- Вече е факт графикът за изпълнението на инфраструктурните проекти до 2015 г. Как са подредени проектите по приоритетност и защо?

- Приоритетен проект безспорно е автомагистрала "Тракия". Първо трябва да видим как ще се произнесе съдът и в едномесечен срок след това ще решим какво да предприемем. Има две възможности - или да предоговорим икономическите и финансовите параметри на договора, или да обявим нова процедура. След най-приоритетния за мен, а и за страната проект - "Тракия", следват магистралите "Струма" и "Марица". Те ще бъдат отдадени на концесии и ние трябва да подготвим съответните процедури. Това ще стане, след като Народното събрание приеме Закона за концесиите.

- Магистрали или първокласни пътища ще се изграждат приоритетно?

- И двете са еднакво важни за България и ще бъдат изграждани паралелно. За магистралите се изисква по-дълга процедура. Успоредно с това обаче ще се изпълнява програмата на Изпълнителна агенция "Пътища" (ИАП). Тя включва проектите "Транзитни пътища 4", по които през тази година се предвижда да бъдат изпълнени 9 ЛОТ-а (обекта - б. а.), за 3-4 от които процедурите вече бяха проведени. Това са общо около 400 км пътища, които предстои да бъдат обновени. С Европейската банка за възстановяване и развитие водим преговори и очакваме да стартираме "Транзитни пътища 5", по която се предвижда да бъдат рехабилитирани около 1400 км пътища от първи и втори клас.

- Къде е магистрала "Хемус"?

- Магистрала "Хемус" не може да бъде финансирана по линия на европейските фондове, защото не е трансевропейски коридор. От друга страна, магистрала се строи там, където има нужда от нея, там, където трафикът на денонощие надвишава поне 20 000 автомобила. Засега такъв трафик на "Хемус" няма. За нас би било най-добре, ако бъде отдадена на концесия. Въпросът е дали би се намерил концесионер, защото строителството на тази магистрала ще погълне ресурс, който трудно ще бъде възвърнат. Очаква се "Хемус" да струва около 1 млрд. евро. И въпреки че не виждам в близък период, до 2009-2010 г., финансиране с бюджетни средства, ще търсим друг начин за изграждането й. Защото магистралата е крайно необходима за развитието на Северна България.

- Концесионирането е посочено като основен принцип за изграждане на магистралите. Какви са гаранциите, че това правителство ще успее да построи по този начин аутобаните на фона на досегашните провали?

- Досегашните неуспехи се дължат на недостатъчно доброто законодателство. Освен това трябва да стане ясно, че когато един концесионер идва в страната и влага ресурс, след това трябва да го възстанови и да реализира печалба. Ако някой си представя, че концесионерът идва само за да прави добро на държавата, значи просто бъркаме жанра.

За повече от 30 години от планираните през 1974 г. 1000 км магистрални пътища до днес в България са изградени общо едва 330 км. Не можем да се правим, че не виждаме какво става в съседните държави като Румъния и Хърватия. За последните години те построиха магистрали и първокласни пътища в пъти повече от България. Всяко забавяне на строителството на пътната мрежа може да доведе до заобикалянето ни като участник в големите международни инфраструктурни проекти. За обществото трябва да е ясно, че ако сами строим магистралите с държавни средства, този процес ще продължи десетки години. Мисля, че освен средства всички ние нямаме и подобно търпение, затова в общ интерес е да намерим алтернатива.

- Как виждате развръзката на казуса "магистрала "Тракия"?

- Ако ВАС се произнесе в полза на концесията, ще започнем преговори с португалците за подобряване на условията на договора. Ако постигнем споразумение, което защитава интересите на държавата, е възможно да продължим с концесията. Едно е сигурно - при всички положения ще преговаряме за промяна в параметрите на договора, включително и във финансовата част. Ако не постигнем споразумение, ще пристъпим към нова процедура.

- Споделяте ли мнението, че бавенето на проекта го оскъпява излишно и е по-добре строителството на аутобана да започне въпреки процедурните пречки?

- Всеки лев, изхарчен сега, е по-евтин от парите, които се харчат за същото утре. Цените на горива и материали са динамични и тенденцията е да вървят нагоре. Това означава, че ако условията за изграждането на магистрала "Тракия" се оценят като добри, трябва да започнем строителството й веднага. Скорошното започване на проекта означава и по-бързо завършване на магистралата, тоест по-комфортно и безопасно пътуване по една от най-натоварените артерии в страната.

- Има ли държавата вариант да изгради "Тракия" без концесия, ако съдът обяви договора за невалиден?

- Изграждаме магистрала "Тракия", спираме и след 7 години ще строим друго. Това е алтернативата.

- Очаква се основен източник за финансиране на пътната инфраструктура да бъдат средствата от Кохезионния фонд, които България ще започне да получава от догодина за сектор "Транспорт", ако влезе в ЕС. Доколко ще бъдат достатъчни тези средства?

