|
| Въпреки липсата на пълен синхрон и проблемите с информационната система, с които започна работа Националната агенция по приходите, в края на януари не се оправдаха страховете от нови опашки пред гишетата. |
Фирмите и едноличните търговци вече
не е необходимо да подават декларации на две места
- в бившата данъчна администрация и в Националния осигурителен институт, че са нова фирма. Регистрацията им става служебно. НАП ги вписва в регистъра си на база подадената информация от Агенцията по вписванията, която им издава номер по БУЛСТАТ.
Данните за фирмените сметки пък се набират от банките. Те са длъжни в 7-дневен срок да изпращат на НАП информация за новооткритите и закритите при тях фирмени сметки. Регистрирането на физическите лица също става автоматично, с подаването на първата им декларация за данъци или осигуровки.
Приходната агенция "иззема" от НОИ подаването на всички декларации за осигуровки и внасянето им. В ръцете на осигурителния институт остава обаче плащането на всички обезщетения, които и до момента той е изплащал - за временна неработоспособност, за безработица, за трудова злополука, за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете и др.
Регистрацията на трудовите договори става само в офисите на агенцията по адрес на управление на фирмите и по постоянен адрес за едноличните търговци. Във всеки офис на НАП обаче работодателите могат да подават декларации за осигурените при тях лица, за дължимите вноски към ДОО, Учителския пенсионен фонд, здравната каса и по допълнителното задължително пенсионно осигуряване, т.е. универсалните и професионалните пенсионни фондове.
Според ДОПК дължимите суми по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени и обезпечени дългове няма да се отбелязват в удостоверенията за наличие или липса на задължения. Тези удостоверения са необходими на фирмите най-често за участие в търгове за обществени поръчки, при кандидатстване за банков кредит и др. "Това е улеснение за бизнеса", коментира Росен Иванов, началник "Данъчно-осигурителна методология и обжалване" в НАП. Документите се издават в поделенията на НАП по адрес на управление на фирмата.
При просрочените вземания вече
първо ще се погасява главницата,
а след това лихвите и разноските. Досега последователността бе обратната и докато погасяваше част от лихвите, бизнесът трупаше нови.
ДОПК променя и част от правомощията на приходните органи. Един от най-горещите въпроси при обсъждането на кодекса през декември м. г. бе дали е обосновано те да могат да извършват претърсване и изземване от контролираните обекти. Предишният данъчен кодекс им даваше тази възможност, но сега тя отпадна и премина в ръцете на МВР. Когато проверяваният не осигури достъп до съответното помещение или пък откаже да предостави доказателства, по искане на НАП органите на МВР могат да влязат в обекта и да извършат претърсване и изземване.
Намален е срокът, за който приходните органи без съдебно разрешение имат право да запечатват помещения, за да осигурят събирането на доказателства. Досега те можеха да "затварят" каси, складове, работилници, офиси, магазини за 72 часа с писменото разрешение на териториалния директор. ДОПК им позволява това за не повече от 48 часа. Запечатването се предприема, ако проверяваните откажат достъп до обектите си.
В края на ревизиите приходните органи издават ревизионен доклад, където посочват установените факти и доказателства и направените на тази основа изводи. В този смисъл ДОПК запълва съществуваща до момента празнота, тъй като ревизиите завършваха направо с данъчно-ревизионен акт. "Сега докладът дава право на ревизирания да обсъжда направените изводи", коментират експерти. До 14 дни след получаването на доклада проверената фирма или гражданин може да направят възражения, да оспорят факти или начина, по който данъчното право се прилага спрямо тях. Едва след това се издава и ревизионният акт.
В ДОПК се променя и т. нар. тежест на доказване. Сега тя пада върху държавата, тоест
приходните органи трябва да докажат нарушението,
а не ревизираният да доказва, че не го е извършил, както бе досега.
Тази промяна изисква ревизорите да събират достатъчно убедителни доказателства, за да доказват правотата на акта. Той може да бъде обжалван пред дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" към централното управление на НАП, която има шест регионални поделения, където се подават тези жалби. Отговорът на жалбата трябва да дойде до 45 дни.
Новият кодекс допуска още жалбоподателят и органът, издал акта, да се споразумеят помежду си за доказателствата, които и двете страни смятат за безспорни.
