На 2 лв. е оценен животът на софиянци по тарифата на държавата. Толкова годишно се падат на всеки живущ или пребиваващ в София за спешна медицинска помощ. С 4.2 млн. лв. бюджет и с 20-25 екипа Центърът за спешна медицинска помощ в столицата обслужва близо 2 млн. души.

Само че за хората, изпаднали в тежка ситуация, тези числа не са никакво оправдание. Те с пълно право недоволстват, че Бърза помощ не идва навреме, че диспечерите или екипите се държат грубо, че тел. 150 не може да се набере от раз... Но когато следовател припадне пред кабинета на главния прокурор или поредният бизнесмен показно премине в отвъдното, на място се озовават по няколко линейки.

----------------------------------

За да работим нормално и да няма недоволни, парите ни трябва да са два пъти повече, а екипите - минимум 50, обяснява шефът на Центъра за спешна медицинска помощ в София д-р Георги Гелев. За сравнение в края на 80-е години в Бърза помощ в столицата са работили 780 души при население под 1 милион. Сега са 502-ма, а трябва да обслужват двойно повече хора.



Преди 25-30 години спешната помощ е имала 220 линейки, а сега - 45.



До 1990 г. Бърза помощ е разполагала с най-големия бюджет сред лечебните заведения. Сега е най-малкият. Затова и в момента линейките не достигат, не всяка от тях е реанимобил с пълно оборудване, а лекарите са демотивирани със средна заплата от 358 лв.

Разбира се, абсурдно е държавата така да изостави Бърза помощ, която по закон е неин ангажимент. По-лесно е да се приеме, че гражданите трябва да дофинансират плановото лечение в болниците - с по-високи здравни вноски или с доплащане. Но животоспасяващата помощ се полага безплатно и безотказно на всеки, който има нужда. Без значение дали си е плащал здравните вноски или не.

Този вид медицина е част от националната сигурност и дежурното извинение "няма пари" тук не важи. Каквито и да са аргументите на държавата - МВФ, валутен борд и т. н., в случая те са абсолютно цинични.

До 1990 г. системата на спешната помощ също е различна. Тогава тя е била изцяло към болниците освен центъра в София, който е самостоятелен. След 90-а година се решава, че ще се въведе системата на спешна помощ, която действа в повечето страни в Европа.



Бърза помощ се отделя от болниците,



макар че екипите й на много места остават в същите сгради, оформят се 28 регионални центъра и един централен, който ги ръководи - този в София. Има и 188 филиала с екипи на Бърза помощ в малките общински болници.

Целта на реформата е спешната помощ да стане по-бърза и по-достъпна. По ирония след 15 години промени тя всъщност е по-некачествена и по-недостъпна.

Решава се, че Европа ще ни подпомага с пари от програма ФАР. ЕС дарява 200 линейки и отпуска 6.5 млн. екю за изграждане на нова комуникационната система. "Проектът се печели от френската фирма "Сажем". Тя не разполага с такава комуникация никъде по света. У нас започва от нулата и всъщност се упражнява - ако даде резултат в България, може да се мултиплицира в останалите западни страни", разказва шефът на Бърза помощ. Френската фирма инсталира ретранслатори и доставя радиостанции, но вместо многоканална правят едноканална система. Което означава, че центърът за спешна помощ не може да комуникира по едно и също време с повече от една линейка. Освен това се оказва, че



системата работи само на равен терен,



каквато е едва 30% от територията на България.

Затова и в столицата например в момента линейките още ползват старите български радиостанции отпреди 1990 г. Моделът им е от средата на миналия век, връзката постоянно прекъсва, а звукът е под всякаква критика. "Алогично е да ги ползваме, но друго нямаме", коментира Гелев.

Все пак в момента линейките са с GPRS система и в центъра се следи къде е всяка от тях във всеки момент. Така по-лесно се пренасочват и може да се прецени кой е най-близо до адреса. Допотопните радиостанции все пак са дублирани от мобилна GSM-връзка за контакт с диспечерите.

