Спорът, разразил се около разкритието за подслушването на американските граждани без съдебно разрешение, не успя да проумее истинското значение на "Закона на Чейни" - президентът на САЩ има неограничена власт като главнокомандващ да прави каквото намери за добре в състояние на война. Той може да тика в затвора хора без съд и присъда, да одобрява отвличане на заподозрени врагове, да изпраща тези врагове в затвори в чужбина, където те да бъдат мъчени, може дори да анулира закони, одобрени от Конгреса. Той няма нужда от разрешението на Конгреса или на съда за което и да е от тези действия. С други думи, президентът е върховен вожд във всеки момент, когато той прецени за подходящо да упражнява абсолютна власт в САЩ.

Вицепрезидентът Дик Чейни защитаваше тази позиция с изключителна решимост и убедителност доста преди да стане вицепрезидент. А настоящата администрация очевидно възприема и одобрява този подход.

Мнозина ще кажат, че Агенцията за национална сигурност (АНС) не би се затруднила да получи разрешение от съда да подслушва американски граждани. Но проблемът изобщо не е в АНС. Големият въпрос е, че онези, които разкриха аферата с вътрешното шпиониране, се осмелиха да оспорват "Закона на Чейни".

В историята има доста примери за приложението на тази драконовска теория. Франклин Рузвелт например интернира хиляди японски американци по време на Втората световна война, заради което след време цялата нация се срамува. Въпреки това отговорът е, че във време на криза президентът трябва да прави това, което се налага. А колко дълго продължава кризата? По всичко личи, че отговорът е: колкото реши президентът. Кога ще свърши т. нар.война срещу тероризма? Вероятно никога. Така президентът ще разполага с абсолютната власт да игнорира законите, Конгреса, съда и дори самата конституция за неопределено време.

В "Закона на Чейни" има политическа мъдрост. Докато преподавателите по право, либералите, някои журналисти и неколцина свещеници се тревожат за Закона за гражданските права, той означава твърде малко за средния американец, чиито граждански свободи досега не са били нарушавани. Освен това, когато някой постави под въпрос абсолютната власт на главнокомандващия, Буш винаги може да изиграе коза на страха. Последователите на терористите от 11 септември още са сред нас. И абсолютната власт на президента е тази, с която ще ги победим. Дали козът на страха все още хваща дикиш, предстои да се разбере. Факт е обаче, че този коз винаги е вършел работа, когато Буш е решавал да го изиграе.