Неразвит научен потенциал в университетите. Липса на координация и непълноценно използване на базата. Лоша връзка с бизнеса. Такава е диагнозата за изследователския сектор у нас и капацитетът му да реализира иновации съвместно с предприятията.

Като оправдание за лошите резултати по традиция се сочи липсата на финансиране и стимули. Това обаче е само част от истината. Дори към университетите, институтите и предприятията да потекат реки от пари, вероятността те да бъдат ефективно оползотворени към момента не е голяма. Българската наука продължава да е инфраструктурно непригодена да произвежда и продава приложни изследвания. Тя не разполага нито с добри производствени площадки, нито с достатъчно работници, нито с продавачи.

Към това заключение води и най-беглият преглед на различните евроинициативи в сферата на иновациите. България не присъства (или я има, но скромно) в редица от действащите европейски мрежи. Част от отдавна утвърдените структури, улесняващи комерсиалната реализация на научни продукти, у нас изобщо не съществуват. Други пък тепърва ще трябва да се пълнят със съдържание. А анализите показват, че създаването на подобни звена съвсем не е формален въпрос.



Spin-out компаниите - децата на университетите



Над 40 spin-out компании на обща стойност 2 милиарда паунда - такава е статистиката за развойната дейност на едно-единствено, но мощно британско ВУЗ - Оксфордския университет. Според данни от 2002 г. университетите на Острова са учредили общо 158 spin-out фирми. Подобни компании успешно развиват и останалите страни в Европа.

Това са фирми, основани от представители на академичната общност, които развиват научно-приложна дейност с висок потенциал за реализация на пазара. Характерното при тях е, че университетът притежава част от компанията и прибира част от доходите. Останалата част от средствата се поделя обикновено между преподавател и инвестиращ външен партньор.

Една от последните spin-out компании на Оксфордския университет в сферата на медицинската диагностика - Oxford medical Diagnostics, например е съсобственост между университета и IP2IPO - частна компания, специализирана в защита на интелектуалната собственост и комерсиализацията на университетски технологии. Срещу дарение от 20 млн. паунда за лабораториите на Департамента по химия фирмата е спечелила право да притежава част от акциите на spin-out компаниите му до 2015 г.

Учредяването на spin-out компания обаче изисква сериозни инвестиции, доказано жизнен продукт и носи рискове.

У нас spin-out компании, създадени от университетите, официално няма. Неофициално с подобна дейност твърдят, че се занимават балансиращи на ръба на законите частни фирми на преподаватели. За разлика от европейската практика отношенията между съответния преподавател и университета не са регламентирани.

Според експерти създаването на spin-out компании в момента е затруднено и от самата законова уредба. Университетите нямат право да имат фирми или да участват в смесени търговски дружества.



Технологичните паркове - връзката с производството



Големите университети осигуряват помещение и оборудване за spin-out компаниите си на територията на изградените към тях технологични паркове. Съществуват различни по вид такива паркове - в зависимост от това кой ги притежава. При всички тях обаче целта е една и съща - да се използват максимално знанието и технологиите, развити от университетите и научните институти, за създаване на нови и развитие на вече действащи иновационни фирми.

251 са технологичните паркове, членове на Международната асоциация на технологичните паркове (МАТП). Повечето от тях са извън непосредствения кампус на университета, но в близост до него, защото изискват сериозна площ. За малки се считат паркове до 200 000 кв. м обща площ.

Доколко полезно е осигуряването накуп на помещения, условия за развойни изследвания, научна подкрепа и консултации доказва статистиката на МАТП за настанените на територията на парковете фирми. 54% от тях са се преместили там постфактум, след като са установили предимствата на подобно решение. Наред с това нараства броят на фирмите, родени на територия на парковете в резултат от дейността на настанените в тях инкубатори. Към 2001 г. родените в инкубатори към парковете компании са съставлявали 10%, 7% са били spin-out фирмите.

В България идеята за създаване на технологични паркове се върти безуспешно години наред. Според експертите една от причините е в липсата на добър предварителен анализ и в стремежа процесът да се наложи силово.

