Преди година в заведение в центъра на Равда сервитьорка не знаеше, че кашкавалът бива от краве и овче мляко. Оказа се, че е нейде от хасковските села. Не посмях да задавам по-съществени въпроси, свързани с менюто.

Туристическата ни витрина - Черноморието има тежък недостиг от квалифицирани кадри. Странното е, че проблемът, вместо постепенно да се разрешава, като че ли с всяка измината година се задълбочава все повече. Той се усеща на всички нива в туристическата логистика - от камериерките до топмениджърите.

Причина за "оголването" на отрасъла откъм кадри може да се търси в бурното развитие на туризма през последните години. Масовите строежи на хотели и ресторанти не отчетоха нарасналите нужди от работна сила. Докато заведенията се умножиха, броят на служителите остана същият. Подготовката, вежливостта и знанията в областта на обслужването са на все същото незадоволително ниво. И докато положението в административния сектор на туристическото обслужване е що-годе добро, в сферата на ресторантьорството нещата са печални.

Масово в заведенията за хранене, с изключение на тези с по-висока категоризация, обслужващите нямат познания по чужди езици, отнасят се неучтиво с клиентите и не познават тънкостите на обслужването. За това благоприятства и пълната нерегламентираност на тази професия. У нас барман или сервитьор може да стане абсолютно всеки. Да не говорим за експлоатацията на заетите в туризма, особено през лятото, когато работният ден продължава по 12-14 часа. В същото време според данните на НСИ за 2005 г. средната годишна заплата в хотелиерството и ресторантьорството е 2469 лв., което прави малко над 200 лв. месечно.

Вместо да заработят в една посока, бизнесът и университетите си прехвърлят отговорността за лошото качество на обучение на кадрите. Доказа го и последната дискусия за висшето образование по туризъм, която се проведе през март в рамките на туристическото изложение "Ваканция". Представителите на академичните среди и работодателите от бранша направо се скараха кой е по-виновен.



Университетите: Бизнесът да квалифицира персонала си



Бизнесът не е осъзнал, че е крайно необходимо да инвестира в образованието на бъдещите си служители и заплащането им все още е много ниско, смятат от Колежа по туризъм във Варна. "Неефективните системи за стимулиране на кадрите у нас са предпоставка много от завършилите да кандидатстват в чужди фирми", казва директорът на колежа доц. д-р Виолета Димитрова.

"Ако тук младежите ни получават по 150 евро, в САЩ или в Европа ще взимат 10 пъти повече", твърди и ръководителят на Катедрата по туризъм в УНСС доц. Димитър Тадаръков.

Според проф. Радослав Цончев, декан на департамента по икономика и бизнесадминистрация в НБУ, един от най-големите проблеми е липсата на стажове и практики за студентите. "Малко фирми предоставят такава възможност и ако ги има, стажовете са неплатени", казва той.

"След 1-2 г. знанията, получени в това образование, няма да са приложими", казва доц. Светла Ракаджийска, зам.-ректор на Икономическия университет във Варна. Според нея изявените практици не влизат при студентите, а академичните преподаватели са малко. В същото време броят на вузовете по туризъм непрекъснато се увеличава, без да има контрол над качеството в тях, което съвсем обезличи образованието по туризъм.

"Мениджърите от практиката са най-точните хора, които трябва да стимулират актуализирането на учебните програми, да изискват въвеждането на нови дисциплини, да настояват за задължителни стажове в реалната практика", е мнението и на доц. д-р Соня Алексиева от НБУ. Според нея бизнесът трябва да спонсорира университетите, като ги оборудва с техника, финансира летни стажове и осигурява най-новата специализирана литература, тъй като в крайна сметка по този начин работодателите ще възвърнат многократно инвестициите си.



