:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,260,832
Активни 78
Страници 11,710
За един ден 1,302,066
ТЕМА С ПРОДЪЛЖЕНИЕ

II. Проблемите на съвременния Джеймс Бонд

Щателна проверка на данните от разузнаването, преди те да стигнат до властта, както и нови методи за вербуване и обучение предвижда реформата в британските тайни служби
Някога проницателният хроникьор на шпионажа Джон льо Каре написа, че тайните служби са най-показателни за дълбоката същност на страните, които защитават. Неотдавна виден британски практик на това изкуство се съгласи, че разузнаването е "крайният израз на националната идентичност и суверенитет".

Великобритания е може би най-яркият пример за това. Тайните й агенти си остават незначителни по брой и по бюджет в сравнение със Съединените щати. Така наречената отделна сметка за разузнаването, открита от министерството на финансите, е 1,3 милиарда лири (2,5 милиарда долара). Американското правителство изразходва приблизително пет пъти повече за това, което се явява еквивалент на трите британски шпионски служби: външното разузнаване МИ6, контраразузнаването МИ5 и Правителствения комуникационен център GCHQ. Затова американската помощ е от жизнено значение. Едуард Хийт, министър-председател от 1970 до 1974 г., веднъж попита недоумяващо какво получава Великобритания от съоръженията от всякакъв вид, които предоставя за ползване от американците. Отговорът беше, че без разузнавателните данни, давани от Америка, Великобритания моментално ще бъде принизена до "същото положение, в което се намират разузнаванията на другите страни-членки на НАТО", т.е. на второразрядна сила.

Но британските разузнавателни служби все пак са запазили известна самостоятелност. Колкото и странно да е, част от нея се дължи на филмите за Джеймс Бонд, чрез които агентите на МИ6 грабнаха въображението на света. Елитът в



МИ6 не се отказа от господин Бонд



Той му помага да преодолее разликата между англичаните и американците в разходите за разузнаването. Ветерани от ЦРУ признават, че докато те винаги трябва да разполагат с плик, натъпкан с долари, един разузнавач от МИ6 понякога може да разчита само на имиджа си. Бивш шеф на МИ6 разказва, че след дълга и предпазлива обработка на потенциален агент, когато най-накрая един от английските разузнавачи му направил окончателно предложение, обектът застанал пред него мирно - до такава степен бил респектиран.

Въпреки хвалбите напоследък британските разузнавателни служби са



на предела на възможностите си



Две събития наложиха преосмисляне на начина, по който се работи, и доведоха до най-голямата реформа в разузнаването.

Както посочи един дългогодишен оперативен служител, след терористичните атаки от 11 септември 2001 г. "разузнавачите се обединиха, защото външният свят дойде у дома". Данните, събрани от разузнаването - за терористи в някой труден и отдалечен район или за лице с подозрителен куфар в някоя хотелска стая в Европа, вече трябва да се предават на Обединения център за анализи, свързани с борбата срещу тероризма край Темза. Резултатите от тези анализи се появяват на бюрата в няколко кабинета в "Уайтхол" само часове след получаването им. Тайните служби на Великобритания си дават сметка, че сега са изправени срещу заплаха без география, чиито последици се отразяват пряко върху политическите проблеми на деня. Никога преди анализите на разузнавателните сведения и използването им не са заемали толкова важно място в английската политика.



Ирак разтърси допълнително системата на разузнаването



Британските разузнавателни служби, както и службите в Америка понесоха много тежък удар, когато очакванията да бъдат намерени в Ирак запаси от оръжия за масово унищожение не се оправдаха. Те и политиците, които съветваха, изглежда, бяха забравили мъдрата забележка на сър Колин Макол, бившия шеф на МИ6, че това, което в най-добрия случай може да предостави разузнаването, е "котешки очи в тъмното".

