|
| Янаки Стоилов |
------------------------------
- Г-н Стоилов, как така "мълчаливото съгласие" от първоначалния проект на Административно-процесуалния кодекс се превърна в "мълчалив отказ"?
- Искам да ви коригирам, защото това, което ние приехме, е предложението на вносителя - Министерски съвет. В този проект се предвижда, че непроизнасянето в срок се счита за "мълчалив отказ" и той може да бъде обжалван, а в случаи, когато законът изрично е предвидил, той може да се приравни на "мълчаливо съгласие". Така че водещият принцип е на "мълчаливия отказ", а в специални случаи непроизнасянето се приравнява на "мълчаливо съгласие". Това беше предложението на правителството, това прие и парламентът.
- Какви са аргументите ви в полза на този принцип?
- Моите аргументи са в три групи. Първата е, че сега всеки акт на администрацията придобива характеристиките на административен акт, дори най-обикновени удостоверителни документи, които се издават. По тази причина принципът на "мълчаливото съгласие" изглежда привлекателен, но трудно приложим на практика. Защото за да бъде признато и осъществено едно право, не е достатъчно в много случаи еднократното произнасяне или непроизнасяне на администрацията. Да вземем например процедурата за предоставяне право на строеж. Впоследствие трябва да бъдат издадени скици и др. документи и ако допуснем, че непроизнасянето по основното искане може да бъде възприето като съгласие, след това ще се изправим пред други административни действия, които няма как да бъдат осъществени по пътя на съгласието. Защото нито лицето, което претендира за определени права, може само да си нарисува скица, нито да я получи по пътя на съгласието. Следователно тази процедура не е толкова кратка, колкото изглежда. Тя в много случаи ще предизвика неясноти не само с доказването, а и с цялата последователност от административни актове, които са необходими за доказването на определено право.
Втората група аргументи са свързани с това, че се създават повече рискове за интересите и правата на третите лица, които едва в хода на фактическото осъществяване на едно съществуващо или претендирано право от друго лице ще могат да търсят защита.
- Дайте конкретен пример, за да е по-ясно.
- Ами примерът може да е същият. Едва когато в спорна ситуация започне или е напреднало изграждането на даден обект, засегнатите лица ще трябва да търсят защита и ще е много по-трудно да се премахнат вече настъпилите последици, отколкото в случаите, когато това може да се осъществи в хода на самата процедура.
- "Мълчаливото съгласие" на администрацията отнема ли правото на засегнатия да оспорва това решение?
- Не го отнема, но отлага момента на защитата. И третата група аргументи е свързана с възможностите за въздействие върху администрацията. Защото каквото и да се твърди, е много по-лесно да бъде мотивирано едно длъжностно лице, вместо да се произнесе с акт, под който стои неговият подпис и той трябва да обоснове решението си, просто да отложи разглеждането на въпроса за необходимото време, след което ползвателят ще може спокойно да осъществи претендираното от него право. Мисля, че трябва да се стремим да ограничаваме корупционните практики, а не да ги улесняваме. Не твърдя, че това е бил мотивът на вносителите на предложението, но този реален резултат е твърде вероятен.
- А не допускате ли, че "мълчаливият отказ" също създава предпоставки за корупция?
- Не може да бъде, защото чрез "мълчаливият отказ" този, към когото е адресиран отказът, не може да осъществи правото, за което претендира. И трябва да обжалва отказа, за да получи удовлетворително решение от друг административен орган. Докато в случая "мълчаливото съгласие", получено чрез бездействие, напълно удовлетворява исканията на този, който би желал да заобиколи определени законови изисквания. Доктринално принципът на "мълчаливото съгласие" може да изглежда привлекателен, но практически би породил много повече проблеми, отколкото би могъл да разреши.
- Защо вашите партньори от НДСВ твърдят, че в работната група по кодекса сте постигнали съгласие за "мълчаливото съгласие", а в залата левицата гласува против?
- Това е въпрос на аргументи. Не искам да пренебрегвам аргументите в полза на другото становище. Въпросът е кои надделяват. В случая става дума за дискусия, в която всеки може да определи своята позиция. Това не е въпрос на политика или партийно разграничение на позициите, колкото на възглед и преценка.
- Тоест, искате да кажете, че в хода на дебатите в пленарната зала вие сте се разубедили в правилността на "мълчаливото съгласие"?
- Нищо не искам да кажа. Аз имам определено мнение по въпроса, което не се е променило. В даден момент в работната група към правната комисия е надделяло другото становище, но моето мнение принципно не се е променяло.
- Как си обяснявате острата реакция на бизнеса срещу "мълчаливия отказ" на администрацията?
- Все пак това е административно-процесуален, а не бизнес кодекс. Ако говорим за чисто стопанските въпроси, те би трябвало да се отнасят към закона за административното регулиране на стопанската дейност. А в него е прогласен принципът на "мълчаливото съгласие". Реакцията на бизнеса може би означава, че той не дава ефекта, който се очаква от него. Но ние не можем да приравним всички отношения само с оглед на интересите на дадени хора от бизнеса. А претенциите към администрацията в много случаи са основателни. Само че тя се подобрява не чрез промяна на принципите, въз основа на които се издават административните актове, а чрез повишаване на нейната квалификация и главно с упражняването на реален контрол върху действията на административните служители. Ако няма такъв контрол, какъвто и принцип да въведем, действителността няма да се промени. Всеки един закон в края на краищата се прилага от хора и към тях трябва да има определени изисквания и контрол. Затова в посоченото решение няма нищо драматично. Поначало промяната на принципите, на които се гради законодателството, в повечето случаи носи повече рискове, отколкото ползи.
- Ако с вас сме съгласни, че сегашната администрация не действа добре, което е факт, не си ли струва риска да се промени?
- Човек трябва да възприема тези рискове, в които предвижда резултат. Не приемам в законодателството думата риск на принципа "дайте да направим нещо, пък после ще видим дали няма да произлезе нещо добро". Някои твърдяха, че и проблемите в организацията на предишните ТКЗС се нуждаят от промяна. Но видяхме, че премахването на едни структури доведе до още по-негативни последици. Залитането в крайности не води до изкореняване на проблемите.
- Да, но сега си навличате упрека, че защитавате едно неефективно административно статукво.
- Вие може да ни припишете каквото искате. Аз не знам защо вие ставате говорител на една позиция. По-скоро човек трябва да разглежда въпроса от известна дистанция. Иначе можем да издигнем много лозунги, но те не променят действителността.
- Мислите ли, че Европа щеше да въведе практиката с "мълчаливото съгласие", ако тя водеше след себе си корупция и не беше достатъчно добра?
- Мисля, че в България са особено чувствителни проблемите с корупцията в годините на прехода. Така че не може да има сравнение с по-напредналите европейски страни. Освен това аз не използвам шаблона Европа, защото тя се състои от различни страни и практиката в тях е различна. Никой досега не е представил обзорна картина на прилагането на тези принципи в повечето или всички европейски страни, за да може да се каже защо в едни случаи единият принцип върши работа, а в други случаи - другият. Няма защо да слагаме всичко под похлупака на Европа, която не дава еднозначно решение по този въпрос.
