Няма съмнение, че наборната военна служба в съществуващия си вариант е по-скоро гнойна рана, отколкото опора на националната сигурност и армията в частност. Войниците си губят времето, а командирите им - нервите. Никой не е на кяр. Ето защо кампанията, която се поде от различни политически сили за окончателната отмяна войниклъка в началото на 2008, вместо през 2010 г., бе приета с огромна радост, особено от тези, на които им предстои да минат под знамената. За тях радост, за други е тъжна раздяла с миналото. Както се казва, цял един дял от народното творчество отива в историята. Песните от сорта "Щом на гарата пристигне дизела червен…" и "Слушай, кир, баща ти пее.." изпадат от класацията.

На дневен ред обаче идват много проблеми, които се раждат с отпадането на наборната служба и те не са без значение, особено за държавата. И тук не става въпрос за цяла една прослойка лекари и военни, които ще загубят златната мина на "набора" - сещате се: отлагане, уволнение по болест, отпуски… 200 евро плюс прасенце. Не става въпрос и за ергените от Северозападна България, които без две нашивки не се женят - народопсихология.

Става въпрос за цял куп морални и законови казуси, плюс проблемите на националната сигурност, създадени от мудността на прехода. Поради хиляди причини реформата на армията, включително професионализация, превъоръжаване, обучение, кадрова политика е силно изостанала. Тук не става въпрос за заяждане, а за естествени съпротиви на политици, военни, поради много социални, лични и партийни причини. Но фактът си е факт - реформата е закъсняла. По замисъл краят на реформата трябваше да приключи с премахването на наборната военна служба поради пълната професионализация на войската.

Ето какво се получава обаче, още преди трансформацията да е извършена, се напира за преждевременното премахване на наборната военна служба. Сиреч слагаме точка, преди да е свършило изречението. Получава се един много порочен и омагьосан кръг. Поради забавянето на реформите



войниклъкът преждевременно девалвира



В момента казармата е повече наказание за момчетата и командирите им, отколкото е полза за националната сигурност. Но в същото време нито политиците, нито военните са си свършили работата докрай, за да може службата да отпадне по естествен път. Защо?

Наборната военна служба към този момент е основата, около която се градят въоръжените сили. Тази основа е положена в конституцията на страната: Чл. 59. (1) "Защитата на отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин". На базата на това задължение, всички здрави и без връзки български граждани отбиват задължителната си наборна служба. След това се зачисляват към резерва и когато тръбата призове, всички лъвове скачат и защитават страната си.

Такава е и философията на армията ни - мобилизационен тип. Има мирновременен щат и военновременен. Всички закони, свързани с националната сигурност, са писани с тази тънка червена линия в себе си. Цялото мислене на политици и генералитет е построено върху тази основа. Вярно е, че се направиха промени в Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС), в които се регламентира резервът по такъв начин, че не е задължително да си отбил редовна наборна служба, за да подпишеш договор за резервист. Но тази поправка по-скоро обслужва възможността да се набират доброволци за неприветливи военни мисии зад граница, отколкото да подпомага националната сигурност в общия й смисъл.

Но да се върнем на проблемите, които отваря премахването на наборната служба.

Започваме със законовите и моралните проблеми, които ще се породят. Ако бъде премахната казармата за всички донаборници, то автоматично



трябва да се преразгледа системата на резерва,



или иначе казано, запасът. При сега действащото законодателство всеки, който се уволни, преминава на отчет към военните окръжия. По закон запаснякът може да бъде призоваван за преподготовка, мобилизационни сборове и т.н. И ето, ражда се първият казус. Момчета, които вече няма да служат, няма да бъдат и на отчет. Няма защо. Излиза, че по-старите ще "бранят" родината си до смъртта си, а по-малките - не. Това е противоконституционно, защото в Чл. 6. (1) на основния закон се казва, че "всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права", а следващата алинея допълва, че "всички граждани са равни пред закона." Според мен има пълното основание да се изисква отпадането на резерва като задължителен, което означава, че никой не може да бъде викан в запас, освен ако не е подписал професионален договор за резервист.

