Смутително дълъг коридор. Почти празен. Секционната зала е заключена. Аутопсиите са били до обяд.

Тук, в съдебна медицина, може да видиш дъното, баластът на живота - насилствена смърт, самоубийства, скоропостижна смърт, нещастни случаи, трудови злополуки, костни останки, разложени просяци, мумифицирана плът, метални бухалки, смазали нечий череп, посинени жени и деца. Тук има тайни, а зад тях се крие истината. А да търсиш истината, е професия - по същество философска, а на практика медицинска.

Разбира се, че няма да ни пуснат нито на аутопсия, нито в моргата, т.е. трупохранилището, над което стои табелка: "Вход за външни лица строго забранен". Затова пък шефът на Центъра по съдебна медицина към Александровска болница (който обслужва София и областта) доц. Станислав Христов разказва търпеливо: "Средно имаме по 40-50 трупа, които застояват, и с месеци не могат да бъдат погребани". Това е стар проблем за центъра, който продължава да стои без решение. Починали клошари и неизвестни мъртъвци задължително минават през съдебна медицина, но не могат да бъдат погребани служебно, без да се потърсят близките им. В други случаи пък човек е бил болен, починал е в дома си, но личният лекар не е издал смъртен акт - дали защото е заминал някъде, или е видял някакво охлузване и се усъмнил за насилствена смърт. Така залежалите трупове се съхраняват при минус 5-10 градуса с месеци, докато останалите престояват по-кратко и при около 0 градуса, защото ако замръзнат, не могат да бъдат облечени за погребението. Колкото и иронично да звучи,



има и нещо като ВИП-камери -



близките си плащат, за да се съхранява мъртвецът по-дълго време, докато се организира погребението.

В съдебна медицина работят повече мъже. Има дни, в които в центъра се правят по 10-12 аутопсии, в други - по 1-2. Задължително се отварят трите кухини - черепна, гръдна и коремна. Всичко отнема между 1 и 3 часа. Веднъж дошъл толкова разложен труп, че запушил с бели червейчета канала за оттичане на аутопсионната маса. А такъв канал има, защото човек, в края на крайщата, се превръща в течност и се оттича.

"От 30 години работя това. Нито си обичам професията, нито я мразя", разказва съдебният лекар д-р Захари Тошков. В тясното си малко и немного уютно кабинетче се е завил с шуба, защото е студено. Отбелязал си е докъде е стигнал в четеното на "История на Втората световна война", току-що си е купил и "Време разделно". Лицето му играе в размишления за точните причини за конфликта между Хитлер и Сталин. Те биват прекъснати от реалността.

Влиза жена, очевидно тези дни загубила свой близък, държи се, но започва да говори с един особен тремор в гласа, едва сдържащ шока от загубата. От действителността д-р Тошков понякога се опитва да извади драмата и да я запълни със сарказъм - за да издържи. "При нас идват само недоволни, тук положителни емоции няма", казва лекарят. "Ако тръгнеш да се вживяваш в трагедиите на всеки..." Съдебният лекар признава, че не може да гледа покойници с дрехи, подготвени за погребение, но другите трупове никакво впечатление не му правят. "Вие разложен труп виждали ли сте", пита той. Как да му обясниш, че, слава богу, някои хора никога през живота си не виждат разложен труп. Но човек никак не е застрахован сам да зададе глупав въпрос на съдебен лекар: "Какво е



вашето отношение към смъртта?"



Пак сарказъм: "Ами, моето отношение е много отрицателно."

Лекарите в съдебна медицина не обичат много да разказват, макар да знаят куп истории. Особено покъртителни са тези за мъже и жени, които са решили, че не си струва да бъде живян този живот. Някои хора се самоубиват показно, а други се обесват тайно в гори и паркове. Най-много хора слагат край на живота си, като се хвърлят отвисоко, казва доц. Христов. Но има и реализирани суицидни фантазии, които са без аналог. Като онзи младеж от Студентски град, който се увил в проводници, свързал ги с дръжката на вратата, легнал на леглото и зачакал. Първото момче, което отворило вратата, пуснало тока и станало убиец. После развило симптоми на психично разстройство.

