Едно нещо е кристално ясно след българското сито за "Евровизия" - страната ни отива на финала в Атина през май с една от най-хубавите песни. Поне ако съдим по излъчените досега от другите държави претенденти - те могат да бъдат лесно намерени и чути в интернет. Парчето на Мариана Попова "Let Me Cry" е запомнящо се, великолепно изпято и по нищо не отстъпва на лауреатите от последните три години. Те са, наложително е да припомним, до един представители на Балканите и Източния блок - гъркинята Елена Папаризу, украинката Руслана и туркинята Сертаб Еренер. Добра компания, в която всички участници разчитат на етническата залъгалка, на екзотичното и ориенталското, ако щете.

На финала в събота вечер Мариана Попова обаче не заложи на това. Тя се яви без беквокала си Азис. Онова, което бе замислено като гениален маркетингов ход (и такъв се оказа в крайна сметка), се превърна и в най-големия страх на замесените в проекта музиканти. Според тиражираното в пресата и тв ефира журито е изразило силно негативни чувства към участието на мургава фолкзвезда в българската "Евровизия". Циркулираха коментари от сорта "той ще се появи с перо, забучено отзад, и рокля, и ще ни изложи пред света". И въпреки че във финалния кръг публиката, а не журито отдава симпатиите си за победителя, Мариана предпочете да излезе на сцената сама.

Със или без подкрепата на чалга-гуруто, щеше да е чиста лудост, ако някой друг бе спечелил българската квота за Атина. "Let Me Cry" може и да ви звучи като сладникаво словосъчетание на непознат език, но песента и победата на Попова не паднаха от небето.

Второто издание на българската "Евровизия" се състоя



в една коренно различна обстановка



от първото. Миналата година конкурсът на БНТ никак не беше "нон грата" за изявените български попизпълнители. Тогава се явиха не само Слави Трифонов и "Каффе", но и Графа, "Дийп Зоун", Устата, "Гравити Ко". Вярно - изборът бе корумпиран, а плачът на Дългия - смешен. Но още по-смешно е да смятаме, че това са причините, поради които тази година списъкът с финалистите не приличаше на списък с номинации на ММ.

Да приемем фактите - т.нар. български "попзвезди" и техните продуценти, прецениха шансовете си. И ги досрамя като че ли. Понеже а) не могат да пеят на живо (в превод - гласуването е манипулирано) и б) се страхуват от загуба (в превод - "Евровизия" не е престижен конкурс). Не е престижен, ама друг път. Вярно, че от трийсет години насам има само една група, пробила си пътя от "Евровизия" към истинската слава и безсмъртие - "АББА". Но за изпълнителите от малки страни с недоразвит музикален пазар тв конкурсът си остава трамплин към неподозирани продажби и слава.

В духа на това общонационално мрънкане тазгодишните финали - в по-голямата си част - бяха на читалищно ниво. Иначе не може да се обясни участието с две песни на 17-годишната ученичка Весела Бонева и други от сорта. От 12 финалисти имаше четирима професионалисти - Мариана Попова, група "Мастило", Гепи и донякъде Ани Лозанова.

Парчето на Гепи не ставаше по същата причина, поради която не ставаше това на "Гравити Ко" миналата зима - то е клубно и алтернативно, а не радиофонично и масово. Парчетата на "Мастило" и Ани Лозанова също не ставаха - въпреки че продуцент на групата е "Жокер Медиа", която осигури на "Каффе" командировката до Киев, "Мастило" стигнаха едва третото място.

Остават самодейците и Мариана.

Още злобни слухове отпреди финала - Попова



имала богато гадже, което й купило виза за "Евровизия"



Последния път, когато интервюирах Мариана за "Сега", гаджето й беше студент в НАТФИЗ. Може и да го е сменила, доста време мина, но ако неговото място бе заето от тайнствен чичко-паричко, той най-малкото шеше да й финансира издаването на албум. А момичето си няма такъв. Въпреки че има глас колкото за три Белослави.

