Драконът Смог от "Хобит" на Толкин охранява най-голямото съкровище в Средната земя сам-самичък. Но за съжаление не живеем в приказка. Музейните кражби стават все по-дръзки, по-крупни и по-организирани. Факт е, че ако преди години се крадяха предимно отделни експонати, днес се задигат цели чували с монети.

Проблемите с музеите у нас са известни. Но сякаш повече внимание им обръщат крадците. На националната си конференция в края на миналата година музейните специалисти предупредиха за опасността кражбите да се увеличат. Както винаги обаче, събитието мина и замина. А резултатите от общото нехайство не закъсняха. В началото на февруари се разбра за поредната кражба - този път в Регионалния исторически музей на Велико Търново. Според официалните изчисления щетите от дръзкия обир са между 3 и 5 млн. лв., а



неофициално стигат до 12 млн.



Тези грандиозни суми неизбежно насочиха вниманието към опазване на културното ни наследство.

По закон музейните ни ценности са под закрила на държавата и за тях отговаря министърът на културата. Още тук обаче се получава известно разминаване между собственика и реалния стопанин. Логично е държавата директно да се разпорежда с притежанията си, обаче само 8 от общо 220-те ни музея са подчинени на министерството. Останалите са общински и контролът върху тях се пада на кметовете.

Въпреки че собствеността на сбирките е държавна, на практика културното министерство няма как директно да контролира опазването им, не може и да уволнява директорите, които не изпълняват задълженията си, нито да ги наказва, защото законодателят загадъчно е пропуснал текст за музейни работници в "Административно-наказателните разпоредби" на Закона за паметниците на културата и музеите. Правомощия за това имат само кметовете, които са ги назначили. Затова и случаи на кражби в националните музеи почти няма, докато малки обири стават непрекъснато в общинските и особено в регионалните музеи, където културното ведомство няма пряк контрол, показва справка за тези инциденти в последните години.

Непосредствено отговорен за експонатите в даден фонд е музейният специалист или фондовикът, който се явява МОЛ. У нас за близо 5 млн. ценни находки се грижат едва 3000 души. Отчасти заради периодичните съкращения в администрацията, отчасти защото фондовикът все повече се възприема като



непрестижна и склададжийска професия



Средната заплата от 268 лв. месечно определено не стимулира особени грижи към ценните фондове.

Част от проблема е и липсата на държавна система, по която да се разработват критерии за избор на специалисти. "След едноседмичен курс от 100 лв. някои хора се сдобиват със сертификат за експерт по нумизматика, етнография и скъпоценни камъни", казва Димитър Пиронков от Националния център за музеи, галерии и изобразителни изкуства към културното министерство.

Държавата отпуска на общините всички средства за издръжка на музея, включително и щатовете. Отделно има субсидия за 11-те регионални исторически музея. Често обаче общините харчат парите за маловажни неща, а от охраната се пести. Във великотърновския музей например има тоалетна за 30 000 лв., но за камери в трезора средства няма.

Проблеми има и на следващото ниво на отговорност за музейните експонати. Директорът трябва стриктно да следи за правилното водене на документацията в инвентарните книги. При евентуална кражба описът на наличните предмети е изключително важен, за да може изобщо да се докаже, че нещо е откраднато. От Министерството на културата обаче констатират масови нарушения в инвентаризациите. Те или не отговарят на изискванията, или изобщо не се правят. Тази година бе констатирана кражба в музея за история на София - изчезнал е класьор с 500 редки антични монети. Оказа се, че инвентаризация на предметите не е правена от 1998 г.

Липсата на стриктна документация е до известна степен заради огромния брой предмети. В някои фондове например има близо 100 000 монети. Не навсякъде те са заснети, което затруднява намирането и връщането им, ако са изнесени незаконно зад граница.

"Често пъти обаче става дума за обикновен мързел или тотална липса на мотивация у определени директори да създадат нужната организация за заснемането", казва Тодор Чобанов от Инспектората за културно наследство към МК. Данните на ведомството сочат, че причина за значителен брой от по-малките кражби е небрежността. Или предметите не се съхраняват както трябва, или минават години, преди да се установи, че някои от тях липсват, защото примерно



някой ги е взел да пише статия



и забравил да ги върне. Големите кражби обаче започват с дребни неща, рано или късно апетитът на организираните групи нараства и ако видят, че лесно вземат един предмет, ще опитат с два, три и повече, коментира експертът.

