Кога точно се е появила професията "политик" не е известно, но определено се знае, че това е втората древна професия на тази земя. И като такава, тя естествено няма как да не наследи прийомите и чалъмите на първата древна професия.Това до голяма степен обяснява взаимоотношенията между политиците и народа, които на различните етапи на човешкото развитие, колкото и сложни и многогранни да са били, винаги са могли да бъдат илюстрирани с някоя от позициите на Кама Сутра. Затуй всички политици се делят обикновено на два вида - едните,които прикривайки се под маската на добрoто, онождат своя народ, и другите, които го онождат, така да се каже, откровено, без да се прикриват. На финала на този явно откровен акт, когато всъщност трябва да се плаща, се крие крехката разлика между двете древни професии. Политиците са убедени, че не дължат никакви пари на народа си за интимността, т.е. ни убеждават, че народът не е гювендия, а напълно порядъчна жена,



на която естествено никой не плаща



Помежду си политическите мъже предпочитат да се делят на леви и десни, но къде е точната граница на това разделение не е известно. Много от тях се хвалят, че са десни, оставайки си неистово леви и обратно. Делят се и на демократи, консерватори, либерали и пр. И тука динамиката на превъплъщенията е непредсказуема, защото една прекрасна сутрин всеки либерал автоматично се превръща в консерватор, разбирайки, че през нощта са му задигнали колата. Обратно - по време на предизборни кампании всички консерватори се надпреварват кой от тях да обещава най-либерално.

Изобщо не им е лесно на политиците. Хем не трябва да показват, че са богати, защото неминуемо възниква въпросът как са забогатели, хем, за да станат политици, им трябват изключително много, много пари. Никой новак не може да си представи защо трябва да се харчи толкова, за да се влезе в политиката. Не може, защото не знае какво става вътре.

А политиците знаят какво става. Те не се ласкаят от славата, усещат, че славата бързо се разваля и замирисва. Затова влагат в предизборните кампании огромни пари с една-едничка цел - да изкарат след това други. Тоест пари прим.

В политиката, както и в пълнокръвния живот с особена сила важи златното правило, че у когото е златото, той диктува правилата. Не знам защо нашият народ е трансформирал това толкова конкретно правило в някаква друга, твърде мътна и мъглява дефиниция, за това, кой уж има право да поръчва музиката.

Нас постоянно, на протежение на цялото ни безметежно детство са ни учили, че трябва да вярваме в човека, но едва като пораснем и се заслушаме в иначе красивата лексика на политиците, се убеждаваме - да!, на хората трябва да се вярва, но ако не са политици.

Изобщо тежко е на българския политик. Намеси се във властта, забогатее - казват му "подлец", излезе от



политиката чист - наричат го "глупак"



А политикът е безобидно същество, за което се знае,че обикновено слуша, говори или гласува, но през по-голямото време просто кротичко си седи. Неизвестно откъде се е родило нелепото подозрение, че кормилото на властта е оня неизменен атрибут, от който следва задължително да се снемат пръстови отпечатъци. Сигурно е така, защото някакви си жалки 90-95% от всички политици развалят с постъпките и действията си иначе безупречната репутация и имидж на останалите честни и почтени управляващи.

Навсякъде по света честните и почтени политици се наричат "държавни мъже". У нас тази титла се присъжда по давност, като за това не е достатъчно да си бил в политиката примерно десет години, ами трябва още да са минали поне приблизително толкова, откакто си гушнал и букета. Затова в реалния живот се получава, че вместо държавни мъже към "светлото" бъдеще нас обикновено ни водят хора с тъмно минало.

Някой беше казал, че в живота най-важното е да знаеш откъде духа вятърът, останалото идва с годините. Това го е измислил, сигурен съм, някой от нашите политици. Както и оная Божия заповед "Не кради!", също сигурно е измислена от тях, защото те просто не обичат конкуренцията.

Великият американец Томас Джеферсън пък рече, че цялото изкуство на управлението се състои от изкуството да бъдеш честен. Това обаче може да е вярно в читанките на САЩ, тук не е. Тука пътят към Голямата политика преминава задължително през Големия секс. А там, както всички знаем, почтеността и човечността са качества, които с нищо не помагат на партньорите.