|
| ------------------------- |
Разбира се, Борисов трябва да следи процесите, да информира за предстоящите рискове, да държи будно общественото мнение. Затова е кмет. Но ако погледнем обективно на ситуацията,
за кризата с боклука е виновен на първо място общинският съвет
на София, а точно него Бойко не напада. Още през януари миналата година бе ясно, че положението е извън контрол. Оттогава измина година - време, напълно достатъчно, за да се задействат и да приключат всички процедури за одобряването на площадка за завод за смет. Нищо не бе направено, защото общинарите бяха заети с други работи - като изборите за кмет например. Сега те дружно пригласят на Борисов, че държавата трябва да се намеси и че тя ще носи цялата отговорност за евентуална нова криза.
Да, Борисов е обречен да работи с този общински съвет и не може да му се търси отговорност за решения от времето, когато не е бил кмет. Но все пак е господар на собствените си действия, нали? Ако не харесва балирането, защото е опасно и скъпо, защо главният идеолог на този метод Минко Герджиков продължава да му е зам.-кмет, и то по финансовата част? При това лично Борисов го покани да остане. Ако сроковете за внасяне на документи за площадките не са спазени, защо не поиска от общинския съвет да смени Нели Манова като председател на общинската екологична комисия? Ако общината е готова веднага да започне изграждането на завод за отпадъци, защо не е предвидила в бюджета си за 2006 г. пари за това? Защо когато правителството одобри мина "Чукурово" за площадка за боклука, Бойко Борисов не въстана срещу собственика й, както направи оня ден, а лаконично обяви, че решенията на кабинета се изпълняват, а не се коментират? Даже се похвали, че вече е осигурена логистика и до няколко дни ще започне извозването на боклука там. Защо лично убеждава общинарите да гласуват за разширяването на площадката за балиране в Кремиковци, а сега подкрепя бунтовете срещу нея? Въпросите са риторични. Отговорът е ясен - политическата конюнктура задуши поредния ентусиаст, обещал да се пребори с нея.
Борисов неуморно снове от институция на институция, от град на град - от Брюксел през Мюнхен до Москва, но всички идеи, които му се въртят в главата,
са или абсурдни, или твърде скъпи
С две думи - неизпълними. Например: да има специален закон за справяне с кризата с боклука в София. Вероятно Борисов не знае, но в страната още поне 8 големи града са пред същата ситуация като столицата. И за тях ли трябва да се приемат специални закони? И защо изобщо има разделение на властите - законодателната и местната, ако депутатите ще решават проблемите на София?
Или друга идея, сервирана директно от плажа в Куба - концесиите за чистотата и договорите за балиране да бъдат незабавно прекратени. Появиха се даже странни заглавия от рода на "Кметът пъди Вълка". Как го пъди бе, хора? Концесията е така направена, че ако бъде прекратена, общината ще плати зверска неустойка на Румен Гайтански-Вълка. Отсега може да бъде нарисувана чудна картинка - Вълка тича немил, недраг, а общинарите го замерят с едни дебели пачки. В края на краищата въпреки непрекъснатото мърморене Борисов и общината нищо не са свършили и по тази точка засега.
София си е все така мръсна, зимата пак ни изненада
Ако кметът не вярва на това, нека да се разходи из уличките на който и да е квартал. Да излезе от "Любен Каравелов", да поздрави пазещите го полицаи в "Нивата" отсреща и да се шмугне в някоя пресечка. И с ръка на сърцето да каже може ли да направи пъртина сред боклук и сняг.
Но хайде поне ние да се почистим от емоциите и бъдем малко позитивни - за първите сто дни Борисов свърши и няколко съвсем реални, даже похвални неща. Примерно: пусна външното осветление на Софийския университет и Народната библиотека. Вярно, че процесът бе започнат от Софиянски, а на Б. Б. просто му се падна да натисне копчето, но доброто дело е факт. Затвори за движение част от бул. "Витоша". Запълни няколко дупки в центъра, откри няколко светофара, накара строителите да мият гумите на камионите си, обеща на клошарите апартаменти. И не спря да мечтае - започна да чертае контурите на един приказен град - под бул. "Витоша" се появява тунел, по който се носят трамваи. В Борисовата градина изниква гигантски паркинг на четири етажа. Грозният паметник пред НДК ще се реконструира, а под градинката там ще изникне още един паркинг.
Не знам хубаво или лошо е, че всички гигантски планове на Бойко са насочени към далечното бъдеще. За мен е проблем, че той
има "План 2015", но няма "План 2006"
Аз до 2015, когато животът ще бъде песен, може и да не докретам. И смятам, че да си кмет означава да носиш отговорност, не само да конкретизираш проблемите, но и да ги решаваш - бързо и ефективно. Проблемът на Борисов е, че със смяната на поста не смени PR-а си. Ако като главен секретар му бе от полза да мърмори срещу партийците и съдебната система ("аз съм малък", "аз ги хващам, те ги пускат"), то като кмет подобни приказки не му вършат работа. Никой не чака от кмета празни приказки, избраха го да върши работа. Какъв е този екшънгерой, който мори враговете си с лаф? Даже в България е прието първо да скочиш, а после да кажеш едно гигантско медийно: "Хоп." Но явно амбицията на Бойко е да остане в историята като най-сладкодумния пожарникар в историята на София.
- в с и ч к и о с т а н а л и у ч а с т в а т а к т и в н о в "у п р а в л е н и е т о" 
н а с т о л и ч н и я г р а д и о б щ и н с к и т е ф и р м и . Г о л я м а т а н е е ф е к т и в н о с т , н е п р е к ъ с н а т и т е д о т а ц и и и б о р и ч к а н и я о к о л о б о р д о в е и у п р а в и т е л и п р а в и к м е т а з а л о ж н и к н а с т а т у к в о т о .
