В икономически план днешна България показва много ясни белези на остров. Ясно, че от останалия свят не ни дели океан, но не голямата вода прегражда днес достъпа на икономически бавно развиващите се нации до пазарите на света. Определящият признак на една островна икономика е изолацията. Все едно каква е причината за изолацията: дали островната страна се е оградила от другите, или другите са изградили стена около нея, ефектът от преградата е все същият. При това не е нужно преградата да е физическа като зидовете на Берлинската стена. Разполагаме с десетки примери за политически, религиозни и идеологически ограничения, които успешно откъсват засегнатите нации от нормалния обмен. Затова (обратно на географските схващания) в икономически план Южна Корея и Либия са острови, а Нова Зеландия не е. Подозирам, че същия ефект могат да породят и от чисто



социално структурни аномалии



в едно общество. Икономическата социология още не е обяснила механизма, по който дори без външна намеса на националната или чужда държава, на религиозна или идеологическа догма взаимодействията между уж свободни индивиди водят до изолация на тяхното общество от външния свят. Как и защо тази социална механика води до изкривяване на стопанското пространство? От времената на Адам Смит (1723-1790) сред икономистите е популярно сравнението на "двата острова, Англия и Япония". (Забележете, че Англия не е остров, остров е Британия; Япония също не е остров, тя е група от острови, но "двата острова" така си остават знаков проблем в икономиката). Защо стопанствата на тези страни са толкова различни? Защо английското стопанство е пра-люлката на глобализма, а японската икономика е синоним за непрозрачност и трудна дори за описание



странна изолация;



странното е, че японската икономика е една от най-"отворените" в света. "Отвореността" на икономиката, простичко речено, се мери със съотношението между външния обмен и брутния вътрешен продукт. Значи и най-отворената икономика може да бъде изолирана. Сиреч да има собствени вътрешни механизми на вземане на решения и взаимодействие, паралелен пазар за вътрешни, местни и за чужди, най-видим в паралелните цени, различни за свои и чужди. Изолираната икономика може да е достъпна за външен капитал, но дори когато чуждестранни инвеститори контролират по-голямата част от икономиката (Япония веднага след Втората световна война), на практика няма преливане на капитал между изолирания местен и "чуждестранния" сегмент в стопанството. Вярно, че чуждестранни компании изкупуват местни, при което обаче местната компания само изплава в "чуждия" сегмент, който си стои отделен като маслото от водата. Обяснения и хипотези много, написани са хиляди статии и дисертации с претенции за открития, но още пишат - значи проблемът за "двата острова" стои. Впрочем и Китай е пример за отворена, но изолирана икономика, Южна Корея и Израел показват, че може да съществува и фрагментарна изолация. България също е стопански остров с отворена, но изолационистка икономика. Разбира се, тепърва трябва да се даде



доказателство за островната хипотеза



на нашето стопанство. Това няма да стане на пет реда, но можем да посочим видимите симптоми. Например типичният белег на паралелните цени. Направете тест: попитайте с шопски акцент за цената на някое жилище. Помолете чужденец да звънне на същия телефон. Ще чуете различни оферти. Паралелната цена говори за паралелни пазари. Не скачайте като еврокомисар след първата си мисъл. Не става дума за някакъв заговор на лошите местни, на които трябва да се препрограмира чипът. Не е нужно цената за местните да е по-добра. Макар да ви лъжат, че е обратното, цените в нашите хотели са по-ниски за чужденци, отколкото за българи (не само заради ДДС). При еднакви проекти и равни обезпечения чуждата фирма ще ползва по-евтин кредит от местната. В случая не е важно за местните или за чуждите са по-изгодни цените. Важното е, че са различни, при това без някой да го налага, а аномалията продължава, макар законът да я забранява и преследва. Впрочем изолационистката икономика по-често ощетява местните за чиято сметка съществува (ако не бе така, чуждият би хванал пътя). Затова в България българското сирене е по-скъпо от нашенското на виенския "Нашмаркт", а мръвката ни е ценови рекордьор в Европа. Лесно ще забележите и втория белег:



самоизолацията на местния бизнес



в пределите на страната. На пръстите на ръката се броят български компании с реален бизнес в чужбина (сметки в банки и търговски представителства не броя). А и онези, които все пак "стъпват в чужбина", най-често го правят от показност с маркетингова цел. Чешки и унгарски инвестиции в България - бол, а кои са нашите в Чехия и Унгария? И не е от липса на пари. Налице е болезнена неспособност на местните стопански структури за нормално общение с външния свят. Тя ще причинява тежки изкривявания в националното стопанство и в бъдеще, а познат лек за нея няма. За този проблем дори не се говори. Най-вероятно икономиката ще се самоизлекува за поколение-две, а първият признак за това ще е видимото с просто око пренасочване на дейност на средни по размер български фирми към Стара Европа - те са най-мобилни, а условията за тях там са обективно по-добри, отколкото у дома.