А може би наистина трябваше да има атентат на магистрала "Тракия". Не смъртоносен. Малък, но спретнат - катастрофа, една-две чупки по капака на легендарния ситроен на телевизия СКАТ. Малко уплах, малко мъжество. Тогава депутатът Павел Чернев щеше да си спести униженията, вътрешните терзания и полета на въображението, което му липсва. Нямаше да пие "горчивата отрова", която неговият лидер Волен Сидеров му забърка. Точно обратното, българинът щеше да въстане и да следва "Атака" до пълна победа на национализма и национализацията. А може би и лично Бойко Борисов щеше да почука на нейната врата за членство. Щеше да е много геройско, нали?

Какво се получава сега? Лидерите на партия "Атака" са забъркани в побой над невинни хора по време на инцидент на магистрала "Тракия" и без никой да ги притиска, започнаха сами да си въртят такива номера, че и най-големият им враг никога не би могъл да планира подобно самоунищожение на партията. Забравете за "Робинята Изаура", забравете за "Дързост и красота" - най-голямата сапунена опера се върти от близо седмица по всички медии. И главни герои там са Волен Сидеров и ко.



Един атентат можеше да спаси честта на партия "Атака"



Наистина. С гюрултията, която сами си спретнаха, обаче ще влязат сами в историята на най-смешните случки в политиката. Независимо как ще приключи следствието и как ще се произнесе съдът, повечето изводи от аферата "Тракия" са ясни.

Най-яркият от тях, който се налага след целия този цирк, е, че в тази партия няма мъже. Всеки може да сгреши. Всеки може да нападне някого. На националисти, каквито "Атака" претендират, че са, дори би им отивало. Смешно е някак си ти да се пенявиш, че ще пометеш цялата политическа класа с кротце и малко кьотек, пък някой да се подиграва с теб на пътя. Бой му е майката. Нали си спомняте, че националсоциалистите на Адолф Хитлер редовно са правели погроми на противниците на идеята, но най-вече на еврейски магазини и домове. Още през първите години на съществуването си кафявата партия е регистрирала няколко хиляди нарушения на обществения ред (разбирайте - побой). Народът е приветствал това. Харесвало му е на обикновения бюргер да има размазани многознайковци. Обаче германците не са се страхували. Представяте ли си Гьобелс да излезе пред "Фьолкишер беобахтер" и да каже: "Извинете, но той, Хитлер, ме накара да излъжа."

А Павел Чернев натопи шефа си по точно този начин. Няма мъже в тази партия.



Късно е за истината



Много е късно едрият депутат да се опитва да казва истината (както твърди, че прави), защото тя отдавна е удушена от неговите лапи челични. Самият факт, че се е опитал или продължава да се опитва да заблуждава следствието, го прави виновен. Виновен в морален смисъл, за другото съдът ще си каже думата. Волен Сидеров и неговата партия влязоха в парламента, защото обещаха на своите гласоподаватели истината, истината и само истината. Която и от версиите да е истинска, при всички положения имаме и няколко лъжливи. Чернев вече е излъгал и в този смисъл вече е един разобличен политик. Не може да си лъгал и след това сам да се изкарваш жертва. Някак си не е мъжко. Истината сигурно няма да я разберем в целия й обем, но така или иначе повече вярвам на онзи студент с оток на окото, отколкото на който и да е от партия "Атака". Няма значение кой е побойникът. Де факто побоят е извършен от ръководството на партията.

Много късно е също така Чернев да вади от борческата си фигура душата на дете. Този скандал е естествено продължение на цялото му поведение. Още от скандала с активистите на "Гвардия" Ивайло Дачов и Андриана Митева той е вече заподозрян. Спомняте си - преди време, след предаване по СКАТ, двамата националисти бяха причакани от Павел Чернев и група хулигани и наказани за "наглостта им да се появяват по тази телевизия". Поведението на Чернев беше абсолютно същото, както и днес. Той не се прояви като мъж да си признае какво е направил, а по същия начин шикалкавеше - "не съм бил там, спал съм, с тоя съм бил, с оня съм бил".

Много странно, дори обидно е депутатът да се оневинява в аферата "Тракия" с показанията на Пело Стоев - същия, който беше разпознат от Дачов и Митева като един от биячите. Още по-обиден е фактът, че тогава МВР повярва на Чернев, а не на жертвите му. Но май и сега нещата отиват пак към оневиняване. Когато има толкова много версии и противоречия, е напълно възможно осъдени да няма. А колко мъжко би било някой да си признае сам.



Съдбата на Матросов



Ако повярваме на една от собствените му версии, можем да поздравим частично Чернев, че се е хвърлил с жар и без мисъл в амбразурата, от която се сипе смъртоносен дъжд към лидера на "Атака" Волен Сидеров. Така постъпват комитите - войводата над всичко. Но защо го предаде миг след като картечът е спрял? Ако е мъж, той трябваше да се жертва докрай, какво тук значи някакъв си имунитет - историята и електоратът щяха да го разберат. Сега? Сега едно е ясно - омазаха се до шия в лъжи, противоречия и евтин популизъм. Единственият ход, който може да спести грозната кончина на "Атака", е мъжка постъпка. Някой да поеме отговорността - цялата и безусловно. Но има ли мъже в тази партия? Или само един Кузов претендира да е такъв?