Ограничените възможности на разузнаването заеха видно място в доклада на лорд Бътлър за Ирак, оръжията за масово поразяване и разузнавателните данни, представен миналото лято. Оттогава съдържащите се в него заключения не излизат от главите на шефовете на тайните служби на Нейно величество. Провалът в Ирак непрекъснато занимава създадената група за практическо приложение на препоръките в доклада на Бътлър, която се оглавява от координатора по въпросите на разузнаването и сигурността сър Дейвид Оманд.

Изготвеният от него доклад неотдавна бе представен на малък брой министри, влизащи в състава на правителствената комисия в кабинета на Тони Блеър, която се занимава с въпросите на сигурността и разузнаването. Той препоръчва пълно приемане на критиките, съдържащи се в доклада на лорд Бътлър, особено на тези, с които се подчертава необходимостта от щателна проверка на сведенията от разузнаването още преди те да бъдат включени в анализите, които се изпращат на министри, граждански и дипломатически служби и на въоръжените сили. Тези проверки трябва да бъдат много по-задълбочени от времето преди войната в Ирак.

Но за целта трябва да бъде увеличен с една трета персоналът на 30-членната група за анализи при кабинета. В нея ще бъде създаден също отделен екип, който да подлага на съмнение изводите на групата, за да се избегне "груповото мислене", което безпокои лорд Бътлър.

Новата система, която се създава след доклада на Бътлър, има за цел да бъде дадена по-голяма тежест на техническите специалисти,



да поражда по-голям скептицизъм



към събраните разузнавателни сведения и да позволи на всеки член на британското разузнаване да казва истината на властта. Поне такива са надеждите.

Могат ли да бъдат ефикасни промените, настъпили в разузнаването след 11 септември и след препоръките в доклада на Дейвид Оманд? При всички случаи предприетата реформа трябва да гарантира, че бъдещата политика, водена от политици и военни, не трябва да възлага на разузнаването бреме, което то не би могло да понесе. Освен това те трябва да подобрят комуникацията с парламента, средствата за информация и обществеността при непосредствени заплахи и бъдещи опасности за света, когато не е достатъчно да се каже "вярвайте ми".

В МИ6 вече бе възстановен специалният отдел, който трябва да подлага на преоценка всички по-значими звена на външното разузнаване, а не само тези, които са свързани с Ирак. Може би най-значителният опит да бъдат използвани максимално възможностите на разузнаването още преди войната в Ирак бе създаването на Обединения център за анализи, свързани с борбата срещу тероризма. След атаките от 11 септември МИ5 създаде собствен център за анализи на контраразузнаването, свързани с борбата срещу тероризма. Обаче през лятото на 2002 г., след като се разбра, че трябва да бъде направено нещо по-значително, някои от неговите функции бяха отстъпени на Обединения център за анализи, свързани с борбата срещу тероризма. Той започна работа на 1 май 2003 г. и до края на същата година набра 100 служители от различни разузнавателни централи, министерства и от въоръжените сили. През първата година от съществуването си центърът анализира около 60 000 разузнавателни сведения.

Голямо значение могат да имат новите методи за вербуване и обучение. Така например напоследък МИ6 работи в много по-тясно сътрудничество с въоръжените сили. Разузнавачите на МИ6 в Афганистан и Ирак в някои отношения имат много по-общо с командира на специалните операции, който е далеч зад фронтовата линия, отколкото с шпионите, действащи под прикритието на дипломати. Тази тенденция вероятно ще продължи и може да доведе до нов тип английски разузнавач.



(Как върви реформата в българското разузнаване четете утре)
 
Докладът на лорд Бътлър (вторият отдясно) за проблемите в разузнаването доведе до най-мащабната реформа в британските тайни служби.
 
Бившият шеф на МИ5 Стела Ремигтън бе първата жена, шеф на тайна служба във Великобритания. След като се оттегли, тя написа книга за проблемите в разузнаването.
2
1136
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
17 Май 2005 08:23
...я попитайте Стела дали се има за жена...
17 Май 2005 14:46
чудничка дезинформацийка
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД