Бъдещето на последните красиви къмпинги по Българското Черноморие ще бъде решено от Върховния касационен съд. От няколко години съдът е залят от дела, заведени, от една страна, от собственици на реституирани терени, попаднали в обсега на "Каваците", "Златна рибка", "Тополите", "Веселие" и "Смокини". А от друга - от частната фирма "Хелио Тур-С", една от наследниците на някогашния ни туристически гигант "Балкантурист". Петте къмпинга, обединени под шапката на "Хелио Тур-С", бяха приватизирани заедно със земята под тях през 2000 г. въпреки наличието на реституционни интереси. Над 2000 души от Созопол и околните населени места, а и от вътрешността на страната, претендират, че са собственици или наследници на собствениците на голяма част от терените, попадащи в къмпингите. Въпреки това държавата, управлявана тогава от кабинета на Иван Костов, доведе сделката докрай и остави проблема за решаване на приватизаторите и евентуално от съда. Изходът от съдебните решения обаче поставя на карта съществуването на самите къмпинги. Ако бъдат удовлетворени претенциите на собствениците на земите,



терените ще бъдат разпарчетосани, а къмпингите - закрити



Това вече се случи на много места по Черноморието. Последният пример бе с красивия в миналото къмпинг "Европа" на 15 км североизточно от Бургас. След като земите му бяха реституирани, къмпингът бе затворен. Вече почти 10 години по-голямата част от него е потънала в бурени и отпадъци. Само в единия му край няколко собственици са обединили парцелите си и развиват туристически бизнес с бунгала.

При петте къмпинга на юг досега съдебните битки се развиваха в полза на техния притежател "Хелио Тур-С", което бе радостна новина за любителите на палатки и каравани. Купувач на фирмата първоначално бе работническо-мениджърското дружество "Приват турист", а стойността на сделката бе 700 000 долара, които трябваше да се платят разсрочено за 10 години. Впоследствие приватизационният фонд "АКБ форес" откупи мажоритарния дял на РМД и пое управлението на къмпингите. Наред с тях АКБ на практика управлява и плажовете им.

Собствениците на терени притежават пък актове от поземлената комисия в Созопол, които са потвърдени със съдебни решения от 1996 година. Те обаче реално никога не са влизали във въвод. Първоначално очакваха държавната фирма сама да ги допусне до земите им, после се надяваха държавата да извади от активите на "Хелио Тур-С" техните парцели и да продаде фирмата без тях. Тъй като това не стана, веднага след приватизацията през 2000 г. започнаха безкрайни скандали между наследниците и АКБ. В последните пет години няма лято на "Каваците", което да не премине на фона на всекидневни живи вериги и блокади на входа на къмпинга, както и всевъзможни лежащи и стоящи стачки. Имаше и сблъсъци с полицията.

През 2001 г. част от собствениците заведоха в Бургаския районен съд десетки дела срещу "Хелио Тур-С", респективно "АКБ форес" за това, че не ги допуска до собствеността им и я експлоатира, без да им плаща наем. Фирмата пък от своя страна през 2003 заведе над 160 насрещни иска. Дружеството настояваше съдът да определи, че крайморските терени са негова собственост, а реституционните интереси са или неправомерни, или проблем на държавата и да постанови актовете за собственост на отсрещната страна за нищожни. На първа инстанция по-голямата част от делата приключиха със загуба за АКБ. Бургаският окръжен съд обаче отмени решенията на районния съд и уважи претенциите на частната фирма. След което делата се прехвърлиха за решаване в София. През последните месеци различните състави на ВКС излязоха с няколко решения, които бяха различни по съществото си, макар исковите молби и доказателствената част по тях да са идентични. Досега са решени все дела, заведени от "Хелио Тур-С", към които фирмата е приложила едни и същи документи, само ответниците са различни. В част от споровете ВКС върна делата за ново разглеждане на окръжните магистрати в Бургас със задължителни указания да се съберат нови доказателства за това одържавена ли е била земята и включвана ли е била в капитала на дружеството. Едно решение на тричленен състав на ВКС уважи иска на "Хелио Тур-С" и отхвърли реституционните претенции.

Последното приключило дело е 2385/2004. На 18.01.2006 г.



ВКС постанови коренно различно решение



Делото е заведено от "Хелио Тур-С" срещу Христо Христов, Георги Христов и Мария Лапардозова от Созопол. Тримата притежават акт за собственост на 3.827 дка наследствен терен, който попада в рамките на "Каваците". Въпреки досегашната си практика или да връща делата в Бургас, или да уважава интереса на приватизираната фирма, ВКС изненадващо излезе с решение, в което обявява тримата собственици за законни притежатели на въпросния терен. "Хелио Тур-С" не само се задължава веднага да ги допусне до владение на земята, но и да им заплати разноските по делото.

"Нямам обяснение за тези различни решения, взети от една и съща съдебна инстанция. Дори ми направи впечатление, че по различните дела, по които са взети коренно противоположни решения, част от имената на съдиите се повтарят", коментира адвокат Силвия Иванова от Бургас. Тя защитава интересите на няколко от собствениците.

В това последно дело ВКС е решил, че не е доказано, че правото за стопанисване и управление на въпросния терен е прехвърлено някога на "Балкантурист" и "Хелио Тур-С", както няма доказателство, че земята е актувана като държавна собственост. При това положение съдът е приел за напълно валиден акта на поземлената комисия. Любопитното е, че този акт е идентичен с актовете и на останалите 2000 души, претендиращи за своите терени.

"При наличието на един и същ доказателствен материал, но различни по съществото си решения на ВКС, има един извънреден способ за тези собственици на земи, чиито искове не са уважени. Те могат да поискат отмяна на влязло в сила решение, като обжалват делото пред петчленен състав на съда. Там може да се приложи вече обнародваното решение по идентичното дело и съдът да се ползва от тази практика", смята адвокат Иванова. Законът позволява петчленният състав да бъде атакуван с жалби неограничен брой пъти в рамките на една година след решението на тричленния състав. След това повече жалби не са възможни.

Тъй като окончателното приключване на всички дела ще стане не по-рано от 1 или дори 2 години, то и този летен сезон петте къмпинга, едни от последните все още съществуващи по морето, ще работят. Въпросът е каква съдба ще им предначертае ВКС след това. Ако и те бъдат закрити, България вероятно завинаги ще се раздели с един от най-евтините си и същевременно достатъчно атрактивни начини за крайморско летуване.