Старата узбекистанска лисица Ислам Каримов успя благодарение на своя цинизъм, смесен с жестокост, да съедини във външната си политика две главни оси - американската и руската. Той се представя като нерушима крепост на светското начало в Централна Азия, обкръжен от ислямизъм.

Тази дипломатическа маневра започна след разпадането на СССР, когато бившият апаратчик с безгранични властнически апетити оглави републиката. Чрез нея се оправдаваше систематичното задушаване на всички форми на политическа опозиция и установяването на диктатура под сянката на специалните служби, наследили бившето Управление на КГБ за Узбекистан. Тя позволи да започне постепенно сближаване с Чичо Сам.

Но обратът настана на 11 септември 2001 г., когато Каримов, който от 1991 г. се стреми да създаде противотежест на руското влияние, неочаквано получи шанс. Заплахата от узбекското ислямистко движение - заплаха реална, но раздута по политически съображения - превърна Ташкент във фигура на геостратегическата "шахматна дъска".

Новият съюз с Узбекистан е



твърде примамлив за САЩ,



за да се откажат заради него от демократичните принципи. На американците им е жизнено необходимо да имат опора по пътя си към Афганистан, където се води битка с талибаните. Буш без колебание приема предложението на Каримов да открие военновъздушна база в Карши-Ханабад. Този стратегически пункт за контрол над Централноазиатския, Каспийския и Близкоизточния район служи като допълнение към киргизката база в Манас.

Но има едно условие: трябва да се внимава узбекистанският бастион да не бъде взривен отвътре. През март 2004 г. взривове в Ташкент (след които през юли камикадзета извършват атентати край израелското и американското посолство) предизвикват у САЩ съмнения в здравината на партньора. След предупреждения от неправителствени организации американската администрация започва да мисли как да "демократизира" режима, който предизвиква бедност и народно недоволство. Даденият на Каримов картбланш не намалява силата на религиозния екстремизъм, а точно обратното - създава за него хранителна среда, притесняват се експерти.

Американците се дистанцираха през последните месеци от Ташкент, като съкратиха помощта за него в знак на протест срещу сериозните нарушения на човешките права и фалшифицирането на изборите. След въстанието в Андижан и жестокото му смазване от властите Ислам Каримов изглежда на САЩ като все по-неудобен партньор.

От друга страна,



отношенията на Ташкент с Русия се затоплят



Въпреки страховете си от хегемонистичните стремежи на Москва Каримов се сближи с Путин, като се изказа срещу "западните спонсори" на нежните революции в Украйна, Грузия и особено в съседен Киргизстан. Страхът от демокрацията и от ислямизма обединява руския и узбекския лидер, които, изглежда, нямат какво друго да си кажат.

Русия се страхува от разпространението на войнствения ислям по границите си, както и от притока на бежанци от Централна Азия, но ще трябва да преосмисли узбекската си политика успоредно с разрастването на безредиците. В събота чрез заместник-министъра на външните работи Валерий Лошчинин Москва изобличи не само "т. нар. ислямски фундаменталисти", но и "сложното социално-икономическо положение на населението". "Налице е крайна бедност и дори глад в узбекската част на Ферганската долина, както и силна ислямска традиция, която едва неотдавна придоби насилствен характер", отбелязва пред АФП Алексей Малашенко от московския център "Карнеги". "Президентът Каримов предизвика тези хора. Той не само арестува ислямистките водачи, но и техните жени. Никой не обича това. Каримов е виновен", добавя специалистът по централноазиатските проблеми.

Репресиите още повече засилиха народното недоволство, предизвикано от икономическия застой, от корупцията и от усещането, че властта не е в състояние да промени нещата в тази тюркска селска република с най-многоброен народ в Централна Азия - 25 милиона души. Те само тласнаха населението към ислямистката опозиция. Анализаторите са единодушни, че Ислам Каримов е пропуснал възможностите, които е имал, за да развие икономиката на страната. Вече е прекалено късно да се спаси положението.