"Ние сме български националисти и не лъжем, не крадем и не сменяме вяра за печена кокошка." Тези исторически слова бяха произнесени от лидера на "Атака" Волен Сидеров в деня на откриването на 40-ото народно събрание. Още несъвзели се от изумление, гостите от парламентарния балкон бяха направо застреляни от следващото определение за "старите" политици - те бяха наречени стадо грухтящи прасета и топки лой.

Думите на националиста пришпориха депутатските страсти, но бяха приети като еликсир от жадния за промяна гражданин. Народът е петимен да чуе собствените си мисли, изречени от важен човек, вечно търси героя, който да натрие физиономиите на лошите политици на прехода и да съобщи без страх, че национализмът не е мръсна дума. Но



само в приказките разбиранията на обикновените хора и овластените съвпадат



Няколко месеца по-късно клетвата на националистите бе погазена по най-примитивен начин. Дори не за една печена кокошка, не и за 30 сребърника. Както в новооткритите евангелия за Юда Искариотски, така и не се разбра дали лидерът е предаден по негова заръка, или хората му вече не изтрайват темперамента му. А идеята естествено я употребиха най-безцеремонно за разчистване на вътрешнопартийни боричкания. Верният Сидеров паж Павел Чернев предаде четата, пък уж се кълнеше във вечна вярност на лидера. Затуй и досега не му се бил обиждал, като го карал да върши разни неприлични неща. Дори си присвои правото да е последният рицар в републиката.

Да се търси паралел между Шекспировия Хамлет и Павел Чернев е чиста загуба на време. Депутатът въобще не се измъчва от въпроса "да бъдеш или да не бъдеш", защото е избрал предварително да бъде. Цитира членове и алинеи от Наказателния кодекс, но без притеснение ги погазва и хич не се замисля, че за всеки нормален гражданин се предвижда наказание за лъжесвидетелство. Народните представители не правят изключение. И ей тъй, между другото, Чернев се пласира за мястото на Сидеров, защото е най-заслужил и най милее за идеята.

Последният скандал между Чернев и Сидеров е само пореден пример за това как стоят нещата в "Атака". Защото плоскостта, върху която бе изградена тази партия, е също толкова нестабилна, колкото неуравновесени са и съставните й части. Вече изобщо не е интересно кой кого е засякъл с автомобил на магистрала "Тракия", дали в колата е бил спящият Павел Чернев или някакъв анонимен трети или четвърти. Много по-важно е, че се лъже на поразия. Че се използва служебно положение да се внушават измишльотини на гражданите, а единствената цел за това е личен пиар и опит за вътрешнопартиен преврат.



Всички се забавляват и вкупом си затварят очите



След побоя на магистралата стана безпощадно ясно, че около "Атака" гравитират хора с криминално минало. А на Сидеров и хората от доскорошното му най-близко обкръжение окото им не трепва да пробутат дори и такива хора, за да защитят интереса си. Някъде тук в пиеската е мястото на МВР и прокуратурата. Магистратите обаче така и не искат до момента да поемат ангажимента за имунитета на Чернев и евентуално на Волен Сидеров. Те са в изчаквателна позиция. Вече втора седмица. Като че ли не е достатъчно, че един депутат променя непрекъснато показанията в рамките на няколко дни и сам си го признава. Все пак в основата на скандала е побоят над обикновен гражданин. На неюридически език това означава, че е лъгал и носи отговорност за това.

Има и още един въпрос, но той е от морално естество и за него магистрати и полицаи няма как да носят отговорност. И той е: нормално ли е лидер на партия и



шеф на парламентарна група да размахва личния си пистолет



пред всеки, който не му хареса. Май това е най-притеснителната новина около случая на магистрала "Тракия". Оказва се, че лидерът на "Атака" притежава законно пистолет "Глок".

А иначе в задкулисието на тази скверна история се развиват процеси, които трябва да останат далеч от полезрението на електората. Може пък и това да е целта на занятието. Днес скандалът Сидеров-Чернев, вчера изцепката на Атанас Щерев за парите за онкоболните, оня ден бомбата пред дома на журналист.

Развоят на събитията около "Атака" бе предизвестен. Няма как хора с различен поглед върху политиката да съжителстват дълго време на едно място. И ако в началото целта е била да се докопат до парламентарната банка, сега вече нищо не ги задържа. Днешната цел е да овладеят каквото е останало от "Атака" или по-точно - да турят ръка върху марката, защото тя все още е печеливша като най-силната националистическа формация.

Иконата, за каквато провъзгласиха преди време Волен Сидеров, вече се поизтърка и трябва да бъде реставрирана с по-пъстри цветове. Мераклии бол. Оттук насетне ще започне войната, в която е ясно, че ще падат глави. Чернев и другите обаче знаят едно - напускането на групата е гибелно, партията трябва да се превземе отвътре. Просто защото там са парите, там е влиянието, там са инструментите за въздействие.

Но това е само на повърхността. Истинската въпросителна е кой бълбука водата около "Атака"? Стана ли Сидеров неудобен за бившите си покровители? Изигра ли ролята си партията на печена кокошка и дирижирано ли е откъсването на кълките? Едва ли отговорите са от компетентността на Павката Чернев, но дали той разбира колко умело подръпват и неговите конци?