В светлината на нашия опит от последно време е ясно, че законите не толкова се коват на конвейер, колкото се допълват и изменят и допълненията и измененията засенчват съдържанието им. Отделно доста пъти се приемат заради определени люде. Още преди обнародването им известни лица, наричани правници, откриват в морето от закони надеждни пътища (бродове?) и начини (понтони?) за преодоляването им. Затова едната половина от населението твърди, че "няма закони", а другата мисли, че има, но никой не ги спазва. Античното Nemo centesur ignorare legem* се тълкува като "и на този закон ще му видим цаката". И я виждат. Умни хора считат, че е по-добре на умряло куче нож да вадиш, отколкото днес да говориш за духа на законите.

За разлика от изготвените (типови или изсмукани от пръстите), подписаните, подпечатаните и снабдени с изходящи номера хартиени екземпляри, "по един за всяка от договарящите се страни", наричани Договори. Там има респект.



Който не вярва в нищо, вярва в Договори



Трогателна е новата вяра в писаните уговорки (граждански, трудови, брачни договори, за услуги, наеми, кредити, продажби, изработка), сравнима с упованието на 1 200 000 000 (един милиард и двеста милиона) индийци в свещеността на кравите. И тази трогателност е сигурно разбираема, защото за първи път по-слабата страна (наематели, арендатори, кредитополучатели, купувачи, (под)изпълнители и пр.) се извиква от по-силната страна не само да научи за решението й, както някога на селския мегдан глашатаят биеше тъпана и редеше кой за какво бил глобен от пъдаря, но и да се подпише и вземе за спомен вече споменатата хартийка.

Един от съставителите на подобен опус се вдигна дотам в тщеславието си, че ме попита какво мисля за вдъхновеното му от Всевишния творение, което не без пари бях превел на един чужд език. Сериозно ли? Сериозно!

И действително, ако законът е "врата у поле",



то договорът е "игра на една врата"



По-силната страна, въоръжена и по-често с мастити адвокати и продажни светила на правната наука, вилнее и безчинства върху всеки знак, ред и страница от договора. Този башибозук все още не намира достатъчно отражение в самия език на скалъпваните документи, тъй като домораслите ни законотълкуватели отбират далеч повече от хонорари (един се хвалеше, че тарифата на кантората му била по-висока от швейцарската, 150 евро/час!), отколкото от латински, но в мъглявостта на изложението им се забелязва смайващ напредък, на който най-неясният античен философ - Демокрит, би завидял.

(Едно от прискърбните постижения на договородраскачите, насърчено от самия законодател, бе "взетата на заем валута се връща по курса на деня", което съсипа кредиторите (банките, които фалираха), съдейства за развихрянето на разюзданата инфлация през 90-те години и напълни джобовете на кредитополучателите (т. нар. кредитни милионери). За съжаление обаче тази съвсем безхитростна форма на типови договори



за пладнешки грабеж бе валидна



само в границите на отечеството и това ни попречи да погасим външния си дълг "по курса на деня".)

В същината си всеки договор е престъпление, диктат и фиксира едно неравновесие, което с подписването му се признава и узаконява и става обществено по-приемливо.

Например всички банки у нас са въвели наказателни лихви (sic!) за предсрочно погасяване на отпуснатите от тях кредити и аз съвсем не съм сигурен, че тези лихви не са по-високи, отколкото в случая, че заемът въобще не се връща! Скритите дефекти, забавянията на плащанията, неустойките, обстоятелствата на Непреодолимата сила, всичко до най-малката подробност подчертава неравновесното положение между двете страни по договорите.

Смайващото е колко безропотно по-слабата страна (в трудовите договори това са работниците, в кредитните това са клиентите) приема "ньойските условия" на натрапваните им договори. Няма свещени крави, ако ще и 2 млрд. души да вярват в тях! Ще ми се да подчертая, че нито един договор не е окончателен. Всеки договор подлежи на ревизия, реафирмация, ректификация.

---------

* Nemo centesur ignorare legem (лат.) - Никому не се зачита незнанието на закона.