:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,317,168
Активни 93
Страници 11,821
За един ден 1,302,066
Анализ

Трудният бизнес на университетите

Българската наука не е пригодена да продава знание
СНИМКА: Ройтерс
Неразвит научен потенциал в университетите. Липса на координация и непълноценно използване на базата. Лоша връзка с бизнеса. Такава е диагнозата за изследователския сектор у нас и капацитетът му да реализира иновации съвместно с предприятията.

Като оправдание за лошите резултати по традиция се сочи липсата на финансиране и стимули. Това обаче е само част от истината. Дори към университетите, институтите и предприятията да потекат реки от пари, вероятността те да бъдат ефективно оползотворени към момента не е голяма. Българската наука продължава да е инфраструктурно непригодена да произвежда и продава приложни изследвания. Тя не разполага нито с добри производствени площадки, нито с достатъчно работници, нито с продавачи.

Към това заключение води и най-беглият преглед на различните евроинициативи в сферата на иновациите. България не присъства (или я има, но скромно) в редица от действащите европейски мрежи. Част от отдавна утвърдените структури, улесняващи комерсиалната реализация на научни продукти, у нас изобщо не съществуват. Други пък тепърва ще трябва да се пълнят със съдържание. А анализите показват, че създаването на подобни звена съвсем не е формален въпрос.



Spin-out компаниите - децата на университетите



Над 40 spin-out компании на обща стойност 2 милиарда паунда - такава е статистиката за развойната дейност на едно-единствено, но мощно британско ВУЗ - Оксфордския университет. Според данни от 2002 г. университетите на Острова са учредили общо 158 spin-out фирми. Подобни компании успешно развиват и останалите страни в Европа.

Това са фирми, основани от представители на академичната общност, които развиват научно-приложна дейност с висок потенциал за реализация на пазара. Характерното при тях е, че университетът притежава част от компанията и прибира част от доходите. Останалата част от средствата се поделя обикновено между преподавател и инвестиращ външен партньор.

Една от последните spin-out компании на Оксфордския университет в сферата на медицинската диагностика - Oxford medical Diagnostics, например е съсобственост между университета и IP2IPO - частна компания, специализирана в защита на интелектуалната собственост и комерсиализацията на университетски технологии. Срещу дарение от 20 млн. паунда за лабораториите на Департамента по химия фирмата е спечелила право да притежава част от акциите на spin-out компаниите му до 2015 г.

Учредяването на spin-out компания обаче изисква сериозни инвестиции, доказано жизнен продукт и носи рискове.

У нас spin-out компании, създадени от университетите, официално няма. Неофициално с подобна дейност твърдят, че се занимават балансиращи на ръба на законите частни фирми на преподаватели. За разлика от европейската практика отношенията между съответния преподавател и университета не са регламентирани.

Според експерти създаването на spin-out компании в момента е затруднено и от самата законова уредба. Университетите нямат право да имат фирми или да участват в смесени търговски дружества.



Технологичните паркове - връзката с производството



Големите университети осигуряват помещение и оборудване за spin-out компаниите си на територията на изградените към тях технологични паркове. Съществуват различни по вид такива паркове - в зависимост от това кой ги притежава. При всички тях обаче целта е една и съща - да се използват максимално знанието и технологиите, развити от университетите и научните институти, за създаване на нови и развитие на вече действащи иновационни фирми.

251 са технологичните паркове, членове на Международната асоциация на технологичните паркове (МАТП). Повечето от тях са извън непосредствения кампус на университета, но в близост до него, защото изискват сериозна площ. За малки се считат паркове до 200 000 кв. м обща площ.

Доколко полезно е осигуряването накуп на помещения, условия за развойни изследвания, научна подкрепа и консултации доказва статистиката на МАТП за настанените на територията на парковете фирми. 54% от тях са се преместили там постфактум, след като са установили предимствата на подобно решение. Наред с това нараства броят на фирмите, родени на територия на парковете в резултат от дейността на настанените в тях инкубатори. Към 2001 г. родените в инкубатори към парковете компании са съставлявали 10%, 7% са били spin-out фирмите.

