Зверското убийство на сестрите Росица и Христина от Пазарджик е поредният случай, в който обществото хем подомашному си състрадава, хем се гневи абстрактно на държавата, че не го защитава. Поредният случай, в който никой не зададе въпроса: а къде е същото това общество като родител? Много удобна позиция впрочем - да прехвърляш постоянно собствена вина върху властта, мафията, циганите и каквото ти дойде още наум. Толкова удобна, че да стигнеш чак до положението на неколкостотин столични таксиджии, които преди 5 г. обсадиха парламента, убедени, че едва ли не тогавашният премиер с двете си ръце е удушил клетия Пепи.

Разбира се, че държавата ни е разкапана и редът и справедливостта са в дефицит. Но никоя държава, от най-демократичната до най-тоталитарната, не е застрахована



от някой свой Дютру или Чикатило



И никоя държава - и най-полицейската, не би могла да опази ученика от Перник, разчленен от свой приятел.

Не става дума да защитаваме институциите - напротив. Те са толкова жалки в безпомощността си, че вече напълно са автоматизирали гузната си реакция. Председателят на парламента Пирински даже изпревари традиционните упреците към политиците с признанието, че гражданите не вярват на държавата си. А колегите му веднага извадиха донкихотовските си моливи да драснат поредната декларация срещу престъпността. МВР също не изневери на себе си и отдаде протоколна почит на случая, като му прати цял главен секретар да оглави работата по него. А "Атака" спретна митинг в Пазарджик срещу циганите - понеже една от многото версии на полицията бе, че убийците са роми сутеньори.

Разбира се, че политиците и институциите имат вина. Депутатите - че не създават действащи правоохранителни и правораздавателни органи. Политиците националисти - че търсят удобен повод да изплават над собствените си педофилски скандали. Полицията - че държи под носа си цяла армия сутеньори, които откровеничат пред камерите, че имат нужда от живи, а не от мъртви момичета. МВР обаче ще бъде най-виновно, ако не успее, и то бързо, да разкрие случая - все пак убийствата, с изключение на поръчковите, са с много висока степен на разкриваемост, даже и според любимите статистики на родното МВР. Хеле пък при толкова много улики.

Случай като пазарджишкия обаче повдига завесата за още един голям виновник, който обикновено остава неназован - родителя.

Разбира се, никой не би могъл да бъде съдник над родители, загубили най-свидното. Нито пък да разкрие истините за житейските кривици и правици на едно покрусено семейство. Но след като трагедията е обществено значим факт, е редно да се повдигат въпроси и към най-наранените въпреки цялата деликатност на ситуацията. Как родителите на двете сестри са заминали на годеж, след като децата им не са прекарали нощта вкъщи? И как, след като се върнали късно вечерта, пак са си легнали, без да зърнат децата си? А на следващия ден потърсили врачки за помощ?! Чак на по-следващия се обадили в полицията.

Това далеч не е единичен случай. Хиляди тийнейджъри и дори направо



деца, водят нощен живот,



на който биха завидели и възрастни. Мнозина от тях имат по-богат опит с алкохола и секса, отколкото техните родители по времето, когато са ги създали.

Няма как в днешното свободно общество децата да не са много по-свободни и разкрепостени от техните връстници при социализма. И родителите не могат само със забрани и дисциплинарни средства да ги предпазят от предлагащия толкова изкушения и лична свобода свят. А и не е необходимо. Но това не значи, че не са нужни възпитание и грижа с разбиране за децата - не само за растящата им плът, но и за съзряващата им душа. Не може - понеже така правят всички - да вдигнеш ръце и да чакаш полицията да ти ги пази, училището да ти ги възпитава, а душеприказчици да са им единствено техните приятели.





Родителите изпускат нещата



тъкмо в тинейджърската възраст. Неслучайно до 4-и клас българчетата са в челните класации по знания, а към 8-и вече са на опашката. Очевидно не оглупяват за няколко години, просто стават по-недисциплинирани и агресивно търсещи себе си. Тъкмо тогава родителите ги няма, а учителите нито имат мотив, нито възможности да се превърнат в звероукротители и психоаналитици на учениците.

Положението на много от родителите при прехода наистина е тежко. Улисани в свързването на двата края и с убито самочувствие, голяма част от тях нямат не само материални възможности, но и морални сили да възпитават децата си. Мнозина от богатите пък - в самодоволството си от успеха - внушават на децата си - дори съвсем несъзнателно - чувство за всепозволеност и лесен живот. Но бедността и богатството не могат да бъдат "смекчаващи вината обстоятелства" за оставените на самотек деца. Защото, сочи опитът на стотиците поколения човешка история, изграждането на една нормална и пълноценна за себе си и околните личност не е в пряка зависимост от материалния недостиг или излишък на семейната й среда.

Затова, колкото повече деца и тийнейджъри стават жертви и автори на ужасни престъпления, толкова повече майки и бащи са се оказали в перманентна родителска командировка.