----------------------------------------

Визитка



Димитър Зоров е учил в математическата гимназия във Враца. Висшето си образование завършва в института на МВР в София. Собственик на фирмата за млечни продукти "Пършевица". От 2001 г. е председател на Асоциацията на млекопреработвателите. През 2005 г. е избран за председател на Националния млечен борд, същата година става председател и на Българската асоциация на хранителната и питейната индустрия.

------------------------------------------------------------------------------------------



- Г-н Зоров, как убедихте министъра на земеделието отново да промени наредбите за преструктурирането на преработвателните фирми и да не се дава още гратисен период на "лошите" мандри?

- Успяхме, защото министърът залага на мотото, че българинът трябва да консумира гарантирано безопасни храни. А постигнатото споразумение е една такава гаранция. Както се разбра на срещата, поправките, с които се удължават сроковете за затваряне на непреструктурираните предприятия, са в резултат на "недоглеждане" от страна на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС). И генералният й директор доц. Жеко Байчев каза, че поема отговорността за скандала, който избухна.

- Какво рискувахте, ако не бяхте успели да промените наредбите?

- Просто се обезсмисляше дейността на комисиите, които през декември м. г. проверяваха до каква степен се извършва преструктурирането в предприятията за мляко и месо и затваряха фирмите, които не се стараят да отговорят на европейските изисквания. Ако текстовете бяха останали, парите на данъкоплатците за този контрол щяха да бъдат похарчени нахалост. Освен това трябваше отново да отворят всички затворени досега предприятия, тъй като отпадаше законовото основание да не работят. Това, срещу което всъщност протестирахме, е, че в текстовете бяха отпаднали условията, срещу които може да се даде още малко гратисен период на работа, до 31 март 2006 г., на фирмите от млекопреработвателния сектор. И те са, че трябва да има над 80% завършеност на преструктурирането, всички строително-монтажни работи да са приключили към 31 декември 2005 г. И да остава да се извърши само дооборудването, внедряването на НАССАР-плановете и т. н. Тези условия бяхме договорили предварително с НВМС, а се оказа, че са отпаднали.

Още по-грубо нарушение според нас е, че фирмите бяха разделени на предприятия с малък и с индустриален капацитет. На тези с малък капацитет беше даден още по-голям гратисен период за преструктуриране - до 15 юни 2006 г. Това поставя големите и малките фирми в неконкурентна среда.

- Министър Кабил заяви, че спешно трябва да се изгради механизъм за контрол на затворените предприятия. Как според вас може да стане това?

- Не е тайна, че досега затворени предприятия от хранителната промишленост продължаваха да си работят. Тоест бяха затворени само по документи. И дори ставаха още по-конкурентоспособни, защото, работейки нелегално, не плащаха ветеринарни такси, осигуровки, данъци и т. н. Затова към последващия контрол на затворените фирми трябва да бъдат привлечени органите на полицията, на прокуратурата, на общинската власт, на областната администрация. И ако има някакви законови пропуски, да се коригират, за да може затварянето да е ефективно. Например нашата Асоциация на млекопреработвателите ще предложи на предприятията, които се затварят, да им се дава задължителен срок за демонтиране на оборудването. И това да се проверява. Така вече ще има гаранция, че те наистина са спрели.

- Наскоро обявихте, че фирмите от хранителната промишленост работят с ограничени количества български суровини? На какво се дължи това и как може да се реши проблемът?

- В българската хранителна промишленост наистина има недостиг. Последният скандал беше за цените на свинското месо. Цените на един продукт се вдигат винаги, когато има дефицит. В случая това се дължи на намаляващия брой на свинете. В последните години почти няма инвестиции в животновъдния сектор. Разбира се, има програма за животновъдство към Държавен фонд "Земеделие". Тя обаче трябва да се опрости, за да се облекчи достъпът на фермерите до средствата. Главният проблем е, че в момента банките просто са закрепостили системата и въобще не кредитират сектора, защото го смятат за рисков.

Едно от главните искания на Европейската комисия (ЕК) и на главна дирекция САНКО, която следи хигиенните и ветеринарните изисквания, е страната ни да даде гаранции за подобряване качеството на суровото мляко. Изискват се още гаранции, че това мляко ще бъде разделено на "отговарящо" на европейското качество и на "неотговарящо". Гаранции, които нашата държава към момента не е дала. На всички е ясно, че се изисква млякото да бъде разделено от фермите и директно да стига към млекопреработвателите. Това означава, че за да може дадена ферма да има към себе си събирателен пункт, в нея трябва да има най-малко 15 животни. Всичко това говори, че трябва да се направят сериозни инвестиции и именно това е нашият призив и към правителството. Млекопреработвателният сектор има 29.8% положително търговско салдо за миналата година. Знаете, че за страната този показател е отрицателен. Но половината от вноса в сектора е за сухо мляко, което компенсира недостига на суровина.