В България идеята за създаване на технологични паркове се върти безуспешно години наред. Според експертите една от причините е в липсата на добър предварителен анализ и в стремежа процесът да се наложи силово.

"България няма капацитет да развива голям брой технопаркове. Необходимо е проучване къде условията са най-добри и какво точно се стремим да получим", коментира Албена Вуцова, шеф на дирекция "Научни изследвания и проекти" в МОН. Според нея добри условия за изграждане на технопарк има около Техническия университет-София и разположените наблизо по-малки специализирани вузове - като ХТМУ например. Добра база и потенциал за технопарк според Вуцова има и Техническият университет-Варна.



Къщите на знанието



На територията на технопарковете обикновено се разполагат и други звена от ключово значение за връзката между бизнеса и науката - звената за трансфер на знание, или така наречените къщи на знанието. Целта на тези структури е да осигуряват непосредствено връзката между наука и бизнес, като следят едновременно работата на учените и нуждите от технологични иновации на фирмите.

За да бъдат по ефективни, звената за трансфер на знание обикновено се учредяват като консорциум между университети, търговски камари, регионални агенции и т. н. От 1995 г. насам учредената от Европейската комисия мрежа от подобни звена включва 71 институции. За последните 5 години те са участвали в 12 500 сделки за продажба на технологии и са помогнали на над 55 000 компании да задоволят нуждата си от иновации.

България участва в мрежата с една структура - Европейски иновационен център (ЕИЦ), който бе създаден през 1997 г. съвместно от БАН и Българската стопанска камара. Организацията поддържа сайт с база данни за новите технологии, развити от българската наука. Допълнително ЕИЦ предлага услуги, свързани с трансфера на знание - като изготвяне на технологични одити, проучвания и т. н. Въпреки добрата база за сътрудничество между БАН и стопанската камара обаче специалисти признават, че дейността на центъра може да бъде по-активна.

Три български истории на успеха, публикувани в сайта на европейската мрежа, онагледяват ползите от подобно сътрудничество. Показателно е, че две от тях са свързани с една и съща фирма на българския пазар - шведския мебелен гигант ИКЕА, и едно и също звено за трансфер на знание - в Швеция. С негова помощ и сътрудничеството на ЕИЦ технологичните си проблеми успяват да решат две български предприятия, партньори на ИКЕА - "Траяна пласт" и "Лудогорие 91". Те успяват да закупят чужди технологии от Швеция и да съкратят разходи по производството.

Третата история на успеха разказва за създаването на смесената българо-гръцка софтуерна компания "Дейта камюникейшън". Тя се ражда, след като едноименна гръцка фирма търси съдействието на българския и гръцкия център за трансфер на знание с цел откриване на партньор за разрастване на бизнеса.



Колкото повече, толкова повече



Такъв е смисълът на кластърите - друга чуждица, свързана с икономиката на знанието. Кластърите са групи от предприятия, които не могат (или не желаят) да си позволят самостоятелно да консумират много наука и затова обединяват усилията си.

Според специалистите у нас лесно може да се сформират кластъри в сферата на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и биопродуктите. Същите зони са определени като най-благодатни за кластъри и от голям европейски проект, в който страната ни е участвала - "Фортех". Счита се, че в тях страната ни има солидна научна база и фирми с добър конкурентен потенциал.

България не стои достатъчно добре и на полето на бизнесинкубаторите - люпилните за нови жизнеспособни малки и средни предприятия. В европейските списъци фигурираме с два проекта: JOBS - на социалното министерство, който включва 37 бизнесцентъра и 10 инкубатора, и бизнесинкубаторът в Русе.

Инкубаторите от нов тип имат малко по-различна задача - стимулирането на иновациите. Този тип центрове са обединени в друга европейска мрежа - ЕBN. В нея попадат само одобрени от Европейската комисия организации. Сред тях няма българска.