БИЗНЕСЪТ: Ще ви даваме повече пари, ако докажете, че можете



Според Стоян Лазаров от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, бизнесът осигурява достатъчно студентски практики, а това не само води до затруднения, но и до загуби. "Фирмите губят време и хора, за да обучат студентите, така че не ние трябва да им плащаме, а те на нас. Когато докажат, че могат, тогава ще получават повече пари", казва той. Според него преподавателите са абдикирали изцяло от практиката, а студентите по туризъм са твърде много. Според председателя на Съюза на собствениците в Слънчев бряг Елена Иванова практиката показва, че трябва да се предвидят повече практически занятия, както и да се наблегне върху езиковата подготовка.

"Нито един чужд работодател няма да ви наеме в туристическата индустрия само с българска диплома. Имате хубави хотели с приятелски настроен персонал, но той не е в крак с новостите. Имате и доста стари професори, които защитават статуквото", твърдят от ръководството на "Грандхотел София". Според тях образователната ни система се нуждае от огромна реформа, за която трябва сътрудничество между държавата и бизнеса. "Но основният отговорник си остава правителството, което трябва да адаптира части от чуждите програми към вашите", смятат от мениджърския състав.

В "Грандхотел София" шефовете са взели 20 наши студенти на стаж. "Българите имат някакви основни познания, но не са чували никога за международни стандарти - компютърни и счетоводни системи, фронт-офис, категории на стаите", казват директорите на хотела.

Те се учудват и на хотелите ни по Черноморието или в планините - "печелят милиони за година, а плащат мизерни заплати - 200-300 лв.". Тук те виждат причината за голямото текучество в бранша. Според тях е важно да се изгради лоялност в персонала.

Разминаването между изискванията на преподавателите в аудиториите и на работодателите в офисите към студентите не е новост. Зам.-министърът на образованието Ваня Добрева също признава, че връзката между образованието и практиката не отговаря на нуждите на пазара на труда.

Освен всичко друго у нас няма институция, чието обучение да е признато като стандарт за качество в бранша. Няма и организация, която да следи за качеството на образованието по туризъм. Няма също така общопризнат от работодателите сертификат. Обикновено те държат персоналът им да е завършил специализирано средно училище или университет със специалност туризъм.

Някои от по-големите ни хотели използват вътрешнофирмени програми за обучение на персонала по определени позиции. Често обаче по-новите работници се "прикрепват" към по-опитните, за да се учат в процеса на работа.

Договорите между университети и работодатели за стажове са все още рядкост. Все пак има и добри примери. Като "Майсторските бизнескласове", които организира Българският форум на бизнеслидерите. Всяка година форумът убеждава утвърдени мениджъри да преподават на наши студенти безплатно. Наскоро бе проведен подобен курс по туризъм.

"Университетите в Турция работят много близко с хотелите, а при вас това липсва", казва един от лекторите - Алп Атила, директор бизнесразвитие в хотел "Хилтън". Инициативата според него трябва да е на висшите училища. Стажовете и в неговата страна не са платени, но за студентите там по-важен бил опитът.

"Не виждам при вас внимание към детайлите и нужното отношение към клиентите", казва той. "Имате прекрасни ресторанти, но когато например поискам чаша вино, никога няма от големите чаши за вино. Казват ми: "Имаме само 2 и те са заети." Ето това не бива да се случва повече", смята г-н Атила. Затова според него трябва да търсим ноу-хау от чужди компании.



НЕДОСТИГ

Проучване за нуждите от квалифицирана работна ръка в туристическата индустрия на Американска агенция за международно развитие от м. г. сочи, че най-належаща е нуждата от допълнително обучение по езици и по обслужване на клиенти. При малките семейни хотели пък е необходимо и общо обучение по основи на управлението.

Най-остър е недостигът на готвачи, бармани и по-малко на сервитьори. Много голямо е търсенето на специализирани готвачи - например на българска, китайска, гръцка кухня и т. н. Огромна е нуждата и от хора, обучени да подготвят и обслужват блок маси. Скоро се очаква да се изостри и недостигът на екскурзоводи, организатори на туроператорска дейност и аниматори.