:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,902,836
Активни 115
Страници 20,122
За един ден 1,302,066
Фамилия

5 истории на Росен Барчовски

Известният баскетболист и треньор като дете намалил цената на пощенските картички; като ученик смачкал мотопед, но себе си опазил; а като студент делял силите си в неравната битка между коша и лекциите
Снимки: Личен архив
Росен Барчовски е роден на 16 август 1960 г. в София. Той е син на известните баскетболисти Ваня Войнова и Цвятко Барчовски. Женен е, има две дъщери - Ивета и Лора. Дългогодишен баскетболист на ЦСКА и националния отбор. Треньорската му кариера започва в Португалия, а у нас - в мъжкия тим на "Славия". Завоюва шампионската титла с "белите" през 1997 г. Миналия сезон спечели сребърните медали с ЦСКА, а през април - и Купата на България. Два пъти е бил начело на националния отбор - в периода 1995-1997 г. и в момента. Миналия септември класира държавния тим за Евро'05 в Сърбия и Черна гора. Председател е на треньорския съвет към БФБ.

-----



1. Продавач на крадени картички



Майка ми Ваня Войнова все още играеше баскетбол. Аз бях в I клас. Заедно с моя приятел Тео Моров бяхме в базата "Спортпалас", където по същото време се подготвяше женският национален отбор. Неговата майка също бе в тима. Веднага след като пристигнахме на морето, видяхме, че до рецепцията има "въртележка", на която се продават картички с изгледи от Черноморието. Вървяха по 10 стотинки. Ние бяхме още фъстъци, така че главите ни не стигаха до плота на рецепцията. Започнахме незабелязано да си взимаме от картичките на най-долния ред. След това излизахме извън станцията и ги продавахме с намаление - по 8 стотинки. Бизнесът потръгна, чужденците си купуваха доста, защото беше по-евтино. А ние бързахме да инвестираме печалбата. Първо си купихме сладоледи, след това книги, а накрая се сдобихме и с водни пистолети. Точно тогава нашите майки надушиха, че има нещо гнило. Набързо проследиха произхода на нашите доходи и отнесохме голям скандал. Моята бе много притеснителна и направо щеше да потъне от срам в земята. Наказанието за мен и Тео беше три дни без плаж. Понесохме го много тежко.



2. Тайната катастрофа



Бях в XI клас, когато си купих мотопед. Първо управлявах "Балкан", а след това се сдобих с изключително модната за времето си руска машина "Верховина". И двата мотопеда съхранявах в двора на моя приятел Ефрем Ефремов, защото нашите бяха твърдо против подобни начинания. В продължение на една година се придвижвах с мотопедите. С тях ходех на училище, возех и гаджета на задната седалка. С една дума, бях голям хит. Един ден направих ужасна катастрофа точно пред сградата на националното радио на ул. "Драган Цанков". По чудо се отървах без тежки травми, след като една "Волга" ми връхлетя. Моторът бе целият смачкан. От радиото наскачаха хора, които вдигнаха голям скандал на шофьора. Самият той бе адски притеснен, защото бе виновен за катастрофата. Аз пък изобщо не забелязах дали съм ранен. Единствената ми мисъл бе, че нашите ще разберат за мотопеда. След като дойдох на себе си, хукнах да бягам от местопроизшествието. Шофьорът ме викаше да се върна, за да ме закара до "Пирогов", но аз се скрих в един двор и изчаках да отмине шумотевицата. След това отидох тайно в "Пирогов", защото видях, че цялото ми тяло е в рани. Няколко часа по-късно, по време на семейната вечеря, баба ми обсъждаше какви клюкари са хората. "Днес разказват небивалици, че Росен е катастрофирал с мотор. Представяте ли си какви неща си измислят хората", кахъреше се тя. Аз запазих гробно мълчание. Едва години по-късно си признах, че наистина съм имал мотор. След катастрофата пред радиото зарязах и двата мотопеда в двора на Ефрем и не ги подкарах повече.



