Когато комисарят по разширяването Оли Рен оцени Румъния като изпреварила България в реформите за членство в ЕС, общественото мнение северно от Дунав бе шокирано от изненада. В Букурещ бяхме свикнали с друга музика. За щастие никой не се поддаде на гордост от похвалата на комисаря Рен за Румъния - добре се знае, че има да се свърши още много работа, особено след очакваната дата на приемане 2007 г.

И двете страни са поразени, общо взето, от едно и също зло - тайната мрежа със смесен състав, наследена от бившите режими, направи всичко възможно, за да блокира стъпките с прозападна ориентация. Бившите тайни агенти (обучени по съветски маниер), бивши членове на номенклатурата и техни отрочета, апаратчици и други тайни сътрудници си пробиха път до висшите етажи на обществата в бившия комунистически блок - като надвиха държавата и я трансформираха в частен бизнес - много печеливш наистина за тях и финансовия им рай.

Съдът, полицията и финансите - всичко, което образува държавата, - стана просто елемент на бизнеса, въртян от тази "мрежа на бившите". Но парите и бруталният капитализъм преобразиха "системата" - с помощта и на Европейския съюз. Трябва да се каже, че нито една европейска страна не би могла да устои сама на натиска на глобалната промяна - било тя Германия, Франция или Великобритания. Единственият избор за европейците е Европейският съюз. По време на процеса на разширяването България и Румъния седяха в дъното на класната стая - все закъснели и все с омазани от мастило тетрадки.

От гледна точка на Европейската комисия българите и румънците имат обща черта - еднакво не вярват на правосъдието в своите държави.

В Букурещ безпрецедентната корупция на високо равнище изправи косите на брюкселските чиновници. От друга страна, мафиотско насилие на високо равнище повдигна въпроса дали България би могла да бъде член на ЕС?



И двата проблема опират до правосъдието



- безнаказаните държавни служители, които пълнят джобове, и безнаказаните престъпници, които се разхождат на свобода. Другите въпроси, отнасящи се до присъединяването към ЕС, са повече или по-малко технически и имат само едно предназначение - толкова необходимото ускоряване на модернизацията на страните. Но тази цел не може да бъде постигната, когато целият процес е прояден от корупция и насилие. Посланието от Брюксел е звучно и ясно: никой не може да се поставя над закона - идея, която няма как да не получи подкрепа от румънци и българи. Изпълняването на критериите за правова държава - държава, която наказва всички престъпници според деянията им независимо от богатството, произхода им и социалния им статус, - не е неизпълнима задача. И не е толкова трудно да се постигне: съдиите и прокурорите трябва да бъдат оставени да си вършат работата без политическа намеса.

Румънците приветстваха следствените действия, предприети напоследък срещу високопоставени политици и бизнесмени. Сега съдиите трябва да осъдят или да оправдаят обвинените, но това да стане по независим начин, без натиск отвън. Последните новини от София дават сигнал за започнали разследвания срещу лица, заподозрени, че имат високо положение в криминалния свят.

В този контекст трябва да се каже, че



предпазната клауза не е толкова страшна



- тя е само застрахователна полица за политиците в ЕС, за комисията и за Европарламента. Присъединяването през 2007 г. е само политическа цел - румънските и българските политици я прегърнаха, като заложиха на нея бъдещето си, което ще се реши на следващите избори. Но реформите не са заради политиците - те са предназначени да подобрят положението на народите от двете страни на Дунав. Силното и независимо правосъдие в Букурещ и София е главното оръжие за елиминиране на паразитната мрежа на "бившите" и за избавление от корупцията и престъпността на високо равнище.