Политическото кредо на българина изглежда разкрачено между два основни постулата. Първият е формулиран за пръв път от Алеко Константинов през устата на героя му Ганьо: "И едните, и другите са маскари."

Вторият звучи така: "Маскари са другите и чуждите, а нашите са спасители на отечеството и герои."

Съзирам и в двете философии опасност от унизителен за добрия гражданин контекст. И съм си позволявал иронични или мрачни констатации по този повод. Например - как в първия случай максимата се обръща към самия философстващ. Тоест, щом не можеш да излъчиш немаскари, значи и ти си маскара, и точка. Не рипай.

Във втория случай пък политическият плам, съчетан с недостатъчна информация, образование и жизнен опит става често синоним на непростима наивност. И съответната искрена афектация на разни скоропалителни гражданин бива използвана от лидерите им за собствено тронче, както и за други съпътстващи далавери.

Позволявал съм си такива коментари аз, позволявали са си ги и други. От една страна, с основание, а, от друга - за да сме честни, българинът не е уникалният герой за подобни упражнения - подобна опростена, но категорична схема на отношението към политическото е характерна по цял свят. Само дето в едни страни (знаем кои) нещата са много по-рафинирани, а в други (също ги знаем) изглеждат по-дебелашки от тук.

Този увод е по повод вече десетдневните упражнения на медии, институции и гражданство върху инцидента с лидери на "Атака" на магистрала "Тракия".

Най-често звучеше думата "срамота". Повтаряха я до втръсване, а аз незнайно защо чувах думата "норма".

Всъщност има малка срамота в голяма норма. Доста объркана беше историята и не допускахме да се разплете. Но предполагахме, че ще се окаже доста смрадлива, и изобщо не се излъгахме. (Което също е норма из тия нрави, съгласете се).

Съдейки по документите, които юначният г-н Чернев е подписал, и по фрапантните пируети в тях, допуснахме едно категорично нещо: че той и вождът му са се замешали в скандал, и са вапцали нещата очевидно. Дали г-н Чернев е бил почерпен, дали е седял отпред или отзад, дали е спал, дали е бил шофьор или шофьорът е бил г-н Чернев, или просто някой е бил, хем яко, невинни хора, сигурно ще остане отчасти мистерия до свършека на света. Да не се фиксираме върху детайла. Познавайки демонстрирания и друг път от импозантния г-н Чернев и прочие атакисти темперамент на новогодишни пиратки, явно буйството там е норма.

Също така е явно, че



подобна простотия е добре дошла за останалите политически сили



и те щедро се възползваха от подаръка. Има си хас - съдбата на тепсия ти поднася онези, влезли при маскарите тъкмо с гръмко скандиране на Бай-Ганьовата теза за маскарите, и ти да продремеш момента. Не е професионално. Съдбата е шегобиец - тя обича да маскари лютите борци срещу маскарлъка с най-методична последователност.

(Между другото би ли могла нова сила да завоюва местенце под политическия свод с някакъв друг лозунг освен с вариация на въпросната Бай-Ганьова сентенция? Не би.)

Та версиите за атентат, за инсценировка или за хулиганство мен лично не ме интересуват - да се занимава с тях следствието. Не ме интересуват, защото няма какво да ме изненада - една арогантност повече или по-малко не добавя повече познание за човеците. А политиците също са живи хора, някои от тях имат склонност да се посбиват (хората на Жорж Ганчев), да джигитстват по пътищата (г-н Алеко Кюркчиев), да се забъркват в среднощни дискотечни екшъни (г-н Емил Кошлуков), да гуляят с миски в неподходящ момент (г-н ексвътрешният министър Любомир Начев) и т.н.

Най-често си плащат по-сетне вътрешнопартийно или откъм обществен рейтинг, и толкоз. Тези също ще си платят.

Много, ама много по-зле, смятам аз, е ситуация, в която някой идва и взема властта с лозунга "Всички са маскари освен мен", а после маскарите лека-полека изчезват от сцената. Кой в десета глуха, кой в лагер, кой в небитието. Почва се с това, че този някой опразва маскарлъшките заведения, дето народните водачи се препират и карат на всеослушание. Под предлог, че е безсмислено, щото тишината е по-ефективна. После този някой става толкова важен, че никой, дори Ганьо Балкански не смее да го нарече "маскара", понеже бият през устата. Така се става Главен Маскара.

И вече никой не смее да го следи из пътищата, по кръчмите и банките, никой не смее да му гледа в сметките, дворците и кабинетите, никой не смее да го изтипоса в медиите. В такава ситуация



Главният Маскара няма как да не стане голям злодей,



съвсем така неусетно. Дори да е бил роден в златно елече и с крилца...

В нашата история се е случвало, изобщо не сме застраховани от рецидиви. Големи, ама голеееми групи съграждани са склонни да скочат лесно от "И едните, и другите са маскари" право в обятията на този, който им обещае с бащинска нотка в гласа: "Елате, аз ще ви оправя." Големият Маскара има дарба да обещава оправяне твърде убедително.

Само че после, ако не ти хареса, вече няма рипане. Така пък съдбата се подсмива на тези, които не могат да се оправят сами.

Та нека не допускаме ситуация, в която Ганьо не смее да каже: "И едните, и другите са маскари."

Иначе става като в един находчив текст на журналистката Пепа Витанова*:

"Миналата година казах на касиершата в блока, че покривът тече и като обитател на последния етаж моля за ремонт. Познайте какво ми отговори. "Стига си се фиксирала в покрива! Мъж ти трябва на теб, Витанова, да те оправи!" След два дни страдание позвъних на вратата й: "Госпожо - казах - намерих един, много хубаво ме оправи. Но покривът пак тече."

------------

* Из "СЕКС off" - 20 истории за любовта между началото и края" - сборник.