Има една стара българска максима, чиято правота е изстрадана през вековете. И тя е да се внимава да не избодем очите, докато се опитваме да изпишем веждите.

Точно това е на път да направи новият Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, който бе приет скоростно от българските законодатели в края на миналата година. Влезлият в сила от 1 януари кодекс вече стана популярен покрай депутатските караници в пленарна зала за няколко текста, както и заради не особено успешния старт на предвидената чрез него Национална агенция по приходите.

Още при приемането му в парламента обаче стана ясно, че в него има поне две дузини безумия, които въпреки острите критики си останаха. Независимо от предупрежденията, че това е сложна и изключително деликатна материя, която засяга милиони българи, и затова всеки текст трябва да се огледа под лупа, депутатите се поддадоха на заплахите на финансовото министерство за имагинерни критерии на МВФ и ЕС и скоростно изгласуваха ДОПК.

Тепърва в практиката ще лъсват множество проблеми около процедури и правомощия на Националната агенция по приходите (НАП), която обедини данъчната администрация и част от НОИ и вече ще ни събира данъците и осигуровките - когато се налага, и принудително. Със сигурност стотици хиляди дела от и срещу новата структура ще се търкалят и затлачат из дебрите на съдебната система, ще започнат различни тълкувания на очевидно "разтегателни" текстове и разпоредби.



Терорът на администрацията



Още на първи прочит обаче в новия ДОПК могат да се видят буквални абсурди и дори безумия, които не само ще затруднят живота на данъкоплатците, но и може направо да им го стъжнят.

Едно от тях е, че хората от Националната агенция по приходите и т. нар. публични изпълнители се превръщат буквално в поредната полиция. Наред с обичайните за такива органи възможности да правят проверки и ревизии, да установяват административни нарушения и да налагат наказания, да проверяват отчетността на контролирани обекти и др. подобни те ще могат и куп други неща. Никой от депутатите не обърна внимание, че в правомощията им остана възможността да влязат в даден офис и да изземат всички оригинални документи по дадена проверка или ревизия, включително и тези в компютрите.

Вярно е, че законът дава възможност фирмите да си получат обратно оригиналните документи, ако заверят копията, които остават в приходната агенция. В същото време той позволява десетки хипотези, в които НАП може да откаже да ги върне - при друго висящо производство, при принудително изпълнение, при необходимост от обезпечителни мерки и други подобни.

Приходният орган ще може под страх от глоба да изисква от всички - граждани, фирми, държавни и общински органи - да дават сведения, документи, вещи, извлечения по сметки и дори какво има в касетка, оставена в банков трезор. Никой няма право да откаже информация за доходи, имущество или активи. Ако го направи, ще бъде глобен до 500 лв. Втори отказ ще "струва" 1000 лв.



Как да се топиш сам



В закона има и специален текст "отказ от обяснения", където е записано, че право да откажат информация имат само роднините на проверявания, както и този, който с обясненията си може да предизвика наказателно производство срещу себе си. Ами ако с данните си предизвика приходно и принудително-изпълнително производство? Тогава не може да откаже да говори. И това ако не е абсурд - да задължаваш някой да се топи сам.

"Приходните" служители ще могат да искат и декларирането на всички сметки в България и зад граница от всяко контролирано лице. Пак под страх от глоба. Ако то не ги предостави, банките - поне в България, ще са длъжни да го сторят.

Депутатите явно не се усетиха и за още едно правомощие, което гласуваха на органите по приходите. Така наред с всички десетки възможности за връчване на съобщения от данъчните те прибавиха и още едно. И то е т. нар. "връчване чрез прилагане към досието". Според него, ако едно лице не е намерено след две посещения на адреса му в рамките на 7 дни, съобщението се поставя в териториалната дирекция и се публикува в интернет. Ако до 14 дни данъкоплатецът не се яви, съобщението се счита за връчено.

И това ако не е опасно и безумно - така стотици и хиляди хора може да не разберат, че имат проблем, и да го "усетят" едва след като приходната агенция е възбранила имотите им, запорирала е колите им и е поискала от съда принудително изпълнение.

Под мотото "да избодем очите" минава и още един текст в кодекса, който бе сред най-дискутираните в пленарната зала. След бурни дебати депутатите отнеха на приходните служители правомощията сами да влизат в офиси и имоти, ако не са допускани. Те ще трябва да чакат полиция и тя ще изземва документите. После МВР ще предава всичко по протокол и опис на хората на НАП. Резултатът е, че информацията вече ще се знае не само от НАП, ами и от вътрешното министерство. Толкова за правата на данъкоплатците. С едно уточнение - в закона не е описана и процедурата кой разрешава да се влиза и претърсват жилищата и офисите при принудително изпълнение.