3. Скандалните витамини



Това се случи в началото на моя брачен живот. Още бях активен състезател. Върнах се от лагер и захвърлих сака си в антрето. След това имах някаква работа и излязоха за час-два. Когато се върнах, съпругата ми Станислава гледаше мрачно. Няколко часа не отрони дума. Забелязах само, че багажът ми е разопакован, а дрехите вече са в пералнята. Накрая не издържах и я попитах какво става. Отново без да говори, тя ми показа опаковката от витамините, които пиехме по време на лагера. Тя приличаше досущ на тази, с която опаковат презервативите. Стана ми смешно, но на нея очевидно не й беше до майтап. Обясних й, че това са витамини, но тя не повярва. Задаваше се голям скандал, така че реших да изтичам до лекаря на отбора и да взема от въпросните витамини. След като доказателството бе налице, Станислава най-после прие моята версия за достоверна.





4. Как се става за смях



С баскетболиста на ЦСКА Любо Амиорков бяхме състуденти във ВИФ. Един от най-коварните изпити там е по биомеханика. Преподавателят Светослав Иванов-Цапето е прочут с това, че не пуска лесно студентите. На редовната сесия той скъса и мен, и Любо. Същата година обаче бе писал двойки на рекорден брой студенти и ръководството насрочи специален изпит за есента, защото имаше опасност повече от половината курс да повтаря. И така двамата с Любо си взехме учебниците на морето. Докато другите баскетболисти играеха карти на плажа, ние четяхме по биомеханика. Очевидно беше, че не залягаме упорито над учебниците, защото на плажа не можеш да запазиш концентрация. Дойде есента и се явихме на изпит. Влязохме заедно, изтеглихме въпросите и се спогледахме, защото не знаехме абсолютно нищо. Любо започна да отговаря на въпроса. И тъй като говореше много тихо, аз реших, че е подготвен по темата, и дори малко му завидях. Иванов взе книжката му, написа нещо и го освободи. След него седнах аз и започнах да говоря общи приказки. По средата Цапето ме спря и ме попита: "Вие заедно ли сте се учили?" Аз отговорих утвърдително, убеден, че щом Амиорков мина, аз също ще изкарам поне тройка. Напускайки кабинета, видях, че Любо се разхожда с провиснал нос. Чак тогава погледнах книжката си - и двамата имахме двойки.



5. На колене за Георги Младенов



През 1997 г. бях треньор на "Славия", а отборът ми играеше решителен пети мач за шампионската титла срещу "Черно море", и то във Варна. 20 секунди преди края на двубоя варненци водеха с 2 точки. Аз взех таймаут и дадох ясни указания на отбора. Топката трябваше да се разиграва до края, а последната ни атака да бъде завършена от центъра Иван Костурков, който се представяше много силно. Изрично казах, че Георги Младенов не трябва да изпълнява последната стрелба. Той бе топреализаторът в мача и бе логично варненци да го пазят много плътно, очаквайки, че точно той ще опита да отбележи победния кош. След като играта бе подновена, Жоро започна да дриблира с топката и очевидно нямаше никакво намерение да я подава на Костурков. В последните секунди започнах да крещя: "Подай, не стреляй ти!" Младенов обаче стреля за тройка. Докато топката летеше към коша, виках: "Ненормалник." Георги обаче вкара и победихме, обърна се към мен и попита: "Тренер, добре ли беше?" Беше толкова добре, че паднах на колене.

----

Записа: Миляна Велева
 
Щастливото семейство Барчовски.
 
Барчовски (крайният вдясно) с добрите си приятели Слави Матакиев (до него) и Ефрем Ефремов (вторият отляво).
 
Росен като малък стреля към коша пред погледа на баща си Цвятко Барчовски. Заради строгите си родители, Барчовски-младши не посмял да си признае, че има мотопед.
4164
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД