Извадиш ли пистолета, значи ще стреляш, ако не искаш да го използваш, просто не го вадиш.

Стара полицейска максима, актуална и днес. Поне за някои служители на МВР.

44-годишен бивш сержант отне живота на 40-годишната си съпруга наскоро. Тя бе служител в администрацията на МВР. Зловещата сцена се разиграва пред очите на 19-годишната им дъщеря, около 5.30 ч. сутринта в семейното жилище в столичния кв. "Разсадника". Причина за двойната смърт са проблеми в семейството, казват от СДВР. В случая обаче тя съвсем не е важна. Проблемът е с каква мисъл е извадил пистолета този мъж? И ако тя е била, че ще го използва, можеше ли да се мине без жертви, в случай че той нямаше оръжие? Бившите служители на МВР имат право на такова. И нерядко го използват, обаче не за самозащита, камо ли за да хванат някой бандит на улицата.

По-притеснителното е, че същото правят настоящи полицаи. Преди няколко години в София беше издадена заповед, с която на всички униформени служители беше разпоредено да оставят служебното си оръжие в каса в РПУ-то след работна смяна. За да не стане объркване - става дума само за сержантите, които обикновено патрулират по улиците, не и оперативните работници, които се движат цивилни.

"Полицаят трябва да е готов да реагира по всяко време на денонощието. Но когато отива някъде с ясното съзнание да пие, трябва да остави оръжието си в касата. Нали така убиха Елеонора, така на "Витошка" полицай простреля човек в ръката", коментира тогава вътрешният министър Георги Петканов.

Е, не спомена, че Калин Кьосев, който застреля 16-годишната Елеонора в София, и между другото още не е окончателно осъден, беше офицер. Остава успокоението, че има настоящи служители на МВР, които не се изживяват като велики ченгета с патлаци, и сами предпочитат да си ги оставят в службата. Най-малкото могат да ги загубят, а във ведомството това е голям проблем - иди после обяснявай какво се е случило с оръжието. Друг е въпросът дали въпросната наредба, която официално не е отменена, се спазва.

В МВР обаче официално защитават тезата, че всеки, който има право да носи и съхранява оръжие, е длъжен да спазва закона, и ако се случи инцидент, вината е изцяло негова.

"Как така полицаят няма да носи оръжие, когато не е на смяна? Ами ако стане свидетел на престъпление, убийство дори, какво ще прави? Ще каже: ама аз не съм на работа и не мога да заловя престъпника! Човешката психика е много сложно нещо, никой не знае в кой момент някой ще изперка и ще извърши нещо страшно, но не може заради това да се прибере оръжието на служителите", коментира преди дни за "Сега" висш полицейски началник, който обаче пожела да остане анонимен. Вероятно поради апела на вътрешния министър Румен Петков от ръководството много, много да не говорят, повече да работят.

Но за страничния наблюдател се налага изводът - има оръжие, има проблем. Но той не се очертава сред приоритетните за решаване в МВР, особено на фона на мощния напън за респектиране на престъпността.

Затова ние припомняме няколко емблематични случаи. Всъщност не случаи, а убийства, извършени от полицаи. Възможно е някой в МВР да преосмисли виждането си по въпроса.



Черна серия

През юли миналата година 26-годишният Георги Петканин, офицер от елитното звено "Сигурност" към СДВР, застреля съпругата си и след това се самоуби. По това време Десислава, която е на 25 години, работи в отдел "Международно сътрудничество" на Академията на МВР. Тя става и лобното й място - съпругът й решава, че ще отнеме живота й точно там, в обедната почивка. Офицерът изстрелва двата фатални изстрела в работния й кабинет, докато колежката се храни във ведомствения стол.

"Били са женени от 2 години. Завършили са тук. Той е бил много ревнив и са се разправяли", заяви тогава все още главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов.

Петканин е избрал странен начин да се прости с колегите си - оставя им 100 лева да се почерпят. Това категорично говори, че в случая не става дума за убийство, извършено в състояние на афект, а добре обмислено решение. Оръжието е налице, няма защо да мисли за него, съвсем лесно е просто да го използва.

В хода на разследването излиза един смущаващ факт - когато Петканин е назначен в спецзвеното на СДВР, не му е правен психотест. Достатъчно се оказало, че е изследван в Института по психология на МВР през 1998 г., когато се явил като кандидат-курсант. Тогава бе коментирано нужна ли е промяна в Закона за МВР, която да регламентира повторен психотест за завършилите Академията след изпращането им на работа в различните поделения. Дискусията не доведе до резултат.

През май 2004 г.



сержант застреля един от босовете на пирамидата "Проксима"



и сам се простреля в главата. Загубил повече от 2000 евро, 22-годишният Емил Петров от 4-о РПУ уби зам.-шефа на пирамидата Иво Димитров в столичен ресторант, където се провеждали регулярните й сбирки. По ирония на съдбата Димитров е бивш полицай.

Точно след този случай министър Петканов призна пред журналисти, че не е ясно защо полицаят е носел служебния си пистолет, след като не е бил на работа. Но това не промени нищо...

Вероятно най-зловещото двойно убийство, извършено от служител на МВР, който след това сам сложи край на живота си, се разигра в Центъра за обучение и подготовка на гранични полицаи в Пазарджик през септември 2003 г.

Тогава



курсанти откриват телата на двама от преподавателите си



- старши лейт. Паулина Стоилова, на 38 години, и 39-годишния подп. Светлин Апостолов. На другия ден убиецът направи "самопризнания", като се самоуби. Колегата им кап. Станимир Йорданов, на 32 години, се застреля на магистрала "Тракия" пред очите на полицаи и психолози, които сам е извикал. Основната причина за двойното убийство бе ревност. Колеги на жертвите разказват, че Йорданов е ухажвал безуспешно омъжената Паулина. И не криел своята неприязън към по-старшия офицер Апостолов.

Едва след кървавата драма публично достояние става един факт, твърде притеснителен за действащ служител на МВР - Йорданов е страдал от страхова невроза, лекуван е и по тази причина за известно време му е отнемано оръжието. Очевидно обаче после някой преценява, че може да му го върне.

Проверката установява пропуски и слабости в работата на служители от Медицинския институт на МВР, районната експертна лекарска комисия в Пазарджик и на центъра, подценили психологическите проблеми, които имал още преди това той, признават тогава от министерството.

Ген. Борисов обяснява, че са му докладвали за 8 служители на МВР, които имат психически проблеми, но не могат да ги отстранят от работа, защото медицинските заключения не са за тежки болести. Както и в този случай. Георги Петканов пък обяснява, че когато експертите кажат това, ръководството е длъжно да се съобразява, защото





иначе уволнените могат да осъдят МВР



Животът обаче показа, че презастраховането на ведомството срещу съдебни дела може да се окаже фатално.

Още в далечната вече 1999 гл. серж. Янко Янков уби в благоевградското градче Кочериново приятелката си и дъщеря й, и рани тежко още три жени и мъж. След това 41-годишният служител на РПУ-Рила се самоуби.

Типичната драма от ревност започва, след като 38-годишната Йорданка, с която полицаят живеел, подава жалба в районното управление, че той я тормози. Жената решава да закара дъщеря си Габриела, която е на 15 години, на баячка срещу страх. С тях тръгват две от сестрите на Йорданка, жена, която да ги води, и шофьор. Полицаят обаче ги подгонва с москвича си, засича ги и започва да стреля безразборно със служебния си "Макаров". Изстреляни са общо 16 патрона.

Тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев заявява, че ще уволни всички преки началници на полицая. Оказва се, че той е наказван многократно за нарушения на служебната дисциплина, но по-сериозни мерки срещу него не са предприемани.

Достоен символичен завършек на тази черна серия с обратна последователност е небивала любовна драма, с участие на представители на триото МВР, следствие и прокуратура. Тя потресе Пазарджик през лятото на 1998 г. Тогава местен антимафиот уби със служебния си пистолет следователя Тодор Миндов. След това, както си му е редът, сам сложи край на живота си. Изразът на бурна мъжка ревност се разиграл пред очите на 43-годишна прокурорка, за чието сърце двамата били съперници. Един пистолет, три разбити семейства.

Кървави драми, с главни действащи лица полицаи, в архивите има още не една. И пак ще има.





каре

7 куршума = на свобода под парична гаранция



Може би най-нашумелият случай, при който бивш военен простреля човек, още не е завършил с ефективна присъда. Вече повече от три години.

В края на 2005 г. състав на Благоевградския окръжен съд най-после постанови 10 години затвор за ексслужителя на МО Симеон Мечев, който през 2002 г. изстреля почти цял пълнител по бившия футболист и настоящ мениджър на ПФК "Литекс" Стойчо Стоилов. Тогава той оцеля като по чудо. Присъдата обаче се обжалва, все още по-горната инстанция не се е произнесла, а Мечев продължава да е на свобода под парична гаранция от 1500 лв.

Въпреки че магистратите го признаха за виновен за това, че по начин, опасен за живота на мнозина, произвеждайки 7 изстрела с пистолет "Макаров", е направил опит умишлено да умъртви Стоилов.

Бившият военен бе осъден и заради това, че по същото време е шофирал с 1.51 промила алкохол в кръвта. Заради това съдът го глоби със 700 лева и му отне шофьорската книжка за три години.

Ако присъдата бъде потвърдена, Мечев ще трябва да плати на Стоилов 10 000 лева обезщетение заедно с лихвата.