Преди дни един приятел, истински изненадан, ме попита: "Вярно ли е, че царят е отишъл в Правец и там го посрещнали с хляб и сол?" Отвърнах му: да, премиерът наистина е наминал към родния град на Тодор Живков.
Признавам, до този момент не обърнах особено внимание на тази царска визита. Хората около мен обаче искрено се впечатляваха как баш комунистите се радват на прогонения и завърнал се монарх. И не само му се радват, но и ключа на града му връчиха. На специална церемония му го даде кметът Живков.
И тогава се замислих. Какъв знак е това? Какво казва Симеон? Ясно е, че той никога не прави нещо просто така, ходовете му винаги са отмерени и добре премислени. Дали това е поредният символичен жест към БСП? Или пък прошка и протегната ръка за помирение на разделения народ? Продължение на зова му отпреди половин година за прошка на комунистическото минало. Тогава той призова политиците да се замислят, да простят на миналото, и даде пример с една зловеща картина от Гражданската война в Испания, която е изложена във Военния музей в Мадрид. Под нея има надпис: "Испанци,
помнете, не забравяйте, но простете"
А може би не. Може би просто Симеон се опитва да открадне от левите гласове.
Следващата визита на премиера е в друг червен бастион - Врачанско. А преди Правец царят посети пак червени общини, в които БСП на местните избори беше в коалиция само с ДПС - Копривщица и Панагюрище.
Всички, които следят темата, знаят, че в Правец и Врачанско има доста социалисти, които се чувстват или обидени, или пренебрегнати от своите. Дали именно натам не е насочена жълтата стрела?
Премиерът си постави за цел НДСВ не само да настигне БСП, не само да я изпревари, но жълтите да сформират мнозинството в следващия парламент. Разбира се, твърде развинтена фантазия трябва да има човек, за да допусне абсолютно мнозинство за НДСВ, но е ясно, че жълтите ще направят всичко възможно БСП да не го получи. Как? Като
краде от нейните избиратели
Веднъж - с визитите на Симеон. Втори път - с програмите за управление. Не случайно коментатори обявиха жълтите приоритети за такива, които ще се харесат именно на избирателите на БСП.
Третият път за присвояване на електорат е чрез външна помощ. Такава помощ за НДСВ се очертава да дойде от новата странна "Коалиция на розата", в която влизат бившият социалист Александър Томов, бившият партньор на БСП Кръстьо Петков, бившите заместници на Ахмед Доган Гюнер Тахир и Осман Октай и боецът срещу синьо-червената мъгла Жорж Ганчев. Изключително благодатна за НДСВ коалиция. Тя може да краде както от червените, така и от гласовете на ДПС. Няма да е странно, ако управляващите се опитат да помогнат както могат на тази коалиция да прескочи парламентарната бариера. Едва ли могат да се нарекат случайни и честите срещи между Александър Томов и финансовия министър Милен Велчев. Велчев дори говори на партиен конгрес на партията на Томов.
Четвъртият път за подяждане на БСП електората е ясен - чрез непрекъснатото говорене за коалиции, което вреди повече на червените, отколкото на жълтите.
Пети път - чрез прокарване на
лоби в социалистическата партия,
което да създава вътрешни вражди. Не е тайна, че в соцръководството има хора, които теглят каруцата към ДПС. Но вече има и такива, които искат завой към НДСВ. Говори се дори, че текат разговори как определени червени лидери да елиминират възможността Сергей Станишев да стане премиер. За да може те самите да се уредят в едно царско-червено правителство.
А докато сега управляващите впрягат всякакви ресурси за борба, БСП се държи така все едно на 25 юни 2005 г. ще има партиен конгрес, а не парламентарни избори. Все едно битката е за лидерския пост в партията, а не за властта.
По принцип единството в левицата винаги започва да издиша, когато на столетницата й се качат акциите за управление. Никога досега обаче броени дни преди парламентарните избори не е имало такова публично говорене на червени фигури за връзката между лидер и кандидат-премиер, както и за възможна коалиция с политически опонент. Всичко това създава впечатление, че социалистите се занимават с вътрешнопартийни проблеми и не ги интересува особено могат ли да спечелят властта. В БСП наистина има хора, които не се интересуват от това дали партията ще спечели максимално много гласове. По-важно се оказва собственото им бъдеще. Има и такива, които гледат директно към конгреса на БСП през декември и използват всяка възможност, която ще омаломощи лидера на партията и ще направи неговото сваляне по-лесно. А толкова по-лесно ще е то, колкото по-малко гласове вземе БСП на изборите.
Изобщо все дебати, които вредят на кондицията, мотивацията и мобилизацията на левия избирател за вота. А царят не спи.
|
|