Осигуровките - цел №1 на проверките
Сега, когато данъци и осигуровки се плащат пред една агенция, проверките ще обхващат и плащането на осигуровките. Дори това ще е приоритет в работата ни, казва Васил Панов, директор на дирекция "Данъчно-осигурителен контрол". Целта е да се установят неосигурените лица, защото са много случаите, когато те работят по трудово правоотношение, но без да са сключили трудов договор. При тези случаи санкцията за неплатени осигуровки се носи от работодателя, а не от лицето, което е неосигурено. При ревизиите ще се цели и да се установи действителният размер на заплащането, което получават служителите. За целите на проверките и ревизиите органите на НАП са започнали да събират информация за спецификата на отделните браншове.
От 1 януари проверките и ревизиите са строго териториално определени, т.е. органите на една дирекция на НАП, например София, не могат да проверяват лица, които попадат в периметъра на друга дирекция - например Варна. Досега това бе позволено, а сега може да става единствено по заповед на изпълнителния директор на приходната агенция.
В България делът на ревизираните лица през последните няколко години е между 1.5 и 3 процента от общия брой задължени лица, казва Николай Петков, директор на главна дирекция "Работни процеси" в НАП. В Съединените щати ревизираните са между 0.5 и 1% от клиентите. В същото време между 30 и 35% са т. нар. нулеви ревизии за последните три години, завършили без допълнително разкрити приходи. Този дял е съизмерим с Холандия, където процентът е около 30.
От 1 януари проверките и ревизиите са строго териториално определени, т.е. органите на една дирекция на НАП, например София, не могат да проверяват лица, които попадат в периметъра на друга дирекция - например Варна. Досега това бе позволено, а сега може да става единствено по заповед на изпълнителния директор на приходната агенция.
В България делът на ревизираните лица през последните няколко години е между 1.5 и 3 процента от общия брой задължени лица, казва Николай Петков, директор на главна дирекция "Работни процеси" в НАП. В Съединените щати ревизираните са между 0.5 и 1% от клиентите. В същото време между 30 и 35% са т. нар. нулеви ревизии за последните три години, завършили без допълнително разкрити приходи. Този дял е съизмерим с Холандия, където процентът е около 30.
Срокове и декларации
Финансовият министър вече няма право да удължава срокове за подаване на декларации. Тази възможност е отнета и на приходния орган, и на публичния изпълнител. Досега е имало случаи министърът да определя по-дълъг срок по Закона за облагане доходите на физическите лица, а данъчните органи можеха да удължат срока за конкретен данъкоплатец. Отпадането на тази възможност не означава автоматично, че фирми и граждани непременно ще бъдат глобявани, обясниха от НАП. Например ако данъкоплатците не успеят да подадат декларациите си поради обективни трудности - наводнения, земетресения или други от дефинираните в ДОПК непреодолими сили, администрацията няма да ги санкционира.
Запазва се принципът, че данъчните декларации може да се коригират чрез попълване на нов документ само в рамките на законния срок за подаването им. Това означава, че при грешка в пресмятането на годишния доход или дължимия данък гражданите ще могат да попълнят наново декларация и да я внесат, но ако го направят в срок до 15 април. При фирмите корекции в годишната декларация за корпоративните печалби се приемат до 31 март.
Не така стоят нещата с декларациите за задължителните осигуровки. При тях се допускат корекции и след изтичането на крайните срокове, тъй като са свързани с ползването на осигурителни права. При това независимо кога е изплатен доходът, върху който се дължат осигуровките, правата се отнасят за месеца, за който той е начислен. Например ако осигурителят подаде и след 1 година коригираща декларация за по-голям доход на осигуреното лице, то ще си ползва произтичащите от този доход права.
Запазва се принципът, че данъчните декларации може да се коригират чрез попълване на нов документ само в рамките на законния срок за подаването им. Това означава, че при грешка в пресмятането на годишния доход или дължимия данък гражданите ще могат да попълнят наново декларация и да я внесат, но ако го направят в срок до 15 април. При фирмите корекции в годишната декларация за корпоративните печалби се приемат до 31 март.
Не така стоят нещата с декларациите за задължителните осигуровки. При тях се допускат корекции и след изтичането на крайните срокове, тъй като са свързани с ползването на осигурителни права. При това независимо кога е изплатен доходът, върху който се дължат осигуровките, правата се отнасят за месеца, за който той е начислен. Например ако осигурителят подаде и след 1 година коригираща декларация за по-голям доход на осигуреното лице, то ще си ползва произтичащите от този доход права.
|
| Едно от любимите изречения на изпълнителния директор на НАП Мария Мургина е, че агенцията ще работи в услуга на клиентите си, тоест на данъкоплатците. |