Бях точно четири дни в Косово. Влязохме малко след като НАТО започна окупацията през юни 1999 г. (Нали знаете, онези четири дни, през които всеки журналист си мисли, че ще напише историята или поне ще вземе "Пулицър"... бля-бля). След като се върнах, дълго време не ми се ядеше месо. Не можех да победя усещането за мърша в носа си. Не че видях много. Не ти трябва обаче много да гледаш, за да разбереш колко ужасно нещо е войната. Нормален човек не може да приеме касапницата по никакъв начин. Ако останеш обаче повече от четири дни, сигурно ще претръпнеш. Пригаждаш се.



Войната не е нещо абстрактно, а човешка дейност



и след време ти просто избираш една от версиите за себе си. Един човек може да предизвика касапница, но не и цяла война. Колкото и жесток да е той. Сега сочим личности като Милошевич, просто защото не ни се обясняват сложни процеси. Не ни се отговаря на въпроси като - как така се случи, че в края на ХХ век в центъра на Европа загинаха стотици хиляди души в поредица от войни? Загинаха точно в разгара на побеждаващата демокрация от Атлантика до Урал. Точно когато тревата стана по-зелена, падаха стени и задръжки, а "Скорпиънс" пееха "Вятърът на промяната".

Един приятел ми разказваше, че сръбските снайперисти в Сараево много се дразнели от децата, защото били трудни мишени - били непредвидими и трудно ги убивали. В Косово четниците на Аркан гонеха албанците по следния начин: хващат едно семейство и го умъртвяват. На другия ден, когато открият убитите си комшии, селяните получават ултиматум за колко време трябва да са напуснали къщите си, ако не искат да се случи същото с тях. Става въпрос за същия този Аркан, на когото, ако мюсюлманите му платят добре, може да изтреби и цяло сръбско село. Същият, който продаваше футболисти в България и търгуваше с наши и албански контрагенти - петрол, оръжие, наркотици. Същият, който не е по-различен от босненските си конкуренти, които изгаряха цели села, избиваха и изнасилваха стотици хора.



Лесно е да кажем: Слободан Милошевич е единственият виновен



и да сложим точката. Но историята е точно като телеграфна машина в информационна агенция - ти откъснеш една част, където е сложен препинателният знак, а тя продължава да работи. Ние се заблуждаваме, че истината се заключава само в този къс хартия в ръцете ни.

Югославският президент Слободан Милошевич вече е откъснат къс хартия от историята. С неговата смърт в гроба ще бъде погребана и голяма част от истината. Както в американските филми: case closed! На неговата глава се стовари цялата вина за войните в починалата преди него Югославия. Преминаваме към новата епоха. Това означава ли, че



със смъртта му на Балканите ще настане мир?



Никой не заслужава смърт. Най-малко заслужават да загинат въпросите, които си заминават с Милошевич. Някой спомня ли си причините за войните? Някой скоро ще анализира ли каква е съдбата на нацията в такива съюзи като Югославия, когато те започнат да се разпадат? Някой ще се наеме ли да каже какво е справедливост по време на война? Някой от днешните националисти ще се поучи ли от историята на "героите" от войните? Съдейки по това колко много агресивни националисти се навъдиха напоследък на Балканите, пък особено в България - едва ли.

Причините за войните са много и не могат да се обяснят накратко, но е важно да се каже, че причините избират личностите, а не обратното. Крайният национализъм се появява, когато мултиетническите общества попаднат в криза или преход. За Югославия проблемът беше и доусложнен от още няколко неща. Етническата карта в Косово - за половин век тотална промяна в баланса между сърби и албанци. Чиста революционна ситуация, чието справедливо разрешение (сиреч в полза на мнозинството) противоречи на световните норми. Нека припомним, че целият баланс на мира в Европа след Втората световна война почива върху принципа на непроменимостта на границите по насилствен начин. Към тази демографска каша трябва да прибавим и края на Студената война, която помпаше народите на Тито с изкуствено висок стандарт.

Какво се случва, когато след половин век спокойствие се събудиш с обедняващи народи и етнически променени пропорции? Обществените маси започват да вибрират и от недрата се ражда някой волен и свободолюбив човек като Милошевич, като антипод на Ругова (забравете за Ганди). След това се появяват други като него - Туджман, Изетбегович, милеещи за нацията си. Нали се сещате, че не фразата, изречена на Косово поле: "Вече никой няма да ви тормози!", е родена от Слобо, а тя сама го е потърсила. Хората тръгнаха след него, защото процесите вече са били назрели. Земята е вибрирала. Грешките (за Югославия) започват и свършват на Косово поле. Особено



грешките, които допускат великите сили



Какво се случва, когато, първо западните, след това и източните европейски държави, започнат да се надпреварват да признават безусловна независимост на влезли в конфликт държави, като по този начин увеличават пропастта между бившите сънародници? А какво се случва, когато след това цяла вечност се правят, че войната не ги интересува? Ами случва се статистика - стотици хиляди убити и ранени.

Справедливост? Тя никога не съществува по време на война и след нея. Хага обвини Милошевич в геноцид, но геноцидът продължава в Косово и след него, само дето жертвите са други. Той е престъпник, а неговите опоненти - премиери и президенти. И това е само на институционално ниво. На по-ниското е още по-жестоко. Бомбите, с които НАТО спря войната, противоречат на хуманността - обеднен уран, касетъчни бомби, експериментални оръжия, ударени пътнически влакове, мостове, убити журналисти. Всичко това без санкция на ООН. Връщането на албанците в Косово не върна справедливостта, а създаде нова рана, която, за да бъде затворена, трябва отново да се погази международното право. И ако драснем чертата, знаете ли какво се получава. Жертви на националисти като Милошевич са и хърватите, и босненците, и албанците, и най-вече сърбите. Етническото прочистване в Косово не слага в дневния ред санкции срещу косовската власт, нали?



Разумът и човещината нямат място в дни на преход



Или по-скоро не са желани, не са модерни.

За четири дни в Косово разбрах, че албанци могат да защитават сърби, но плащат с живота си за това. Също както преди това сърби са защитавали албанците от властта, но са плащали с живота си за това. Нищо не се променя в човешката същност, когато става дума за краен национализъм и война. Когото и да обвиняваме или осъждаме преди и след това, цената се плаща от обикновените хора - в пари, в живот, но най-вече в най-изконното човешко право: правото на щастие.

След Милошевич национализмът не е забравен. Неговите разсейки се случват и в България. За много хора звучи безобидно всичко това, което става у нас, но не трябва да се подценява. За щастие все още не са налице всички онези условия, които предизвикват конфликт, но очевидно реформите и времето родиха своя свободен човек. Това, че "бащата на балканските войни" Милошевич е мъртъв, не означава, че трябва да сложим книгата на историята в библиотеката. Просто трябва да я държим в ръцете и да я препрочитаме преди всеки свой избор, а главният урок от нея е, че каквото и да се случва, не трябва да се вдига оръжие. Никой от крайните националисти не умря щастлив.