Създаването на тези институции фигурира като цел във всички стратегии. Те няма да решат автоматично проблемите на науката, но са предпоставка за нейната гъвкавост. Пред това стои един голям въпрос - необходимостта от инициатива сред самата научна общност.
 
Над 40 spin-out компании на обща стойност 2 милиарда паунда - такава е статистиката за развойната дейност на едно-единствено, но мощно британско ВУЗ - Оксфордския университет.
 
Този прототип на лимузина, задвижвана чрез литиево-йонна батерия, не е роден в автомобилните компании, а от преподаватели в екофакултета към университета Кейо, Япония. Много чужди университети позволяват на преподавателите си да стартират развоен бизнес, но при ясно регламентирани условия.
22
1340
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
22
 Видими 
16 Май 2005 22:17
Колко парааа давате за теория на относителносттаааааа? Идвай народеее, купууувай!
Евтино давам и еволюционната теория-а-а-а!
Купете и торията на справедливостта на Ролс, както и теория на комуникативното действое на Хабермас - промоцийка ви правя. Без пари ви излиза.
Айде холан - търговците влизат и в храма на науката.
Истината е една - слагай здрави такси за обучение и им гледай сеира на "бизнес-дас-маните".
16 Май 2005 22:42
В Англия искам
Там да основа фирмата за изследване на българския интелектуален пазар. Оттам се вижда по-добре.
Ама там няма нужда от българските интелектуалци.
Сега - кой ще плаща .. не милиарди, а стотинки за фирмите на университетските преподаванети. Къде ще си предлагат услугите?
16 Май 2005 22:42
Ако в България университетите създадат съвместни дружества с бизнеса то в повечето резултатът ще е ясен - разграбване на държавното имущество. Бедният доцент е готов да се продаде за половин сребърник - стига да има кой да му го даде.
16 Май 2005 23:04
Много, много добра статия.
В Университетите и милионаи да налеят нищо няма да стане - там няма мениджери и мислещи пазарно хора като цяло.
16 Май 2005 23:15
Не разбрах само каква е връзката между изсичането на горите от шведската ИКЕА и бизнеса на университетите.
Може би че университетите трябва да секат горите за да се открои белия фрак на ИКЕАта, или пък че трябва да обединят усилията си в проектирането на мебели?
16 Май 2005 23:59
Странните реакции ме подбудиха да се досеизразя
Там горе в статията се говори за умни неща, но другаде
Тук една фирма не печели с ум, печели с хитрост и връзки
И не е проблем университетският преподавател да си направи фирма с тези качества. Но това за съжаление няма никакво отношение нито към университета, нито към Европа
17 Май 2005 00:25
Засегнат е много интересен проблем, който не съществува отдавна назапад!
В Германия университетите са основният извор на "умове". На мода е и термина Outsourcing in Forschungslabor, именно изнасяне на изледователски центрове извън предприятията и използвайки същите в уни-тата. ТУ Дармщат е получил за 2003 година 20 милйона евро от различни фирми като Даймлер-Крайслер или Инфосис, Университета във Франкфурт работи тясно с Дойче Банк. Фирмите разчитат предимно на университетите за вливане на свежи идеи в подразделенията им, те влагат пари, разработват съвместно проекти и се радват на 20% от абсолвентите, които биха искали да работят при тях. Конкуренцията е голяма. Има ли проблем за разрешаване, те се опират на университетите и това е най-евтиния начин да им се разреши.
Хората, които управляват фирмите в България си нямат и най-малка представа от този ценен кадър. Никой не влага в персонал, нико не развива собствено Ноу-хау, а разчитат да забогатеят за няколко години и какво ще се случи после...остави!

