Как залязват политическите звезди? Преди година Джордж У. Буш се извиси на политическата сцена в САЩ като победителя в тежките президентски избори, който осигури на партията си увеличено мнозинство и в двете камари на Конгреса. 12 месеца по-късно той все по-често е определян като президент, чийто мандат е на доизживяване - президент, смалил великата си стратегия до управление на кризи зад граница и неспособен да прокара амбициозни реформи и политически дневен ред в страната.

Ако погледнем назад, през януари 2005 г., когато встъпи във втория си президентски мандат, президентът Буш не беше така непобедим, колкото изглеждаше, а през януари 2006 г. той не е така безпомощен, както изглежда. Възможно е нещата да се обърнат. Събитията просто може да се развият в негова полза в оставащите 3 г. от мандата му - преди всичко в Ирак, определящата тема на неговото президентство. Но Буш не бива да разчита много на това. Той по-скоро би трябвало да съживи администрацията си с нова кръв и нов стил на управление: по-малко фанатичен, по-реалистичен, по-склонен да общува с уважение с критиците си.

Като начало трябва да се признае необходимостта от промяна. Твърдоглавият подход - "ще бъде моята на всяка цена" - вече не се харесва от американците. Според "Галъп" в началото на декември м. г. одобрението за Буш е било 42 процента. На същия етап на президентския си мандат Клинтън се е радвал на 56 на сто одобрение, Роналд Рейгън - на 63 процента, Линдън Джонсън - също на 63 на сто.



Само Ричард Никсън се е справял по-зле



и е имал подкрепата на 30 на сто от избирателите.

Буш се гордее с факта, че не управлява в зависимост от резултатите от анкетите. Но без обществената подкрепа и доверие възможностите му да определя дневния ред във вътрешната политика са твърде слаби. А нещата могат и да се влошат на фона на продължаващото затъване в Ирак и вероятността от нови неприятни разкрития при разследването за това кой е разкрил самоличността на агентката на ЦРУ Валъри Плейм. Затова има нужда от ново начало.

Стандартният модел за рокади в администрацията бе приложеният от Роналд Рейгън след скандала "Иран - контри". Рейгън направи смирено обръщение към нацията, отвори вратите на кабинета си за Конгреса, вкара уважавани публични фигури в администрацията и протегна ръка към демократите.

Обстоятелствата около Буш не са идентични. "Иран - контри" бе нелегално според законите на САЩ, а Ирак не е. "Иран - контри" бе затворена страница, Ирак не е. Въпреки това



примерът на Рейгън е подходящ за Буш



Американският народ има нужда от извинение, за да повярва отново на президента си. Ръководството на Демократическата партия може да отхвърли презрително ръката, която Буш би протегнал, но водещи фигури от партията не биха го сторили.

Има известни сигнали, че Буш проучва възможностите за промяна в стила на управление. В последните му речи и тв обръщения за Ирак се забелязва влиянието на прецедента на Рейгън: примирено признание за някои грешки, признаване на трудността на ситуацията и молба към американския народ да продължава да му вярва. Социологическите анкети, проведени след тези речи, сочат скок в рейтинга му. Но разкритието за тайното подслушване бързо върна Белия дом към стария познат стил.

Надеждната и трайна промяна в стила ще изисква подмяна на кадрите. След 5 г. на власт администрацията изглежда уморена и лишена от идеи. Буш би трябвало да помисли



дали да не смени Доналд Ръмсфелд



като министър на отбраната с някоя по-малко спорна фигура - защо не и демократ като Джоузеф Либерман например, който да е решен да продължи политиката в Ирак. Администрацията в Белия дом се нуждае от нови сили и това се отнася особено силно до финансовото министерство. Най-важната промяна обаче трябва да бъде свързана с привличането на авторитетни личности в министерството на правосъдието, които да консултират президента докъде се простират правомощията на изпълнителната власт.

Буш се нуждае от подкрепата и на двете големи партии, за да отклони призивите за график за изтеглянето от Ирак. След като вече не може да сплашва Конгреса, той се нуждае от подкрепата на двете партии, за да постигне каквото и да било във вътрешнополитически план. Ако се обърне към умерените демократи с техните собствени предложения, данъчната му реформа все още има шанс. Ако се провали обаче, мандатът му е обречен на импотентност.

За някои това вероятно няма да бъде зле: все пак един президент с мандат на доизживяване би причинил по-малко вреди на света. Но това е късогледство. Остатъкът от втория мандат на президента Буш е по-дълъг, отколкото целият период, в който Джон Кенеди управлява САЩ. Америка и целият свят са изправени пред сериозни предизвикателства и не могат да си позволят да останат без лидер толкова дълго време.