Година преди членството ни в ЕС българите най-сетне се сдобиха с три нови адреса, на които могат да отправят жалбите си за нарушени права и да получат реална помощ.

Към възможностите досега - да се оплачат в приемните на премиера, президента и МВР, в комисията по жалби и петиции на гражданите към НС или на някой депутат - се прибавиха още омбудсманът, комисията за защита от дискриминация и комисията за защита на личните данни. Разтварянето на ветрилото обаче реално не промени нищо в живота на българина. Нито пък се превърна в социален отдушник за трупащото се напрежение от постоянната корупция, злоупотребата с правата на гражданите и ненаказуемостта на по-силните.

Това е така, защото държавата и политическият елит продължават да не желаят да бъдат контролирани и корегирани.

Примерът с трите независими институции, които с почти двегодишно закъснение се появиха заради изисквания на ЕС, е показателен.

Комисията за защита на личните данни е ветеран - тя работи от есента на 2002 г. И до днес обаче е бездомна, защото държавата се отнесе към нея като мащеха. Наскоро - за кой ли път - се премести някъде до Медицинска академия, отново под наем. Очевидно е, че при това положение коефициентът й на полезно действие не може да е голям. В същото време с последните поправки в закона, които влязоха в сила от януари, тя вече може да налага санкции за нарушение при обработка на лични данни до 100 000 лв., включително на висшите етажи на властта или пък да постановява обезщетение. Вместо да се занимава с реалните жалби и проблеми обаче, комисията е принудена непрекъснато да мести бумагите и регистъра си и да решава битови проблеми.

Практиката й досега сочи, че злоупотребите с лични данни са масово явление у нас и са нужни редица мерки за прекратяването им. Освен определени тенденции, които се очертават от конкретните жалби, членовете на комисията се натъкват и на престъпления. Тези дни те бяха сезирани от гражданин, който твърди, че му е направено копие на личната карта и по този начин е станал поръчител на банков кредит, без изобщо да подозира. Според него в банката бил представен фалшив трудов договор от фирма, която няма регистрация. Тъй като кредитополучателят спрял да обслужва кредита си, върху потърпевшият се стоварило огромно финансово бреме.

"Случаят е достатъчно сериозен и с него запознахме и прокуратурата, защото има данни за престъпление", казва Красимир Димитров, член на комисията. Според него този случай може да даде повод на комисията да забрани всякакво копиране на лични карти. Огромно предизвикателство пред комисията е и справянето с т.нар черен пазар на лични данни. На първо време ред може да бъде въведен в потенциалните източници за лични данни като телефонните указатели. Точно с тях се оправдаха бившите министри Долорес Арсенова и Мирослав Севлиевски миналата година. Комисията беше сезирана от младежи, станали жертва на агитация чрез писма. Но тя не намери достатъчно основания да санкционира министри за назидание, макар че тогава максималната глоба беше до 1500 лв.

Властта продължи да затяга примките около независимите институции и колкото и да е парадоксално, комисиите за защита на личните данни и за защита срещу дискриминация бяха превърнати във васални на МС.

Очертава се голям скандал за статута на двете комисии, защото според 216 ПМС, с което беше утвърден устройственият правилник на МС, те са превърнати във второстепенни разпоредители с бюджетни средства към МС, наравно с държавните агенции. Даже още по-скандално, не те, а техните председатели.

Според участници в срещата с шефката на дирекция "Разширяване" към ЕК Бриджит Чернота преди седмица, тя била изумена от факта, че



МС е орязал 70% от бюджета на комисията за защита на личните данни



От поисканите 3 млн. лв. те са получили 900 000 лв. Тези пари ще им стигнат само за заплати, но трудно с тях ще се плати наемът и режийните разноски. Според членове на комисията дори не МС или премиерът са определили парите за комисията, а главният секретар Севдалин Мавров. Как тогава да се очаква, че комисията, която пряко зависи от неговото благоволение, ще даде ход на жалба срещу него. А жалби срещу министерства има, включително и срещу МС.

"Имахме намерение да спазим указанията на Брюксел и да назначим повече контрольори, така че през годината да направим около 1000 планови проверки в банки и други институции, но очевидно няма да можем", твърдят от комисията.

МС върза ръцете и на другата уж независима комисия - тази на Кемал Еюп. Тя също е под шапката на правителството и е третирана като държавна агенция, нищо че членовете й не се назначават от премиера, а от парламента. "При поискан бюджет 1 893 000 лева ни отпуснаха 1,8 млн. лв., а сега ни отрязаха 10% , както при всички бюджетни предприятия, и ни дават 1 674 000 лв.", обясни Кемал Еюп. Освен това им съкратили с 10% и щата. Така от 42 бройки по устройствен правилник, МС им разрешил 35.