takvor onik
达 可 沃 尔 奥 尼 克 保 多 利 昂
God Bless U!!!
17 Май 2005 01:06
Преди няколко месеца във форума имаше въпрос за производителността на труда на западните професори
17 Май 2005 01:15
takoko Така си е за жалост!
17 Май 2005 04:10
Ако проблемът беше само в университетите на България, това щеше да е половин беда. Българските фирми "жадни" за знания и технологии щяха да купуват знания и да правят смесени проекти с европейски университети. Но това не става. Какъв е извода? Проблемът е във фирмите и по-точно в "бизнесмените". Те са неграмотни и нямат идея как да правят пари от технологии, наука, ... Това е най-голямата беда за България - некадърната бизнес прослойка - произлязла от БКМ, ТНТМ, СДС, ДПС, крала, грабила, ...... Те не знаят да създават, знаят само да гепят.
17 Май 2005 05:00
emаcs,
не съм съгласен. Като изключим малоумието Юлиян Генов и още няколко други звезди дошли с награбен капитал я от Микропроцесорни системи, я от SPS, я от другаде. повечето от IT фирмите в бг се управляват по съвсем пазарен начин.
Основния проблем за създаването на ИТ инкубатори и създаване на мощен сектор високи технологии е некадърността на държавното чиновничество и управляващи.
То нежелае да комуникира с ит фирмите в бг, не приема диалог или предложения по никакъв начин и генерира безразборно идиотизми, почерпени от поредната безмислена командировка на поредния висш или полувисш държавен чиновник някъде по света. Досега винаги е било така за последните 15 години, без значение кой е управлявал.
ИТ политика се прави от хора които са правили успешно ИТ бизнес, а не влачещи се по политически листи и мечтаещи за топло държавно местенце с много комисионни.
Тов за съжаление няма да се промени. В резултат на което постепенно най-големите ИТ фирми в бг ще бъдат филиали на западни комапнии, където ще се бичи кодириране и чат-пат support. Развой и инженеринг в бг няма да се правят. Създаване и налагане на собствени продукти и търговски марки поне на европейско ниво вече също (почти) не е по силите ни.
Това ще бъде (вече почти е) бг ИТ индустрията, скъпи чиновничета. Около нея ще се върти основната маса от бг фирми на принципа майстор сичко мога - , сглобяващи компове, вкарващи части без ДДС, окабеляващи квартални ланове и интернет кафета; и пишещи веб сайтчета. По кадърните пичове бягат в софия, там като се ошлайфат малко - навън . А тяхното място се заема от поредното попълнение ученици и кандидат студенти, догато не избягат и те.

Та, скъпо правителство, гледайте си туризма и магистралите. Не че разбирате нещо и от това, но карай да върви. ААА и да не забравите да си купите следващияте лицензи от Microsoft. Избори идат, суха пара е необходима, ей!

