Соня Янкулова е заместник-министър на отбраната. Същата длъжност изпълняваше и в правителството на Симеон Сакскобургготски. Родена е на 19 ноември 1958 г. в гр. Шумен. Завършила е право в СУ "Св.Климент Охридски". През 2004 г. завършва Кралския колеж по отбранителни изследвания в Лондон. Завършила е и курс в американската военновъздушна база "Сан Антонио". Идва в Министерството на отбраната от поста председател на състав във Върховния административен съд. Владее английски и руски език.

----

- Г-жо Янкулова, достатъчни ли са мисиите на армията, която тя изпълнява зад граница, за да се счита, че сме лоялен партньор на НАТО, Европейския съюз и в "Коалицията на желаещите" в Ирак?

- Преди всичко искам да кажа, че ние не сме партньор на НАТО, а съюзник в НАТО. Ние участваме не само в мисиите на НАТО, а най-напред във формирането на политиката на алианса. Мисиите и операциите са само един елемент на българската политика в областта на сигурността и отбраната. Участието ни в мисии не е инцидентно, а е резултат на дългосрочно колективно и национално планиране. Сега участваме в мисии в Косово, Босна, Ирак, Афганистан. Разбира се, има още много какво да работим, за да постигнем приетите от държавните глави на истанбулската среща на върха критерии за участие в мисии и операции на НАТО.

- Това означава ли, че вече има идеи какви може да бъдат следващите мисии на армията ни зад граница?

- Разбира се. Вече мислим за участието си в мисии през следващите години. Създадените в НАТО механизми за планиране изискват и гарантират достатъчна перспектива на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. Процесът на планиране на силите и средствата е достатъчно дълъг, за да може всяка държава да прецени и декларира сили, които може да предаде за дадена операция. Когато заявяваме участие, ние се съобразяваме с националните ни оперативни възможности и способности. С радост мога да спомена, че отзивите за способностите на нашите въоръжени сили, независимо от характера на мисиите, в които участваме, са изключително добри.

- Ще разширяваме ли мисиите си в посока на Европейския съюз?

- Естествено. Но в момента участваме само във военната операция на Европейския съюз "Алтея", чиято цел е стабилизиране на сигурността в Босна и Херцеговина.

- Може ли да се каже, че ЕС изчаква присъединяването ни, за да ни предложат и други задачи?

- Не. Ние отдавна участваме в реализирането на европейската политика за сигурност и отбрана. Глава 27 - "Обща външна политика и политика за сигурност", бе затворена още през юни 2000 г., в началото на преговорния процес. Изобщо не се чака 1 януари 2007 г. Още през 2001 г. ние декларирахме сили и средства за участие в бъдещи операции на Европейския съюз. Трябва да спомена, че понастоящем ЕС провежда единадесет различни по характер мисии и операции в Босна и Херцеговина, в Конго, в Судан, в Ирак - по върховенството на закона, в Индонезия, и други. Засега нашият принос е ограничен до операция „Алтея".

- Планирано ли е къде Българската армия ще насочи повече усилията си в участие в мисии - към НАТО или ЕС?

- Не мога да ги разделя в никакъв случай.

- Ами ако се появи ревност?

- Повечето от страните-членки на НАТО са и членове на ЕС. Разбирането на политическо и военно ниво между двете организации е за съвместни действия и подпомагане, за допълване на способности, сили и средства. Не бих могла да кажа, че има или ще има някакво съперничество. Целта и на двата съюза е да допринасят за повишаване сигурността и отбраната на страните-членки, а и мисиите и операциите са с различен характер.

- България успя ли да договори най-добрите условия за себе си по време на преговорите с експертите от САЩ за споразумението за разполагане на съвместните военни съоръжения на наша територия?

- Знаете ли, не мисля, че това е коректният начин на поставяне на въпроса. Нашата преценка трябва да бъде от гледна точка на защитата на националния ни интерес. Ние искаме повече сигурност в региона, по-добро икономическо развитие и повече инвестиции, по-способна армия, по-задълбочени отношения с нашите съюзници и партньори. Това е договор в продължение на една ясно и отдавна дефинирана българска външна политика, последователно осъществявана от различни правителства в последните десетина години. Това е развитие на отношенията ни с един от съюзниците в НАТО, и то този, който има най-голям и в исторически план, и към настоящия момент принос за способностите на съюза. Присъствието на американски войски в различни страни-членки на НАТО, а и не само, не е прецедент, който се случва днес. Всъщност трябва ясно да посочим, че американски войски има разположени по целия южен фланг на НАТО. И това не е случайно. С края на студената война, с промяната на стратегическата среда, с промяната на рисковете и заплахите се промени неизбежно и характерът на присъствието. Затова у нас не се изграждат големи американски бази, а усилията ни са насочени към съвместно използване на български обекти.

