Наскоро бе сложено началото на края на един от най-кървавите конфликти в съвременна Европа. Баските сепаратисти от ЕТА - "Еускади та аскатасуна", което в превод значи "Страна на баските и свобода", обявиха постоянно прекратяване на огъня. Те обясниха това с намерението си да съдействат за развитието на демократичните процеси в Страната на баските - обитаваната от тях испанска автономна провинция.

По-вярно обаче би било да се каже, че старите им методи на борба за независимост практически напълно са изчерпали подкрепата дори сред самите баски. Те, разбира се, имат все още твърдо ядро поддръжници и са достатъчно силни, за да свикват многохилядни демонстрации, но това няма да им помогне да достигнат своите цели.

Друг важен фактор се оказаха успешните действия на испанските и френските сили за сигурност, които през последните 10 години успяха да нанесат сериозен удар на организацията. Апогеят бе през 2004 г., когато бяха открити и иззети стотици килограми експлозиви и оръжия. Също така бяха арестувани над 100 членове на ЕТА. Но



най-големият удар бе обезглавяването



на военното и политическото й крило. Сред арестуваните бе номер 1 на баските сепаратисти Микел Анча, сменил на този пост задържания през 1992 г. Франсиско Мухита, познат като Пакито.

ЕТА е създадена през 1959 г., но истинската й борба за независима баска държава започва през 1968 г. Екстремистите искат обединения на три провинции в Югозападна Франция и пет в Северна Испания, където живеят баски. От началото на своята кървава дейност жертви на ЕТА са станали над 800 души. И до днес се спори дали ИРА или ЕТА първи са започнали да взривяват коли бомби. Баските терористи са автори на може би



най-зрелищния атентат в Европа



На 20 декември 1973 г. те взривиха бронираната кола на франкисткия премиер адмирал Луис Кареро Бланко. Експлозията бе толкова мощна, че колата прехвърча над високата мадридска катедрала "Сан Франсиско де Борха"!

През 80-те г. на ХХ век има редица доказателства, че баските екстремисти са били подпомагани от СССР и други страни на Източния блок. Това е нормална практика тогава.

ЕТА е поддържала добри отношения и с членовете на ИРА, които се бориха Северна Ирландия да се отцепи от Великобритания и да се обедини с Ирландия. ИРА обаче

по-рано осъзна промените в глобалната политика. Нейните лидери обявиха примирие още през 1997 г., а година по-късно политическото й крило "Шин Фейн" участва в мирните преговори. Това доведе до мирното споразумение от 1998 г. и Ълстър престана да е сцена на атентати и убийства.

Неотдавна стана известно, че няколко души от ръководството на "Шин Фейн" дори са участвали в тайни консултации с баските си колеги, за да ги убедят да сложат оръжие. Сред тях били кметът на Белфаст Алекс Макси, градският съветник Гери Кели и свещеникът Алекс Рийд, който потвърди своето участие в преговорите.

Лидерите на двете организации разбраха, че времето на оръжието и старият завет "око за око" вече не им върши работа. Освен това акциите на бившите им арабски съюзници в Европа станаха все по-жестоки и по-зрелищни. В противовес на това ЕТА и ИРА се стремяха да намалят броя на жертвите сред мирното население и предупреждаваха органите на реда за своите атентати. Тактиката им и самите "европейски" взривове не могат да се сравняват с кланетата в Близкия изток.

През последните години бойците на ЕТА започнаха дори да използват бомби, чиято мощност не превишаваше 100 грама тротилов еквивалент, и то в слабонаселени райони. Техни мишени бяха предимно складове и отдалечени електроцентрали. Целта им бе да предизвикат диалог с властите в Мадрид, без да убиват невинни.

Най-страшният удар по идеологията за "въоръжена борба" на ЕТА, след което тя вече не можеше да оправдава насилието си, беше нанесен с атентатите в Мадрид на 11 март 2004 г. Тогава четири бомби, поставени от ислямисти от "Ал Кайда", разкъсаха 191 души, между които четирима българи. Над 1000 бяха ранените.

На 7 юли 2004 г. "Ал Кайда" повтори своя "успех" и удари британската столица Лондон. При три атентата в метрото и взривяването на автобус загинаха 56 души, а над 300 бяха ранени. За разлика от испанците британците не бяха изненадани от атаките, тъй като разузнаването и медиите постоянно повтаряха за възможни атентати. 20 дни по-късно екстремистите от ИРА обявиха, че се отказват окончателно от въоръжената борба и залагат на политически средства.

По този начин надигналият се ислямски фундаментализъм в лицето на "Ал Кайда" помогна за края на въоръженото, кърваво противостояние на старите терористи в Европа и зае тяхното място.