Човек явно трябва да изстрада не само живота, но и смъртта си, както личи от опита на 80-годишна възрастна жена. Тя живеела с дъщеря си и зет си, но те й оказвали непрекъснат материален и психически тормоз, взимали й пенсията. Написала предсмъртно писмо, в което ги обвинила косвено, не пряко. Първият опит да се убие се състои в разглобяването на стара печка, от която тя взела реотаните, навила ги около главата си и се включила в мрежата. Реотаните обаче имат голямо съпротивление и жената не починала, а само получила големи изгаряния, на места стигащи до костта, казва доц. Христов, който лично се е занимавал със случая. Тогава жената се изключила от тока и направила опит да си пререже вените в областта между китката и лакътя. Твърде слабичка, не могла да натисне силно с кухненския нож, кръвоносните съдове бързо се свили, така че не умряла и от това. Тогава забила острието на ножа право надолу в ямката на шията, срязала аортата, засегнала сърцето и вече издъхнала.

Разбира се, има



случаи и на нелепа смърт



Колата на 30-годишен мъж не успяла да запали и той решил да я избута от гаража, както обикновено се прави това - с рамо при отворена врата. В един момент колата се засилила и вратата й обесила мъжа до колоните на гаража. Много случаи на нелепа смърт има заради попадане на чуждо тяло в дихателния апарат. Например, когато човек бърза да погълне големи и несмлени хапки храна. Така възрастна жена починала от парче баница.

Във всички тези случаи аутопсията се нарежда от органите на предварителното производство и се плаща от тях, по 150-400 лв. средно на аутопсия.

През съдебна медицина преминават и т.нар. от лекарите "живи лица". Това са пострадалите от насилие, които се освидетелстват в специален кабинет. Прегледът се плаща, ако е по желание на лицето. При леки телесни повреди се плаща 14,40 лв., а при полови престъпления - 30 лв. Живите лица обаче може да са дошли и за друго - за установяване на бащинство. По-евтини, 200-300 лв., са тестовете, които изследват т.нар. кръвно-групови фактори, а по-скъпа, но и по-точна, е ДНК-експертизата. Тя струва 700-800 лв. "Най-възрастното дете, което сме изследвали, е 54-годишен мъж", отбелязва доц. Христов. Дядото, като минал седемдесетте, започнал да обвинява бабата, че синът не е от него. Е, несправедливо я е обвинявал.

Ако не е в центъра, съдебният лекар е на съдебно дело като вещо лице. "Отидеш на делото и то се отложи." Поне от делата се взима някой допълнителен лев, тъй като в съдебната медицина не е като в лечебните сфери -



"умрелите пари не дават"



Все повече като основно доказателство в процеса започват да се налагат веществените доказателства, обясняват лекарите. Толкова по-зле за процеса, защото в центъра по съдебна медицина веществените доказателства понякога пристигат видимо не по правилата. Ето например вижда се едно пазарско черно найлоново пликче, от което стърчи дръжка на метална бухалка, облепена за плика с тиксо. До него има протокол, от който личи, че тази бухалка е последният спомен на някакъв пребит до смърт. Доц. Христов поглежда към доказателството и признава: "Ето заради това им падат в съда много от делата".

Шефът на съдебна медицина не е съвсем съгласен, че работата в центъра съвсем е лишена от положителни емоции - има ги. Особено когато успеят да разрешат някой заплетен случай и да върнат лентата назад. Изисква се професионализъм и устойчивост на огромно психическо и физическо напрежение. Имало е и някои, които не са издържали и са се отказали, но повечето лекари издържат. Служителите в центъра са 40 души.