"България няма капацитет да развива голям брой технопаркове. Необходимо е проучване къде условията са най-добри и какво точно се стремим да получим", коментира Албена Вуцова, шеф на дирекция "Научни изследвания и проекти" в МОН. Според нея добри условия за изграждане на технопарк има около Техническия университет-София и разположените наблизо по-малки специализирани вузове - като ХТМУ например. Добра база и потенциал за технопарк според Вуцова има и Техническият университет-Варна.



Къщите на знанието



На територията на технопарковете обикновено се разполагат и други звена от ключово значение за връзката между бизнеса и науката - звената за трансфер на знание, или така наречените къщи на знанието. Целта на тези структури е да осигуряват непосредствено връзката между наука и бизнес, като следят едновременно работата на учените и нуждите от технологични иновации на фирмите.

За да бъдат по ефективни, звената за трансфер на знание обикновено се учредяват като консорциум между университети, търговски камари, регионални агенции и т. н. От 1995 г. насам учредената от Европейската комисия мрежа от подобни звена включва 71 институции. За последните 5 години те са участвали в 12 500 сделки за продажба на технологии и са помогнали на над 55 000 компании да задоволят нуждата си от иновации.

България участва в мрежата с една структура - Европейски иновационен център (ЕИЦ), който бе създаден през 1997 г. съвместно от БАН и Българската стопанска камара. Организацията поддържа сайт с база данни за новите технологии, развити от българската наука. Допълнително ЕИЦ предлага услуги, свързани с трансфера на знание - като изготвяне на технологични одити, проучвания и т. н. Въпреки добрата база за сътрудничество между БАН и стопанската камара обаче специалисти признават, че дейността на центъра може да бъде по-активна.

Три български истории на успеха, публикувани в сайта на европейската мрежа, онагледяват ползите от подобно сътрудничество. Показателно е, че две от тях са свързани с една и съща фирма на българския пазар - шведския мебелен гигант ИКЕА, и едно и също звено за трансфер на знание - в Швеция. С негова помощ и сътрудничеството на ЕИЦ технологичните си проблеми успяват да решат две български предприятия, партньори на ИКЕА - "Траяна пласт" и "Лудогорие 91". Те успяват да закупят чужди технологии от Швеция и да съкратят разходи по производството.

Третата история на успеха разказва за създаването на смесената българо-гръцка софтуерна компания "Дейта камюникейшън". Тя се ражда, след като едноименна гръцка фирма търси съдействието на българския и гръцкия център за трансфер на знание с цел откриване на партньор за разрастване на бизнеса.



Колкото повече, толкова повече



Такъв е смисълът на кластърите - друга чуждица, свързана с икономиката на знанието. Кластърите са групи от предприятия, които не могат (или не желаят) да си позволят самостоятелно да консумират много наука и затова обединяват усилията си.

Според специалистите у нас лесно може да се сформират кластъри в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и биопродуктите. Същите зони са определени като най-благодатни за кластъри и от голям европейски проект, в който страната ни е участвала - "Фортех". Счита се, че в тях страната ни има солидна научна база и фирми с добър конкурентен потенциал.

България не стои достатъчно добре и на полето на бизнесинкубаторите - люпилните за нови жизнеспособни малки и средни предприятия. В европейските списъци фигурираме с два проекта: JOBS - на социалното министерство, който включва 37 бизнесцентъра и 10 инкубатора, и бизнесинкубаторът в Русе.

Инкубаторите от нов тип имат малко по-различна задача - стимулирането на иновациите. Този тип центрове са обединени в друга европейска мрежа - ЕBN. В нея попадат само одобрени от Европейската комисия организации. Сред тях няма българска.

Създаването на тези институции фигурира като цел във всички стратегии. Те няма да решат автоматично проблемите на науката, но са предпоставка за нейната гъвкавост. Пред това стои един голям въпрос - необходимостта от инициатива сред самата научна общност.