От няколко години софийският център е с модерна централа от БТК - с 10 входящи и 10 изходящи линии. Но никога не работят всичките, защото диспечерите са 7 на смяна - 5-има приемат обаждания, а останалите двама предават към линейките. Среднодневно в София има по 1500-1600 повиквания, затова и често се случва човек да не може да пробие от първия път на тел. 150, обясняват от Бърза помощ.

"За да ги няма сегашните проблеми, центърът трябва да разполага с нов софтуер, който



автоматично да приема телефона



и от база данни на БТК автоматично да излиза адресът, от който човекът се обажда. А диспечерите да записват адреси само при обаждания от мобилни телефони", обяснява Гелев. За да не се случва да се пращат различни екипи за едно произшествие, за което обаче са получени няколко обаждания с различни обяснения за мястото на случката.

Съкращенията в сферата на здравеопазването стопяват и "живата сила" на Бърза помощ. "За 2-та милиона души, които живеят в София, са нужни минимум 50 екипа, а най-добре - 70 екипа на смяна. Но това е блян. Сега по щат са 29, но с болничните и отпуските за спасяването на живота на софиянци отговарят 22, максимум 25 екипа", обяснява директорът на Бърза помощ.

Линейките в София за разлика от тези в провинцията не са много стари. Най-"допотопните" са от 1997 г., но се амортизират изключително бързо. Автомобилният парк се подновява с дарения и по заеми от Световната банка. До 1998 г. Бърза помощ разполага и с 2 самолета и няколко хеликоптера. В момента здравното министерство сключва договори с фирми, за да се ползват частни хеликоптери и самолети.

Така за 15 г. системата уж става европейска, но без финансирането. "В Европа нещата са решени просто - с много пари и много хора. В 7-милионен Лондон например 100 души приемат обажданията на спешния телефон", обяснява Гелев. Там 10% от бюджета за здравеопазване се заделят за спешната помощ, а тук - 0.25%. И няма и намек от държавата, че нещата могат да се променят.









КАРЕ

Кога линейката идва навреме

Няма задължителен регламент за времето, за което линейката трябва да пристигне след обаждането. Средно за ЕС Бърза помощ се отзовава до 10 минути. В истински спешните случаи и нашата Бърза помощ се старае да се вмести в тези рамки.

Истински спешните повиквания са от 30 до 40% от всички телефонни обаждания. Това са всички катастрофи, травми, отравяния, кръвотечения, инфаркти, инсулти, ритъмни нарушения, проводни нарушения на сърдечно-съдовата система, кръвно над 180, всички обаждания за деца до 1 г. и за бременни.

Често родителите се обаждат, че децата им вдигнали висока температура. Но опасност за живота има при децата под 1 година. При останалите в повечето случаи ситуацията може да се овладее първоначално със съвети по телефона и да се изчака, докато линейката успее да дойде, обясняват лекарите.

В Бърза помощ реагират различно и при счупените крайници. Ако фрактурата не е открита, пострадалият също може да изчака, стига да има кой да му даде болкоуспокояващо.





КАРЕ 2

Кого да изберем - джипито или Бърза помощ

По норматив за неотложните случаи - например силна болка, която не е животозастрашаваща, отговарят личните лекари дори и през нощта. Бърза помощ поема състоянията, които са пряка заплаха за живота. Наивно е да се очаква обаче човек да прецени точно в какво състояние е, за да реши на кого да се обади. Освен това за кратко време неотложното състояние може да стане спешно, а спешното - неотложно.

Затова повечето хора са обаждат на 150. Диспечерите филтрират информацията и преценяват дали човекът трябва да се обърне към личния си лекар, или да пратят кола. Дори и лекар обаче невинаги може да прецени по телефона доколко има непосредствена опасност за живота на пациента. "За да не се получават гафове, гледаме да пращаме екипи на колкото се може повече повиквания", твърди директорът на Бърза помощ.

Според него, за да няма разминавания, Бърза помощ трябва да поеме и спешните, и неотложните случаи извън работното време на семейните лекари. Но за това естествено са нужни и доста пари, които здравното министерство няма.