По закон санкции при пропуски на музейните директори може да наложи кметът на съответната община. В последния скандален случай във Велико Търново обаче кметът Румен Рашев дори не прие оставката на Христо Харитонов с мотива, че до приключването на следствието всеки служител на музея може да бъде заподозрян. Нещо повече - според него проблемът е, че "до момента нито в общината, нито в музея не са постъпвали конкретни указания за това как трябва да бъдат охранявани музейните обекти". Отлично осведомени обаче твърдят, че кметът усилено търси нов директор на музея.

В България от 30 г. има Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата. Макар и стара, тя е разработена на базата на най-добрите примери в света и разписва подробно как, къде и от кого трябва да се опазват находките. Всеки музей сам трябва да изработи и правилник за дейността си, който да съгласува на държавно и общинско ниво. Принципите за управление на музейните фондове не са се променили съществено в последните 100 г.

Експертите са разделени по въпроса достатъчна ли е нормативната уредба. Според Димитър Пиронков наредбата има нужда само от модернизиране, тъй като не може да реши някои съвременни казуси. Според други обаче законът има нужда от цялостна промяна, тъй като няма един контролен орган, който да следи за опазването на археологическите ни паметници.



Отговорността е споделена



т. е. на всички и на никого. В момента на практика не е ясно кой проверява какво точно става вътре в музеите. В Историческия музей в Карлово например самата директорка отговаря за един от фондовете, което е работа на фондовика. Такъв обаче няма.

В не по-малка степен отговорни за опазването на съкровищата ни са и охранителните фирми. Според Тодор Чобанов на тях също трябва да се търси отговорност, тъй като често са небрежни към задълженията си. В тази посока е работата по новата наредба на културното министерство, в която ще се регламентира точно охраната на културните ценности. Не бива обаче да се пренебрегва фактът, че охранителите действат по планове, които им се възлагат от общините и би следвало да се съгласуват с МВР, което не навсякъде се прави.

Според директора на Историческия музей в Ловеч Иван Лалев договорите за охрана трябва да са със специфични текстове, защото става въпрос за национално богатство. Не винаги клаузите са достатъчно ясни и съответно отговорността се размива. Понякога в тях липсва опис на пазените предмети, което на практика лишава охранителните фирми от вина.

Пропуските в охраната са сред главните причини за музейните кражби. Историческият музей в Ловеч, където преди 2 г. беше извършена една от крупните кражби у нас, има само охранителна техника, но не и въоръжена охрана. Крадците са успели да заглушат радиовълните на СОТ и



да преодолеят седемте блиндирани врати



с четворно заключване

Небезизвестен е случаят с музея в Хисаря, когато бившият министър на културата Божидар Абрашев успява съвсем лесно и незабелязано да "отмъкне" ценен експонат.

Проблемът не е в закона, а в неговото прилагане, казва Тодор Чобанов. "Години наред е занижавана стриктността, с която се изпълнява законът", казва специалистът. За двете години от своето създаване Инспекторатът за културно наследство е проверил 10 музея, някои от които по сигнали. Едва ли обаче е по силите на петимата служители в отдела да покрият цялата страна.

Според експерта трябва да се увеличи и щатът на сектора в полицията, който отговаря за престъпления срещу културното наследство. Напредък в тази посока беше решението на Румен Петков да възстанови звеното в НСБОП, което се занимаваше с незаконния износ на културни ценности.

Необходими са ясни правила за охрана, цялостен преглед на музейните фондове, финансиране на проекти, свързани с оборудване на хранилищата и въобще реформа в музейния сектор, казват експертите. Всякакви постановления и мерки обаче ще са недостатъчни, ако не се създаде усещането за строг контрол в системата. "Държавата би трябвало да превърне борбата с престъпленията срещу културното наследство в част от борбата срещу организираната престъпност", смята Тодор Чобанов. Според него не по-малко опасна от търговията с наркотици и хора е и търговията с миналото на един народ.



СТАТИСТИКА

Около половината ни музеи ползват сгради на над 60 г., повечето от тях са неподходящи, а всеки втори няма дори лаборатория, показа национално представително проучване на агенция "Факт Маркетинг", извършено м. г. 1/4 от музеите нямат научни паспорти за съхраняваните ценности. Също толкова не са променяли и постоянната си експозиция от 2000 г. Много малко от тях използват електронна обработка на нужната информация, повечето нямат компютърна програма за регистриране на фондовете. Във всеки десети музей е имало кражба. 40% от директорите смятат, че през последните 2-3 г. условията се влошават, толкова обаче са на мнение, че се подобряват. Във всеки четвърти музей повече от половината специалисти са над 50 г.