Ядрените амбиции на Иран до такава степен са ангажирали вниманието на Вашингтон, че САЩ май забравиха за официалното изявление на КНДР от февруари 2005, когато режимът в Пхенян обяви, че има ядрено оръжие. За да е сигурна, че е разбрана правилно, Северна Корея потвърди новината преди по-малко от месец.

Това откровение, в интерес на истината, не изненада особено Вашингтон, защото още през 1994 г. ЦРУ разполагаше с проверена информация, че Северна Корея притежава плутоний за производство на ядрени бойни глави. Към настоящия момент по преценка на експертите в Пентагона те са между 5 и 7 на брой. Но тонът към Пхенян бе смекчен. Защо? Въпреки проблемите, които съпътстват шестранните преговори с "ядреното пале", не се прилагат ефективни превантивни мерки. И то, при положение че американците разполагат с разузнавателни данни и официални изявления на висши служители от севернокорейското външно министерство, които потвърждават наличието на ядрен арсенал в Страната на утринната свежест.

Стратегията на Вашингтон явно включва елементи на селективен подход към Иран и КНДР, държави, обявени от президента Буш за особено опасни в световната "ос на злото".

Изключена е обаче каквато и да било "ядрена амнезия" от страна на САЩ по отношение на Пхенян, твърдят наблюдателите. Приоритетите са претърпели корекция, отчитайки степента на реална заплаха, и поради тази причина позицията на Вашингтон по проблема е по-балансирана, писа в. "Ню Йорк таймс".

Естествено че ислямската република, за която се отчита, че е регионална сила със 70 милиона население, представлява сериозен проблем, ако се сдобие с ядрено оръжие, както за сигурността на САЩ, така и за регионалния съюзник Израел. Още повече че режимът в Техеран има необходимите ресурси и икономически значително е по-стабилен, но не по-малко упорит от Северна Корея в желанието си да има своя ядрена програма.

Общоизвестен факт е, че КНДР съществува благодарение на заплахата, която представлява за взривоопасния Азиатски регион. Те признават обаче, че след приключването на студената война и разпадането на социалистическата система ортодоксалните комунисти в Пхенян съумяха превантивно да се херметизират за външния свят.И още нещо.



Разиграването на "ядрения коз"



позволява на режима на Ким Чен Ир, който е изправен пред изключително сериозни икономически и финансови трудности, да си осигурява необходимата помощ от Сеул, а също, без да изпитва никакви идеологически терзания и от върлия си враг САЩ. Американците в последните години наливат хуманитарни помощи безвъзмездно, но това едва ли може да продължава вечно.

Управляващите в Пхенян са наясно, че неминуемо наближава времето, когато проблемите, свързани с ядрените арсенали на Северна Корея, също ще бъдат поставени за разрешаване - най-вероятно, след като приключи казусът с Иран. А САЩ и международната общност по всичко личи, че няма да го бавят много дълго. Особено след последните изявления на американския държавен секретар Кондолиза Райс по въпроса, както и новата стратегия за национална сигурност, която потвърждава готовността за превантивна война срещу терористи и държави, заплашващи Вашингтон.

На какво разчита Северна Корея? Може би на заблудата, че заета с ислямската република, администрацията на Буш ще отложи за неопределен период във времето разрешаването на проблема. На същото се надяваше и Техеран миналата година, когато американците бяха насочили вниманието си основно към Пхенян.

Номерът с демонстрацията на "ядрена мощ", посредством който се опитват да поддържат мита в САЩ, че авторитарният режим там е нерационален, непредвидим и готов на всичко, включително и на военен конфликт все още минава. Засега.

Затова всяка година обикновено през март на Корейския полуостров се разиграва едно и също представление. Военното ръководство на КНДР начело с лидера Ким Чен Ир инспектира военно поделение № 851 преди началото на съвместните американско-южнокорейски учения Foal Eagle в региона. Така Пхенян демонстрира пълна бойна готовност на милионната си армия и се подготвя с всички сили и средства да отрази "империалистическа агресия".

КНДР даже превантивно осъществи в началото на март изстрелване на ракети с малък обсег родно производство "Нодон" в полигон, близо до границата с Китай. Типично в стила на студената война, когато страхът от ядреното оръжие играе възпираща роля.

В конкретния случай със Северна Корея за САЩ изобщо не е на дневен ред страхът, че Пхенян може да прибегне до употреба на ядрено оръжие, защото такъв опит би бил равен на самоубийство.

Негативните последици от такива самодейни изяви идват от лошия пример, който КНДР демонстрира, защото показва и на други държави (Иран например), че наличието на ядрен арсенал гарантира относителна недосегаемост. Вашингтон обаче имат опит от близкото минало. Американците многократно са доказвали убедително как могат да печелят срещу несравнимо по-сериозни ядрени противници, като професионално прилагат стратегията на моментна "амнезия" за опасността, която представлява вражеския военен потенциал за националната сигурност на САЩ.