- Колко тона млечни продукти сме изнесли през миналата година?

- Очаква се износът да е към 19 000 т. Това количество се доближава до най-високия експорт на България преди 1989 г. Ако бъдат направени нужните инвестиции в този отрасъл, положителното търговско салдо ще достигне до 75%. Това го твърдя, защото тези 50% внос на сухо мляко, които отиват за компенсиране на недостига на суровината, могат да се произвеждат в страната. Тревожен е фактът, че ние с тази суровина към момента не можем да отговорим на европейското изискване и за това трябват капиталовложения.

- Какви са европейските изисквания към суровинната база в България?

- Европейският критерий за млякото изисква суровината да отговаря на качествените показатели, които ги имаше и в БДС. Сред тях са масленост, протеин, сухо вещество и др. Нови са изискванията за общия брой бактерии, т.е. хигиенните показатели. В България в момента екстра качество е с под 500 000 бактерии, а в ЕС е под 100 000. Общият брой микроорганизми е под 300 000. Ние трябва да слезем до тези граници. Разбира се, дава ни се гратисен период до 2009 г., през който трябва да изпълняваме поетапен план. Това, че все още не сме стигнали до европейските критерии, не трябва да притеснява потребителите, защото хигиенните показатели при пастьоризираните млека са доста под нормата на европейските изисквания.

ЕС залага на висока безопасност на суровините и продуктите, което от своя страна типизира качеството. Един от главните проблеми на българските продукти както за износ, така и на вътрешния пазар е, че продуктите ни нямат постоянно качество. Може да произвеждаш лош продукт според някой, но той да е еднакво лош всеки ден. Потребителят трябва да преоткрива същото качество всеки път, когато купува дадена стока. Има много сиренета в ЕС, които, като ги изследваме по качествени показатели, са по-лоши от нашите. Но те са типизирани, т.е. това по-лошо качество е постоянно.

- Кои суровини за хранителната промишленост внасяме отвън?

- При месопреработването внасяме говеждото и части от свинското месо. При млекопреработването внасяме сухо мляко, което е заместител на суровото мляко. От Македония и Турция внасяме плодове и зеленчуци. При безалкохолните напитки доста от консумативите и съставните суровини са вносни.

- Как се контролира качеството на вносната суровина?

- Контролът се извършва при вноса на всяка партида, при обмитяването. Ние подготвяме списък с минимални качествени показатели, на които да отговарят типично българските продукти. Всеки преработвател, който смята да произвежда традиционните наши продукти, трябва да е покрил критериите от този списък. Сред тях са водно съдържание, соленост, сухо вещество, температура на пастьоризация и др. Продукти, които покриват тези изисквания, ще могат да носят наименования на традиционните български продукти. Продукти, при които са регистрирани отклонения по тези стандарти, ще се предлагат в търговската мрежа под други имена, които да не заблуждават потребителя.

- Кой ще узакони този списък с изисквания за традиционните български продукти?

- Това е голямата дилема. В Асоциацията на млекопреработвателите бяха подготвени такива качествени стандарти, синхронизирани с Държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК). За момента стандартите не са задължителни и ако бъдат регламентирани, бенефициент не може да е Асоциацията на млекопреработвателите. Проведохме разговори с г-н Моллов, зам.-председател на парламентарната земеделска комисия, за възможността тези качествени показатели да бъдат вписани в списък към наредба в Закона за храните. Надяваме се, че колегите от хранителния бранш до един месец ще подадат такива минимални изисквания за типичните продукти.

- Когато списъкът се узакони, ще има ли върху опаковките на продуктите знак, чрез който потребителите да ги различават?

- Може да помислим за такъв стикер, но консуматорът ще се ориентира по името. Типично българските продукти ще носят имена, които са познати на потребителите. Например сиренето, покрило предлаганите от нас критерии, ще носи името "Българско бяло саламурено сирене". Всички сиренета, които се отклоняват от качествените изисквания, няма да се предлагат в търговската мрежа под наименование на традиционен български продукт. Както е при патентоването на една търговска марка. Никой няма право да използва наименование или изображение, близко до това на узаконената марка, за да не подвежда потребителя. Същото ще стане и тук.