Какво означава това? Означава, че



цялата философия на отбрана на страната рухва



Още не сме набрали и 10 000 професионални войници и нямаме нищо - нито армия, нито резерв. Ще се събудим в, хм, отбранителен хаос. Не дай си боже, да възникне криза, за да чакаме румънците да дойдат да ни спасяват.

С премахването на задължителна служба трябва обаче да се напише и закон за амнистия на отклонилите се от военна служба, защото не е морално, ако нещо е отпаднало като задължение, момчета, дето са отказали да идат да служат, да се водят престъпници, нали? Тук не става дума само за членове на църквата "Свидетели на Йехова", за пацифисти по убеждение, но и за действително много хора, които избягаха от страната, само и само да не служат в казармата. Те все още попадат под ударите на закона, защото по неговия смисъл те са дезертьори. Би било нормално и справедливо те да бъдат реабилитирани, най-малкото защото са били достатъчно напредничави да предвидят, че наборът пътува към небето. Което пък от морална гледна точка ще е несправедливо към всички тези, които достойно са отбили дълга си към Отечеството. Ей, немирна птица е моралът…

По-важно за страната ни обаче е как армията и въоръжените сили като цяло в този случай ще изпълняват конституционните си задължения. Според ЗОВС "отбраната е част от националната сигурност и представлява система от дейности за укрепване на мира и сигурността, за запазване на националните ценности и за поддържане на въоръжените сили, икономиката и населението в готовност за действия, както и за действия в условия на кризи и във време на война." Те трябва да защитават населението от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания. Като се посочва, че освен държавните органи, това е задължение и на гражданите. Изобщо има доста работа за въоръжените сили.

Ако обаче все още не е приключила професионализацията на армията, както се случва, а в същото време отпадне задължителната мобилизация и хората от новите поколения не знаят как да действат при бедствия и аварии, какво ще се случи? Какво ще се случи, ако ни връхлетят големи беди? Кой може да организира мащабни евакуации при разпадналата се система? Да, армията ни ще става все по-компактна и добре действаща, но тя ще изпълнява основно други задачи, извън територията на страната.

Армията в обозримо бъдеще



ще бъде изцяло фокусирана върху мисии в чужбина



Според стандартите на НАТО, които сме приели, 40% от Сухопътните войски трябва да са готови за дислокация на чужда територия, а поне 8% трябва да участват в мисия зад граница. Това означава, че без да е налице криза, 5000 професионални войници ще са в постоянна готовност за ротация. Ние все още нямаме такава готовност.

В същото време остават конституционните задачи на армията за териториалната сигурност на държавата. Това са мисии извън военните.

Точно тук се появява липсата на ясна визия за бъдеще без набор. Не че сегашният набор ще свърши нещо качествено, но да припомним: дори символичното му присъствие не променя конструкцията на въоръжените сили.

Преди да премахнат изцяло наборната военна служба, политиците трябва изцяло да подсигурят бъдещето на териториалната и всякаква там сигурност на страната чрез създаване на Национална гвардия, която да действа при кризи, ясна кадрова политика и държавна политика към ветераните, обучение на населението за действия при бедствия и аварии.

Това на практика означава и много, много законодателна дейност - промяна на конституцията, изцяло нов ЗОВС, отмяна на Закона за алтернативната служба, изцяло нови правилници (поне двайсетина). С цялата мудност на парламента тази законова основа едва ли е възможно да се подготви за вече заявената 2008 г. Точно затова си струва една сериозна дискусия, без популизъм преди избори и с ясна отговорност към националната сигурност.

Разбира се, съществува и компромисна възможност, при която на набора няма да се губи времето с дълга служба, а на командирите - нервите. Възможно е да се приемат промени в ЗОВС, при които задължителната военна служба да бъде в рамките на няколко седмично обучение. Всеки има нужда да знае основни неща за действия при кризи - строеви познания, субординация, оказване на първа медицинска помощ.

Не е нужно да се случи трагедия, за да стане ясно, че всичко това е вярно, нали?