Съветът на Европа се заплесна в края на зимната си сесия по приказка, макар че иначе се занимава с човешки права. Приказката започва така: "През 1978 г. в село Датанг, на южния китайски бряг, живееха по-малко от 1000 души - те бяха земеделци, които в свободното си време плетяха чорапи и ги продаваха край пътищата. Вместо от оризови ниви днес Датанг е обкръжен от фабрики, които работят денонощно: наричат го Чорапения град, защото десетки хиляди работници произвеждат 9 милиарда чифта чорапи годишно (повече от една трета от световното производство). Там живеят много милионери. "Бях на 18 години, когато започнах да правя чорапи на ръка, а сега имам контракт с "Уолмарт" (американска верига магазини)", казва Хай Юн Ши.

Депутати от 46 европейски държави прочетоха тази неизмислена приказка, като встъпление в доклада на белгийския сенатор от групата на либералите Пол Вилде, който послужи като основа на дебат за отражението върху Европа на икономическото възраждане на Китай. Някои определят Китай като "възходяща икономика" по подобие на Индия, Бразилия и Русия. Пол Вилде предпочете определението



"възраждаща се икономика"



и обясни: Според историци, изследващи миналото на икономиката, през първата година след Христа Китай е давал една четвърт от световното производство и е бил голям търговски партньор на Римската империя. През 1830 г., когато населението му е било 300 милиона души, е давал 30% от световното производство. И оттогава за век и половина преживява икономически срив. Защо? Заради намесата на Запада, който идва с канонерките да го учи на свободна търговия. Сега светът наблюдава възраждането на Китай.

Преди дебата за икономиката на Китай Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) осъди в ретроспекция престъпленията на тоталитарните комунистически режими. Пекин бе заклеймен като мракобесник, който още не се е покаял за разлика от бившите социалистически страни от поминалия се съветски блок. Пред Двореца на Европа десетки китайци показваха сцени как ги мачка комунистическата система. Два дни след това ПАСЕ се върна на темата "Китай", но вече без политически патос. Депутатите слушаха унесено разказа на специалиста по въпросите на китайското икономическо чудо Пол Вилде и когато техни колеги се опитаха да ги върнат към въпроса за човешките права, им изшъткаха да мълчат. Те заявиха, че



предпочитат да не смесват темите,



и отхвърлиха поправка към предложената резолюция, която гласеше: "ПАСЕ не може да пренебрегне факта, че не се спазват достатъчно социалните права на китайските работници, и подчертава, че до голяма степен китайската икономика расте в резултат на ниските заплати и експлоатацията на работната ръка, а в условията на еднопартийна система има тотално отсъствие на демократичен парламентарен контрол."

Кой би оспорил, че е така? Куриозното е, че тревогата за социалното положение на китайските работници бе изразена не от друг, а от депутати в десния сектор. В същото време икономическата комисия, в която социалистите са най-многобройни и която се оглавява от българския депутат Евгени Кирилов, препоръча на асамблеята да отхвърли поправката. С други думи: когато се занимаваме със салама, не ни карайте да избираме между него и свободата. Ако беше жив, Дън Сяо Пин сигурно щеше да ръкопляска на този прагматичен подход.

Възможно ли е Съветът на Европа да мери с един аршин в сряда, а с друг - в петък?



Трябва ли Западът да се тревожи от Дългия поход



на Китай към неговите пазари? Докладчикът Пол Вилде се обърна към асамблеята с призив: "Китайският успех не бива да плаши. Той трябва да буди надежда. Страни като Китай и Индия са най-важният фактор за подпомагане на света да постигне развитие съгласно целите на хилядолетието. Ако Китай се провали, това няма да спре нахлуването на евтини стоки в развития свят, а ще забави с поколения изкореняването на мизерията."

Британският консерватор Кристофър Чоуп, който няма как да харесва китайския комунистически модел, сподели сходно мнение: "Икономическото възраждане на Китай с годишен растеж от 9%, което е пет пъти повече от британския растеж, наистина е източник на перспективи и предизвикателства. Мърморенето на Европейската народна партия срещу ниските китайски заплати няма да ни помогне да се справим с китайското предизвикателство. Няма да ни помогне и критиката срещу нашествието на китайски стоки. Трябва да бъдем реалисти."

В крайна сметка ПАСЕ прие резолюция, която, метафорично казано, даде предимство на салама: "Превръщането на Китай в голям играч в световната икономика представлява възможност, от която Европа трябва да се възползва под формата на засилена търговия, инвестиции, човешки контакти и политическо сътрудничество. За Европа е жизнено важно - независимо дали става дума за ЕС или за по-широкообхватния Съвет на Европа - да се приспособи навреме към това ново преразпределение на икономическите и политическите сили в света. Ако откаже да се приспособи, не само ще заплаши собствения си растеж, но и ще се озове в нарастваща изолация от най-динамичния район на света."

Що се отнася до човешките права, ПАСЕ сведе резолюцията си до следното пожелание: "Установяването на демократична власт и спазването на човешките права би подобрило перспективите за уравновесено, бързо и трайно икономическо развитие."

Изглежда, че Съветът на Европа реши да се вслуша в Конфуций, когото Пол Вилде цитира в края на доклада си: "Има три начина да постигнем мъдрост: първо, чрез размисъл, което е най-благородно; второ, чрез подражание, което е най-лесно; и трето, чрез собствения опит, което е най-горчиво."