17 Май 2005 06:56
Когато "бизнесът" в България започне да печели не от шашми, комисионни, рекет и подобни, а от добре свършена работа, тогава ще започнат да се котират умните и образовани хора, които са основният продукт на университетите. До тогава - летище София-Враждебна, вратата към Европа и света..
17 Май 2005 08:19
...нашата научна мисъл произлиза от средите на тъпата "селска интелигенция"(по същество - децата на местните даскали, която в годините на социализма си пращаше чедата да учат в София най-често с бал 18 т.е. с шест тройки и привилегия формулирана като "от периферните и недоразвити райони"...
...поради липса на качества тия синковци нямаха шанс да излъжат някоя софийска мома и го удряха на комсомолска дейност...
...от ВУЗовския комитет пътя до асистентското място беше едно протягане на ръка(държаща дамаджана) и естествено земляк в комисията...
...децата на изтъкнати професори, генетически слързани с науката, учеха в столиците на соц.страните и в момента повечето запълнят преподавателски места в университетите на Калафорня, където титлата професор не е престижна а просто е длъжност на преподавател...
...вярно е че и голяма част от децата на номенклатурата учеше най-много в москва, но все "хуманитарни науки" които не са основата на научния напредък на съвремието...
...при тях нещата бяха в повечето случаи "на тепсия" , факт лишаващ ги от лична инициатива и отнасяйки ги в блатото на шуробаджаначеството...
...в момента те обслужват политическата въртележка и диктуват условията на съвременната ни наука...
...за жалост...
17 Май 2005 09:54
ум и разум с пари не се купува
тука смучат идеите на младите автори и после разни номенклатурчици се изживяват на ръководители на проекти и предпрятия
17 Май 2005 11:09
G5, де де беше прав.... Но за жалост мисля че не си. Виждал съм доста представителна извадка от големи български IT "бизнесмени" и даже в миналото (3-5 г) съм им превеждал при преговори. Срам ме е било, идваше ми да потъна в земята. Но ми плащаха за преводач да им превеждам глупостите. Опитвах се напълно безкористно и тактично да ги коригирам, да ги поправя, да ги науча какво не трябва да говорят, но те си знаеха своето. Нищо и никога не успяха да направят като сделка и никаква дъжавна администрация в България не им е виновна, а само и единствоено лакомията и некадърието им. Нищичко не постигнаха. Такива хора излагат България дори пред напълно доброжелателни контрагенти.
17 Май 2005 11:18
така кат гледам, ни авторката ни болшинството от коментиращите отбират от спецификата на темата... а това с непълноценното използване на материалната база е направо виц! К'ва материална база, бре моме? Те у джурналистическия факултет нищо ви не турат в главите май.
17 Май 2005 11:32
Статията е пълна с глупости.
1. Говорейки за науката в БГ, авторката само на едно място бегло се споменава БАН, а според данните на Американския институт за научна информация (статията от вчера в Сега) 60% от реферираната научна продукция излиза от БАН. Да се говори за наука вузовете (като изключим СУ + още 2-3) е просто смешно - там наука няма и не може да има поради липса на компетентни хора.
2. Кой в БГ ще купува високотехнологичен научен продукт - мутрите ли които строят хотели по морето или т.н. "стратегически инвеститори", които само гледат да разпродадат и фалират подарените им от управляващите срещу тлъсти комисионни предприятия. Ако случайно решат да развиват нещо те ползват западен ноу-хау.
3. Ако някой иска в БГ да се прави сериозна наука, то трябва да вдигне заплатите на учените поне 2-3 пъти. А иначе spin-out компании, инкубатори, hi-tech паркове и др. звучат много красиво и оправдават заплатите на авторката и чиновниците в МОН.
17 Май 2005 11:45
emacs, ти за кои IT бизнесмени говориш? Ако е за търговците на компютри и компоненти, като цяло си прав - те си лашкат контейнери от Азия независимо дали са с електроника или текстил. Но от някои фирми, които правят софтуер и внедрявания, имам и добри впечатления. И някои от тях са създадени от бивши или настоящи университетски преподаватели. Вярно е, че университетите не са им помагали. Но който може, си може - и по трудния начин.
17 Май 2005 12:02
G5,
17 Май 2005 17:35
Не ги слушайте тия, погледнете Япония колко гадно място за живеене е. Това ли искате да стане в България?
Шъ им се не видят и критиките, европейски, еврейски, американски и други цигански боклуци
17 Май 2005 18:07
На гол тумбак, чифре пищови. Що е то? Българската наука.
Наместен удобно в джоба на данъкоплатеца, нашият учен не ще да си напусне уютното местенце и да започне да си вади сам хляба.
Аз, казва, публикувам научни резултати на световно ниво в реферирани международни научни списания.
Браво, много хубаво, отвръща българският данъкоплатец, но защо аз трябва да финансирам твоята научна дейност. Финансирай си я сам.
Ти си простак, отвръща ученият, и нищо не разбираш от наука. А българските бизнесмени са мутри и тъпанари защото не искат купуват моите научни резултати.
Ами ти пък произвеждай научна продукция, която се купува, не се предава данъкоплатецът.
Ти не ме учи на акъл, вика ученият, ами вземи че ми вдигни 2-3 пъти заплатата за да мога да правя още по-хубава наука.
Да-а-а, не пада на гърба си нашият учен. Абе ученото си е учено. И в клозета да го затвориш от глад няма да умре.
18 Май 2005 14:03
Kato cheta kakvo pishe Zevzek, ako imashe vlast i uchilishtata shteshe da zatvori. Nali i daskalyata sa se nastanili v dzhoba na danykoplatetza.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД