Приживе той беше военнопрестъпник. В смъртта има опасност да се превърне в мъченик.
С кончината си в затворническата килия в Хага Слободан Милошевич не само вбеси прокурорите, които от четири години се опитват да докажат, че е виновен в геноцид и престъпления срещу човечеството. Той направи много повече - отново успя да им покаже среден пръст. Със смъртта си сякаш отправи последното предизвикателство към Международния трибунал. Винаги е твърдял, че сърбите са исторически жертви. Сега неговите поддръжници могат да кажат същото: Ето, и Слобо стана жертва на историята.
В продължение на над десет години, докато Югославия се разпадаше, Милошевич се беше превърнал в нещо повече от политически лидер - той жонглираше с националистическите настроения с лекотата на цирков артист. "Слобо" едновременно беше изразител и усмирител на надигащия грозната си глава сръбски национализъм. Използваше армията и военните формирования, за да изреже очертанията на неговата "Велика Сърбия".
Той боравеше с човешките животи като с математически величини. Смъртта и трагедията на хората беше за него статистика, нищо повече. Те обаче му вярваха. Въпреки че загуби четири войни и завърши управленските си години като цар на една държава-парий. Въпреки че миражът на "Велика Сърбия" се изпари пред очите на целия сръбски народ и всички негови поддръжници. Лисицата Милошевич винаги успяваше
да превърне военното поражение в голяма лична и политическа победа
Защото всеки път успяваше да убеди сънародниците си, че прави всичко само и единствено заради тях.
Лорд Ашдаун, бившият върховен представител в Босна и Херцеговина, изрази надеждата, че смъртта на Милошевич ще се отрази добре на мира на Балканите. "Смъртта на Милошевич е един - макар и неочакван - завършек на балканската трагедия. Той във всичко търсеше личната изгода и с харизмата си успя да завладее не само сънародниците си, но и много хора на Запад. Човек, който твърде дълго беше под убеждението, че е част от разрешението на балканската трагедия, докато всъщност беше част от трагедията".
Пади Ашдаун изрази безпокойство от вероятността това неочаквано развитие на нещата
да разпали нови конфликти и да дестабилизира региона
Сърби, хървати и босненци може отново да се хванат за гушите, да преживеят повторно раздора от 90-те години.
В събота в Белград новината за смъртта на Милошевич се разпространява от уста на уста. На оживения пазар в центъра на града от всяка сергия бъбрят транзистори, търговци и купувачи замръзват при поредното включване с новини от Хага. Мнозина коментират, че смъртта на Слобо дойде по-малко от седмица след самоубийството на арестувания в Хага Милан Бабич, някогашен лидер на сърбите в Хърватия. Но това, което привържениците на Милошевич най-често споменават, е отказът на международния военен трибунал да пусне подсъдимия да се лекува в Москва. Те виждат Милошевич като бащица, единствен благодетел на Сърбия, погубен от съда в Хага. В разрез с причинно-следствената връзка милошевистите се тревожат: "Ето на, сега ще загубим Косово и Черна гора. НАТО ще ни окупира и ще ни зароби."
От смъртта му се тревожат и тези, които не го харесват, същите хора, които през 2000 г. излязоха по улиците на Белград със свирки и плакати, за да свалят диктатора Милошевич. Те смятат, че кончината му ще даде възможност на привържениците му да иконизират диктатора, да го превърнат в мъченик и светец, борец за националните интереси, загинал в името на родината си. А също и да твърдят, че
трибуналът в Хага е пристрастен и настроен срещу сърбите
Смъртта на Милошевич може наистина да се превърне в катализатор на конфликта между привържениците и противниците му. Старите настроения отново ще се надигнат. Нищо чудно опасенията на лорд Ашдаун да се сбъднат и регионът да се върне с десет години назад, до повратната точка на балканската трагедия.
|
|