Последните предложения на КАТ за многократно повишение на глобите, за отнемането на талона, докато не внесат парите, и т. н. имат за цел да намалят жертвите по пътищата. Трябва да влезем в положението на КАТ, защото европейските конвенции изискват да намалим с 50% катастрофите с фатален изход спрямо сегашния им брой. А последните статистики никак не са благоприятни. Предложенията на КАТ обаче не са адекватни. Макар че от един силов орган като КАТ можем да очакваме само силови предложения - повишени санкции.

Не е взето предвид например, че разходите на собствениците на автомобили ще нарастват в абсолютна стойност и като относителен дял от домакинските бюджети. Предстои да се вдигат акцизите върху течните горива, а и цената на суровия петрол постоянно нараства, увеличават се разходите за инфраструктура, за които плащаме с различни такси - като винетките, задължителното автомобилно застраховане ще утрои цената си.

Затова ефективна мярка ще са не високи глоби или повишената им събираемост, а мотивацията у обществото да ги плаща. Такава мотивация ще има само ако се знае къде точно отиват парите. Сега те се вливат в държавния бюджет. А за да има безопасно движение, трябва да се влагат пари. И то много - за техника, за хора, за мерки.

Техническото обезпечение на КАТ сега е ниско. Полицията няма модерни радари или постоянни камери, които да следят възлови кръстовища, и то не само в големите градове, а и по републиканските пътища. Да не говорим за постоянната маркировка, пътните знаци и т. н. Преди всичко у нас трябва да се проведе реформа на тази система и е наивно да очакваме, че тя ще се направи само от КАТ.

Стратегическите въпроси и най-острите проблеми трябва да се решават от единен орган. В САЩ има специален департамент по безопасността на движението по пътищата, а в европейския модел начело на тази система стои министърът на транспорта.

Реформата изисква националният орган по безопасност на движение да е регулаторна комисия, каквито са Комисията за защита на конкуренцията, Съветът по електронни медии (СЕМ), Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и Комисията за регулиране на съобщенията. В нея трябва да има пътни инженери, юристи, специалисти по транспорт, медицински специалисти и т. н., а не политици. Тя трябва да дава обществена оценка за дейността на КАТ и когато Пътна полиция предлага сурови мерки, комисията би трябвало да ги одобрява или не. Тази комисия трябва да има и последната дума при приемането и пускането в експлоатация на пътища и съоръжения, които засягат безопасността на движението.



* Авторът е бивш директор на Института по автомобилен транспорт, експерт на програма ФАР по промяна на транспортното законодателство и зам.-министър на транспорта в периода 1995-1997 г. В момента е координатор на центъра за развитие на синдикат "Промяна" и главен експерт на Националния съюз на превозвачите.