- А ще бъдат ли използвани тези бази за нападение срещу трети страни?

- Този въпрос наистина се задава в нашето общество. Искам да подчертая, че това е споразумение за съвместна дейност на българска територия, за повишаване на способностите на договарящите се страни за справяне с рисковете и заплахите на съвременността. Ние договорихме, че дейностите по това споразумение ще бъдат извършвани в съответствие с устава и принципите на ООН, а използването на съоръженията ще става при консултации и взаимно отчитане на вижданията на двете страни.

- Нашите условия по-добри ли са от тези, при които са подписани споразуменията с други държави?

- За мен не е нормално да се сравняваме с другите държави. Всяка държава има свои интереси, виждания и възможности. Най-малкото договорите са подписвани в различни исторически периоди, а и обектите, където са разположени американските войски, са различни по статут и характер.

- Поне с Румъния не е ли нормално да се сравняваме? Те скоро подписаха споразумението си със САЩ.

- Ние много обичаме да гледаме в двора на съседа. Безспорно ние заедно тръгнахме по пътя на реформите, заедно влязохме в НАТО, надявам се и в Европейския съюз, но трябва да отчитаме, че всяка от държавите има своите собствени интереси, позиции, традиции в междудържавните отношения. Защо трябва да се сравняваме?

- Според мен Румъния дава същия тип съоръжения за същите цели на САЩ. Искате да кажете, че не е нормално да се види дали те са постигнали най-добрите параметри, или ако не са - то поне ние да се опитаме да постигнем?

- Това е съвсем друго. Съвсем друго е да се изучава опитът на другите държави. Още преди да започнем преговорите с американската страна, ние проучихме опита на другите държави, запознахме се със споразуменията им. Това, което е било възможно да се използва като опит, сме го използвали. Но не бих искала да коментирам дали интересите например на румънци, германци, италианци, турци, испанци или португалци са реализирани в съответните споразумения със САЩ.

- А нашата цел каква е?

- Целите са заложени в преамбюла на договора - желание за засилване на партньорството, сътрудничество в рамките на НАТО, борбата с тероризма.

Нашата цел е да повишим сигурността в контекста на колективната система за сигурност и отбрана. Ние вече решаваме въпросите за сигурността и отбраната съвместно с нашите съюзници. Ако ги решавахме самостоятелно, то 2,5-те процента от брутния вътрешен продукт за отбрана трябваше да са 25 процента. Това естествено няма как да се случи. Не е разумно и никоя държава не го прави. Търсенето на съответния принос в общия контекст на сигурността е най-важното нещо в колективната система за сигурност и отбрана. Всяка от държавите, съобразно своите интереси и възможности, допринася за сигурността на евроатлантическата зона. Холандия например изпраща допълнително 1400 военнослужещи в Афганистан, а това е най-тежката мисия на алианса. Приносите се допълват. Ще ви дам и един друг пример. Испанците излязоха от Ирак, но бяха в Пакистан с военни сили, за да помагат след земетресението. Финансирането на участието им бе изцяло за тяхна сметка.

- Каква е политиката на България за участие в мисии? Целим ли да обхванем целия диапазон - както като тип, така и като водеща организация?

- Абсолютно не. Не е и възможно да обхванем целия диапазон на мисии и операции. Може би само американците могат да го правят. Но към въпроса за специализирането на страната ни за участие в дадени мисии трябва да се подхожда много разумно. Ние трябва да запазим и развиваме и други отбранителни способности. Гъвкавостта, мобилността, способността за действие в кратко време и при различни обстоятелства са изключително важни за съвременността. И тук искам да посоча, че съвместното използване и обучение с американските войски е изключително полезно за повишаване способностите на нашата армия. Да тренираш и да работиш с най-могъщата армия е само от полза за развитие на твоите способности и умения.

- Как може да разсеете съмненията на хората, които твърдят, че идването на американски бойци в страната ни ще доведе и терористите?

- Тероризмът е риск за всяка държава. Важното е да се създават способности, които намаляват опасността рискът да се превърне в реална заплаха. Ние сме избрали колективната система за сигурност и отбрана като начин за повишаване на собствената си и на партньорите сигурност. Всички помним как НАТО съдейства за осигуряване на сигурността по време на олимпийските игри в Гърция и ще допринася за сигурността на световното първенство по футбол в Германия. Министерството на отбраната вече две години работи именно в такава колективна среда. Но не е лесно да осъзнаем всичко това във всекидневните грижи.

- Политиците не са ли длъжници на хората при пояснението на всички тези неща?

- Политиците винаги са длъжници на хората. Ние осъзнаваме, че наша отговорност е обществото да е информирано, но може би не винаги го правим по най-добрия начин.