Йосиф Бродски
Наскоро в Англия се откри карикатурна изложба на Джордж Буш, който, условно речено, е днешният вожд на света. Освен че карикатуристите най-често го изобразяват като шимпанзе и дебил, либералната световна опозиция не пропуска да подчертае срамно ниското IQ на президента и да се погаври публично с изобилните логически и езикови лапсуси на този виден мъж.
Да не говорим, че обект на майтапчийска графична и художествена интерпретация стават често и папата, и Дева Мария, и белобрадият старец, който управлява небето и е наш създател.
У едни това предизвиква възмута, у други - усмивка.
После и първите, и вторите продължават да си гледат работата, спазвайки закона. Което за мен е велик обществен фундамент - вие знаете на какво.
Няколкото невзрачни карикатури в един датски вестник обаче разбуниха света.
Ислямската му част се възмути, а по-радикалните нейни общности взеха да горят знамена (датски, норвежки, германски) и посолства - датското и норвежкото в Бейрут. По една-единствена причина - Пророкът Мохамед бил запретна зона за графични интерпретации според тяхната религия, а за карикатурни - още повече. Как е по други религии и кодекси не се интересуват в случая.
Не съм убеден, че ако имаше възможност, не би избухнала и война - примерно между Дания и някои неоталибани.
За факта, че не датското правителство нарежда какво да рисува един техен - примерно - Комарницки и какво да пишат вестниците, възмутените също нехаят.
В страни с автократично управление (и в нашата доскоро)
не се пише срещу авторитети
Допускам, че това се дължи на отрязани глави, укрепили в течение на векове както управленския, така и религиозния свод по-силно от каквато и да било либерална кандърма.
Не съм убеден изобщо, че вълненията са предизвикани от накърнено единение с Бога. Става дума за политически отдушник и още нещо - за желанието на части от исляма за повече доминация в света. Твърдях същото нещо и след 11 септември 2001 г. - в единния вече свят се сблъскват мирогледни представи за бъдещото управление на планетата. Символите тук са само повод.
Както е била повод Библията през 1532 г. в Южна Америка. Тогава Фернандо Писаро със 110 пехотинци, 67 кавалеристи и няколко леки топа приел на среща в Кахамарка императора на инките Атахуалпа. Полубогът Атахуалпа пристигнал с няколко хиляди телохранители начело на 20 000 армия. Писаро му подал Библията и казал:
- Подчини се на това!
Атахуалпа я хвърлил презрително на земята, за да подчертае безсилието на този предмет пред своя бог, Слънцето. Това послужило за знак - топчетата запукали, а 180-те войници на Писаро изклали 3-те хиляди телохранители на императора.
Пък полубога го пленили. Чак в тъмницата Атахуалпа прозрял, че тия синковци май се интересуват не само от богове. За да си откупи живота, той наредил на хората си да донесат злато от цялата империя и да напълнят една голяма стая с него. Сторили това. Но Писаро не го пуснал, а го убил. Вероятно преди смъртта си Атахуалпа е прозрял още две неща. Първото - на тия синковци не можеш да имаш вяра. И второто - когато се сблъскат символи,
побеждава този с повече рацио зад себе си
А може и да не е прозрял.
Но при днешния сблъсък на символи демократичният свят е разединен. Френски главен редактор бе уволнен от собственика, задето препечатал карикатурите. Полски и норвежки управници взеха да се извиняват на обидените, защото загрижени за пазарите си местни бизнесмени ги натиснаха за това.
Е, тези странни сигнали не говорят добре за ценностната система на нашия свят. Правителствата на демократичните страни би трябвало да са единни, когато защитават правото за свободно (дори да е остроумно) изразяване на индивида. Ситуация, при която в свободния свят едни символи могат да бъдат обект на осмиване - Буш, папата, Бог-Отец и патриарх Максим, докато други - не (пророка Мохамед), то лека-полека ще излезе какво - че вторите са недосегаеми, ерго - по-важни.
Уважавам религиозното чувство на всеки човек по тази планета. Но уважавам не по-малко и правото на търсещия човешки дух да твори и подлага на съмнение всички авторитети. Често това упражнение се прави с помощта на иронията, може би по тази причина всички религии с изключение на дзен мразят хумора. Все пак докато живея в свободна страна, ще цитирам с еднаква добросъвестност както някоя подходяща сура от Корана, така и Нобеловия лауреат Йосиф Бродски:
"В Топкапъ - превърнатия в музей дворец на турския султан - в отделна зала са събрани най-свещените за сърцето на всеки мюсюлманин предмети, свързани с живота на Пророка. Във възхитително инкрустирани кутийки се пазят зъбът на Пророка и косми от главата на Пророка.... В центъра, под стъклен похлупак с квадратна форма, в рамка, обточена със злато, се намира предмет с тъмнокафяв цвят, чиято същност не проумях, докато не прочетох табелката: Отлят от бронз "Отпечатък от ходилото на Пророка".
Би носил минимум четиридесет и осми номер, помислих аз, гледайки този експонат. И изведнъж потреперих: Йети! " (Из есето "Пътуване до Истанбул")