ДОПК допуска и още едно безумие. То е свързано с правото на приходната агенция "при необходимост" да привлича и лица извън агенцията да участват в действия по обезпечаване, събиране и проверка на доказателства. Участието на външни хора в такъв тип действия е недопустимо.



"Всеки втори" с достъп до данъчното досие



Кодексът допусна, образно казано, "почти всеки втори" да има достъп до данъчната и осигурителната информация на всеки гражданин или фирма. Цяла страница няма да стигне, за да се изредят всички, които имат или може да получат право да четат и ползват информацията - от президента през митниците, финансовото разузнаване, осигурителния институт, главния прокурор, МВР, контраразузнаването, НСБОП, регионалните директори на вътрешните работи и други.

А глобата за злоупотреба с данъчноосигурителната информация от самите служители на НАП е максимум 10 000 лв. За сравнение в данъчните досиета на фирмите има информация за милиони, че и за милиарди.

Меко казано, като странна може да се определи и забраната в ДОПК да се оспорва пред съд съдържанието на документ, издаден от агенцията по приходите. Да вземем за пример задължението на агенцията да издава документ за наличие или липса на публични задължения. Ако тя напише за някого, че има публични задължения, то той не може да извършва разпоредителни сделки с имоти или автомобили например. Ако същият гражданин обаче смята, че си е платил всичко на държавата и издаденият от НАП документ е неверен, най-естественото нещо е да се обърне към съда. ДОПК обаче дава възможност да се оспорва само процедурата по издаването на съответния документ и не разрешава на съда да променя неговото съдържание. Излиза, че най-обикновена агенция има права, които са отказани на съда - звучи безумно и определено трябва да се премахне.



Длъжникът на длъжника под ударите на държавата



Опасни са и витиеватите текстове, които при по-разширително тълкуване може да означават, че приходната агенция може да започне принудително изпълнение и срещу лице, което дължи пари на длъжник на държавата. Това означава, че ако някой ви е дал пари на заем, но в същото време дължи данъци или осигуровки на държавата, то тя може да си поиска сумата и от вас. Самото действие може да се оспори, но проблемът е, че законът дава право на приходните служители да поискат и получат обезпечителни мерки за съответната сума и спрямо "длъжника на длъжника" - тоест да му запорират сметки или да му възбранят имот.

Определено дразнещо е обстоятелството, че в целия ДОПК върви като червена нишка презумпцията за виновност на всеки данъкоплатец. Почти навсякъде е записано, че до доказване на противното твърденията на агенцията по приходите са верни, че обжалването на даден ревизионен акт изобщо не спира неговото действие, не се спира и принудителното изпълнение до изричното произнасяне на съд.

Не бива да се пропуска и парадоксът, че в закона има глоба за неизвестно нарушение. След няколко текста, които предвиждат санкции за конкретни нарушения, в ДОПК е записано следното: "...който не изпълни друго задължение, произтичащо от кодекса, се наказва с глоба от 50 до 500 лв.".

Има и още куп проблемни текстове, но за да се опишат, е необходим цял вестник. Но и без тях би трябвало на депутатите вече да е станало ясно, че са длъжни да си прегледат творението и да премахнат безумията в него. За своя сметка и в полза на хората.



КАРЕ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Светлина в тунела

В интерес на истината трябва да се отбележи, че редът за събиране на публичните вземания все пак е придобил някаква логичност. Има и няколко добри хрумвания, които са в полза на данъкоплатците и са сравнително успешен опит за предотвратяване на своеволия на приходната агенция:

- всяко задължено лице - гражданин или фирма, ще може да търси обезщетение от държавата, ако приходната агенция му нанесе вреди с действие или с бездействие. Досега това важеше само за гражданите и не беше изрично предвидено в данъчните закони;

- положителна е и възможността да се иска отвод на всеки служител от НАП, ако той е пристрастен или е заинтересован от изхода на проверка или ревизия;

- безспорно правилно е решението да се въведе изрично така нареченият мълчалив отказ, след който действията на НАП ще могат да се обжалват;

- въвежда се и жалба за бавност. Тя ще може да се подава например, ако администрацията се забави при процедура по прихващане или възстановяване на данъци;

- на публичните изпълнители, които ще установяват задълженията ни, изрично е вменено служебно да изясняват всички факти и обстоятелства, включително и тези, които могат да облекчат плащанията ни.