Така че - всеки друг вот освен очевидния, би бил избождане на очи. Не че нямаше подбутване на Ивайло от "Стар академи" и неговата абсолютно неконкурентоспособна песен - но за нероден Петко не се плаче. Той не се класира.

Класира се "Let Me Cry" - казват, защото създателите й се съобразили с всички правила, по които работи конкурсът в световен мащаб (да има етноелемент и т.н.) Всъщност песента спечели, защото счупи всички правила и разлая кучетата.

Още некласирането на тазгодишния дует на Слави и Софи Маринова за полуфинал демонстрира, че журито не се трогва от съчетанието между поп и фолк. Нещо повече - комисията упорито заставаше на позицията на Васил Найденов отпреди десетина години, че популярната музика трябва да воюва с чалгата. Цялата античалга реторика обаче започва да идва малко повече на аудиторията. Войната между двата жанра вече не може да се води.

Попжанрът развя бяло знаме. Фолкът победи служебно с три на нула. Дисимилацията на чалгата (да бъде изолирана от ефира, от пресата, от "сериозните" конкурси и т.н.), за която естрадният отдел на Консерваторията копнееше, не се състоя. Точно обратното. Поппевците, които отказват да бъдат асимилирани от димитровградско-костинбродския маркетингов голиат, са обречени на изолация и бавна медийна смърт.



Печелят онези, които осъзнаят правото на синергия между двата жанра.



Всъщност Мариана Попова няма нищо общо с фолка. Тя пее соул и евъргрийни. Но явно е осъзнала потенциала на подобно смесване. Та кой не би изял зелника - Азис е завършен символ, при това винаги готов да му лъсне задникът. Без хонорар даже. Циганинът (той сам отказва политически коректното "ром"), който напълни стадион "Васил Левски", е професионален провокатор. Обществено чучело. Без да бъркаме шоубизнеса с политиката, България в момента има две почти идентични, обичани и мразени, експлоатирани до екстремизъм чучела. Караконджули, с които майките/правителството плашат непослушните деца. Азис и... сещате ли се? Пак е с "А". Единственият певец, който пълни стадиони. Единствената политическа сила, която пълни площади. По ирония на съдбата "Атака" има много против такива като Азис (цигани). Азис не сме го питали за политическите му пристрастия. Той предпочита да говори за сексуалните.

Част от хората, които изпратиха sms за "Let Me Cry" заради Азис, вероятно симпатизират на "Атака". Двете явления, макар етнически непримирими, са двете страни на едни и съща монета. Хората искат лидери. Искат нещо, което не го е писал Росен Петров. Искат да изразяват чувства. Да протестират срещу "Ню имидж" и "Жокер Медиа". Всичките са маскари!

Най-иронична от всичко обаче е



съзнателната демонизация на тия явления.



Чалгата е бич! С песни на Азис няма да влезем в "Евровизия", а в някоя азиатска ал-джазира! С "Атака" няма да влезем в ЕС!

Много удобно измиване на ръцете. Обаче не работи. Наказателните клаузи в присъединителния ни договор са за неработещо правосъдие, не за думкане на националистически тъпани по някаква кабеларка. Некласирането ни на миналата "Евровизия" беше заради безличната песен на "Каффе", не защото чалгата била превзела пазара.

Мариана Попова не е част от протестния вот на аудиторията - тя просто използва инерцията от него. Другото му име е маркетинг. Провокацията е изиграла само второстепенната роля на коректив. За да няма отново нагласено гласуване, да речем.

Колкото до това, дали (съ)участието на Азис ще помогне на нашето момиче в Атина - склонна съм да проявя скептицизъм. На финала за "Евровизия" решаващи са предимно гласовете от чужбина (включително и на българите там). Отношението на емиграцията ни към попфолка е амбивалентно, да не кажем безразлично. Чуждата публика пък съвсем нехае за вътрешния дебат между "чалга" и "високо изкуство".

Важно е обаче да се разбере, че въпреки - или тъкмо поради - този дебат, добрата новина е налице. В един голям международен конкурс ще ни представя хубава песен, която има шансове да се хареса и извън родината. Керванът си върви, но може би все пак кучетата не са лаяли напразно.