"Това е правен абсурд и постановлението на МС е оборимо в съда", коментираха юристи. Въпреки това обаче двете комисии си траят и не са вдигнали гюрултия. КПД-то им на дейност обаче няма как да не е пряко пропорционално на благоволението на властта. Хората на Кемал Еюп се примириха и със забутаната и порутена сграда, която получиха в кв. "Дървеница".

Преди две седмици комисията беше проверена от Брюксел. В крайна сметка обаче евроекспертите не нагазили в калта, която газят антидискриминаторите, защото от социалното министерство услужливо предложили своя зала за срещата на пъпа на София, а хората на Еюп не събрали смелост да си признаят за проблемите.



Комисията за защита срещу дискриминация тепърва набира скорост



Въпреки че е трудно откриваема и за най-оправния столичанин, досега е получила 107 жалби.

Тази седмица излезе първото й решение по жалбата на национален синдикат "Защита". То е показателно за това, че най-лесно се ориентират жалбоманите и тези, които имат сметки за разчистване.

Около 15% от жалбите са получили отказ, защото не става дума за дискриминация, обясни Еюп. Не само тук, но и при останалите две независими институции често се получават жалби, с които се иска те да отменят решение на съда. Нещо, което законът не позволява.

"Наскоро дори комисията получи покана от един гражданин да присъства по време на негово дело в съда, защото имал опасения, че тогава ще бъде дискриминиран", спомня си Еюп. Други пък пишат жалби, но забравят да си напишат името или адреса или пък да се подпишат. Всичко това говори за липсата на култура сред българските граждани как да се жалват пред различните институции, но много повече - че дискриминацията по всякакъв признак не се схваща като значим обществен проблем. Въпреки това комисията е нужна като коректив.

Според Еюп напоследък се увеличавали жалбите за сексуален тормоз на работното място - вече официално са подадени 4. В анкетите на комисията по места доста работнички признавали за подобен тормоз, но не се оплаквали заради притеснение от публичност. В началото на март комисията ще гледа първата такава жалба.

За разлика от двете многострадални комисии



омбудсманът прилича на галеното дете на властта



Може би защото за разлика от двете комисии той няма изпълнителски функции и не може да налага глоби. Неговите санкции са изцяло морални, а у нас, както знаем, те не са вредни за политиците.

Опитният във властовите тънкости Гиньо Ганев успя да си извоюва луксозна сграда на пъпа на София (ул."Раковски" 155), кола и охрана от НСО, бюджет от 2 926 000 лв. Като основно оръжие срещу политиците и чиновниците той използва аргумента за независимостта на омбудсмана. А в момента е разгърнал трескава дейност, така че да засенчи не само двете комисии, но и останалите приемни в основните институции на властта.

Над 900 са получените досега жалби и запитвания към омбудсмана. На ден в приемната му идват около 20-ина граждани и има още толкова обаждания по телефона. Според Ганев 20% от жалбите вече са решени. Твърди, че най-често българите се оплакват от проблеми, свързани с възстановяването на земеделски земи и гори по различни реституционни закони.

Не съм предполагал, че има толкова влезли в сила съдебни решения, които не се изпълняват от административните органи, казва Ганев. В момента той обмисля дали да не се самосезира по тази тема и да предложи законодателни промени. Законът не му позволява това, но в споразумението, което сключиха с комисията по корупция към НС, е записано, че депутатите ще включват в своята законодателна програма предложения от омбудсмана. Ганев сключи подобно споразумение и с министъра на правосъдието, което пък го допуска безпрепятствено до затворите и следствените арести. Сега се споразумява с Националното сдружение на общините. Освен това се самосезира за софийския боклук и даде случая на главния прокурор. Сега се чакат предписанията му към МВР по случая Чората. Замисля да даде наставления и на Главната инспекция по труда заради случаите с нарушени права на работници.

Когато Ганев беше избран от парламента, неговите опоненти обявиха, че има опасност омбудсманът да се превърне в коктейлна институция. За ефекта от неговата работа ще може да се прецени догодина, когато се отчита пред парламента. Но ето че вече институцията на обществения застъпник е закрепена и в конституцията. Дали не трябва омбудсманът да се застъпи за другите две комисии, чието съществуване пълни бодрите отчети на правителството до Брюксел, но са малцина онези, които са дочакали защита.