- Крайно недостатъчни, ако трябва да ги сравняваме със средствата, с които оперираме в момента. Миналата година по всички видове програми ИАП е усвоила 459 млн. лв. Програма "Транспорт" от Кохезионния фонд осигурява между 800 и 900 млн. евро за седем години. Разделени за периода, тези 1.8 млрд. лв. годишно се равняват на около 1/3 от парите, които сега влагаме. Така че ако се надяваме само на тях, нищо няма да постигнем. Затова говорим за "Транзитни пътища 5", за допълнително финансиране от 100 млн. евро от Световната банка за пътища от втори и трети клас, плюс досегашното финансиране от около 500 млн. лв. годишно, което не би трябвало да намалява, а да се увеличава. Единствено в този случай ще има значителен ръст на рехабилитирани и новоизградени пътища.

- Само на недостатъчно финансиране ли се дължи досегашното забавяне на големите инфраструктурни проекти?

- Основната причина е липсата на финансиране. Но има и субективни причини - грешки в проектите, недостатъчно добри и актуализирани проекти, законни, но формални тръжни процедури с дъмпингови цени, които след това се чудят как да коригират. Всичко това са слабости на инвестиционния процес в нашата страна.

- Каква е гаранцията, че и занапред при кандидатстване за средства от европейските фондове няма да възникне проблемът с лошите проекти?

- Няма гаранция. Всичко зависи от хората, които ще се занимават с този проблем. Ще се опитаме да подобрим условията, при които се провеждат търговете. Ако грешките се повтарят, значи ние, които управляваме процеса, не сме си свършили добре работата.

- Доколко ще е ефективно трима министри да координират дейността на агенция "Пътища"?

- Има определени виждания по въпроса и те са продиктувани от изискванията на Брюксел. Дори да има такъв тристранен съвет, един от министрите ще осъществява оперативната работа и ще отговаря за работата на тази агенция. Тя няма да се дели и няма да се подчинява едновременно на трима министри.

- Кой ще бъде този министър?

- Това ще се реши. Засега е ясно само, че има ИАП към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

- Защо има спад на приходите от винетки през тази година и откъде агенция "Пътища" ще намери средства за необходимите ремонти? Планирате ли промяна в режима за облагане на колите?

- Винетките са само част от приходите, които постъпват във фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Средствата от фонда се насочват изключително и само към рехабилитация на съществуващата пътна мрежа, а не за нови обекти. Това го казвам, за да е ясно на гражданите, че парите, които те плащат, отиват за подобряване на пътищата. Средствата са крайно недостатъчни и затова бюджетът дава още двойно повече пари.

Нямаме изоставане в приходите от винетките. Друг е въпросът, че по наши изчисления и според броя на автомобилите би трябвало да събираме около 200-250 млн. лв. от тези такси. През миналата година средствата от тях са около 140-141 млн. лв., а през тази година планираме да съберем около 169 млн. лв. До момента са събрани близо 90 млн. лв. и очакваме разчетите да бъдат изпълнени. Ще засилим контрола заедно с МВР, лично аз ще поискам драстично увеличение на глобите за неплатени винетки, включително и наказателно преследване за фалшиви стикери.

За мен например е анахронизъм, че за част от пътищата не се плаща винетна такса, какъвто е случаят с общинската инфраструктура. Трябва да се плаща за всички видове пътища. Не възнамерявам да предлагам промяна в законодателството, но трябва да стане ясно на всички, че ако не вложим съответния ресурс, пътната инфраструктура ще продължи да е в това състояние. Останалото е демагогия и популизъм и хората се заблуждават, че без пари пътищата в България могат да се оправят.

Въвеждането на публично-частното партньорство ще изисква промяна в системата за облагане. Каква ще бъде в момента не мога да кажа. Най-вероятно ще изберем модел, който се е доказал като работещ в други страни.

- И тази година на прага на летния туристически сезон морските курорти отново наподобяват на строителни площадки. Не ви ли притеснява прекомерното застрояване на Черноморието, което вече се пренася и в зимните курорти? Какви са шансовете в скоро време да бъде приет закон за застрояването на Черноморието?

- Притеснява ме, но този въпрос трябва да бъде зададен към парламента, тъй като ние направихме предложение за нов закон. Имаше доста подробна процедура по съгласуване - с всички черноморски общини, с браншовите организации. Законът е подготвен и оттук нататък аз чакам решението на Народното събрание. Според мен това е добър закон, който ще доведе до ред в градоустройството и изграждането на комплексите по нашето Черноморие.

- Но той не закъсня ли прекалено много? И не мислите ли, че до някоя година ще се окажем в положението на Испания, където се събаряха хотели заради свръхстроителство?

- Да, твърде закъснял е. Поне с шест години. И съм сигурен, че ако законът не се приеме още две-три години, ще изпаднем в същото положение. Ненапразно от първия ден, от който съм министър, предупреждавам както обществеността, така и инвеститорите, които строят. Но те непрекъснато идват, търсят ходатайства как да разширят досегашния си хотел, за да могат да изградят още един. Това продължава и в момента. И ако този закон не бъде приет, отговорността няма да е моя, а на парламента.