опит да овладее кредитната експанзия, тъй като банките намериха вратички да заобиколят ограниченията. Последните мерки на централната банка са много по-сурови и вероятно ще охладят ентусиазма на повечето финансови институции.
Освен количествените параметри за нарастването на кредитите, част от мерките на БНБ имат и "психологически" ефект върху поведението на банките при отпускане на заемите. Например - ако един кредит не е обслужван 90 дни, той влиза в по-високорискова категория и институциите ще трябва да заделят по-големи провизии за него. Дори клиентът да започне отново да го погасява, банката ще трябва да изчака да минат шест месеца на редовно обслужване, за да го "върне" в по-нискорисковата категория и съответно да освободи част от заделените провизии. Това неминуемо ще принуди
трезорите да бъдат много по-предпазливи
и да преценяват по-внимателно кандидатите за заеми.
Другият "психологически" момент е свързан с отчитането на лизинга. Експертите са единодушни, че рестрикциите върху кредитите ще тласнат банките към лизинговото финансиране. Още повече, че много от тях имат свои специализирани дружества за това. Поне засега контролът върху тази дейност не е толкова силен. Но това няма да продължи дълго. Неотдавна управителят на БНБ Иван Искров заяви, че се обсъжда идеята в кредитния регистър да бъде включено и финансирането, отпускано от лизинговите дружества. Вярно е, че намерението все още е на много ранен етап. Тепърва ще се мисли какви точно да са мерките, които ще се предприемат. По-голяма яснота ще има през септември.
Включването на лизинга в кредитния регистър ще осигури по-пълна информация на банките. Те ще могат да разберат дали техният потенциален кредитополучател има задължения не само към други банки, но и към лизингови компании. Затова институциите гледат с добро око на подобна промяна. "Подкрепяме всичко, което ще подобри средата и инфраструктурата, необходими за вземането на разумно решение за кредитиране", заяви пред в. "Сега" главният оперативен директор на Булбанк Алесандро Дечо. Той коментира, че така банките ще получат в ръцете си още един инструмент за управление на риска.
Анализатори прогнозират, че като цяло лихвите по кредитите ще се понижават, въпреки последните ограничения на БНБ.
Първоначалните реакции на банките са различни.
Банка ДСК например повиши цената на своите заеми. "За нас това е начинът да спазваме регулациите на централната банка и същевременно да гарантираме равнопоставеност на нашите клиенти", коментираха от институцията. И допълниха, че не би било справедливо да имат различни изисквания за отделните клиенти.
ОББ пък заяви, че няма да променя лихвите по кредитите си. Подобна е позицията и на други банки. Не са малко и институциите, които продължават с промоциите на ипотечни и жилищни заеми при ниски лихви за първата година от срока на кредита.
Пазарът ще покаже коя от банките е избрала правилната политика в битката за клиенти.
