Казват, че приказката е добра, щом добър е краят. Но някои приказки очароват още с началото си. Особено ако ги чете не друг, а столичният кмет и всеобщ любимец на децата Бойко Борисов.

Уникалното събитие е част от маратона на четенето по повод Международния ден на книгата 23 април. Организатори са Съюзът на книгоиздателите и Столичната библиотека под патронажа на президентшата Зорка Първанова.

Трепетно очакваният разказвач енергично и делово изкачва стълбите до детския отдел на Столичната библиотека. Деца, учителки и библиотекарки го посрещат с ръкопляскания. Двайсетина малчугани извръщат грейнали погледи към бате Бойко и се посръгват в ребрата. Има няколко деца на инвалидни колички. Те протягат ръце към него за приятелски поздрав, тъй като са стари познайници. Идвал е при тях в детския център "Св. Мина" за деца с увреждания. Останалите са третокласници от 6-о СОУ и от частното училище "Мария Монтесори" в Горна баня. Борисов отвръща хладно на ласките им. Отдалеч личи, че не е в настроение да щипе бузи и да раздава автографи. Угрижен е.

Шефът на общинската културна комисия Георги Белчев патетично запознава присъстващите с целта на занятието - "да може книгата да огрее както слънцето най-тъмните и най-сенчести места на нашата страна". И двусмислено заключава: "Неслучайно лично кметът се е заел с тази задача, като открива маратона на четенето." Белчев обяснява, че кулминацията ще е на 23 април - датата, на която се ражда Шекспир и умира великият Сервантес. Който според въпросния чиновник е роден в Португалия, откъдето тръгва традицията на книжния маратон. Но този поразителен и неизвестен досега факт от биографията на най-испанския измежду испанските писатели смущава само неколцина литературоведи. Децата са наострили уши само към прославения разказвач. През цялото това време Борисов енергично прелиства детската книжка с народни приказки, за да избере най-мъдрата измежду всички.

"А сега, здравейте!", взима думата Борисов. Тонът е делови, даже коравосърдечен.

Отекват рехави аплодисменти на учителките и служителките.

"Много се запъвах да дойда да чета приказки в това време, но винаги съм считал, че вие сте бъдещето на България, а в приказките е направено така, че от малки да разбирате какви трудности ви чакат като големи", започва с леко огорчение градоначалникът. Не става ясно какво му е на времето, та така го е спънало, но в тембъра прозира политическа тъга...

Последно се е спрял на любимата си приказка "Болен здрав носи".

Бърза да уточни, че има и много други приказки, които си струва да бъдат прочетени. И с назидателен тон съветва учителките задължително да запознаят малчуганите с историята за "косенцето-босенцето", което дало "яйчиценцето". И с тази за "агнето, което мътело водата на вълка", макар да било обратното. Тук цитира прословутия край на Лафонтеновата басня, когато вълкът казва: "Мътиш, не мътиш, ще те изям. И го изял."

Защо ли генералът е подбрал в репертоара си все приказки, в които хитростта и коварството надделяват над добрината и наивността?

Преди да пристъпи към същинското литературно четене, Борисов споделя с малките как имал редкия шанс да бъде отгледан от добра майка, която не пропускала и ден, без да му разкаже приказка". И захваща да чете:

"Веднъж един старец отишъл с каруцата си за риба. Наловил много рибки, натоварил ги на колата и си тръгнал радостен към дома. Една лисица видяла рибата в каруцата и нали е дявол, проклетницата, намислила как да открадне рибицата на стареца..."

Тук генералът не се сдържа и дава своето тълкуване: "В живота много често се случва един да работи, а другите да искат да му откраднат това, което е направил. Много често, ежедневно!"

Хлапетата го слушат с интерес. Когато стига до оня момент в приказката, когато лисицата подучила Кумчо Вълчо как да си налови риба с опашка във водата, Борисов прави поредното поучително отклонение: "Затова когато копирате чуждия опит, ще внимавате!" Посланието е многопластово. Едни си мислят за глупавия вълк, други за лисицата, трети за столичния общински съвет, четвърти за кметските неволи на градоначалника. Кой разбрал, разбрал.

Разказвачът продължава нататък. Стига до ключовата фраза "Болен здрав носи" и я изрича през смях. За какво ли си мисли?

"...Ала щом стигнала до нейната дупка, лисицата скочила на земята и викнала:

- Болен здрав носи!

Вълкът се спуснал да я хване, но лисицата се шмугнала в дупката си. Той мушнал лапата си вътре, хванал лисицата за крака, а тя казала:

- Корен крак теглиш! Корен крак теглиш!

И вълкът я пуснал. Пак бръкнал вълкът, хванал корен, а лисицата му викнала:

- Олеле, крачето ми! Олеле, крачето ми!

И той задърпал с все сила, ала коренът се изскубнал изведнъж, вълкът се изтърколил надолу по брега и се пребил."

Край.

"Разбрахте ли? Много поучително!", обръща се Борисов към хлапетата. "Особено за кмет", кокетно подвиква близката даскалица. Борисов се подсмихва двусмислено на тая реплика, но я отминава без коментар.

Една от организаторките на сказката тръгва да представя трите детски писателки, които ще поемат щафетата от бате Бойко и ще прочетат всяка по една приказка. Борисов любезно изчаква презентацията, преди отново да вземе думата. За да препоръча на децата другата си любима приказка - "Лошата дума". Специално моли учителките да я прочетат, след като си тръгне.

Опитва се да я разкаже в едно изречение: "Как когато обидиш някого, това остава дълбоко в душата на човека и не се забравя. Затова много трябва да си мерите приказките, когато се обиждате помежду си, защото след това не се забравя лесно..."

И пак едни си мислят за миризливата мечка от приказката, други за дърваря, трети за хлевоустата Татяна Дончева, четвърти за нерадостния и конфликтен политически живот на генерала. Кой разбрал, разбрал.

След този последен генералски урок и разпореждането към учителките Борисов се запътва към изхода. Пътем пожелава на хлапетата да са живи и здрави и внимателно да вникват в приказките. Защото след 15 години ще разберат, че тези приказки са изключително важни за това как ще се реализират в живота. И си тръгва.

Като всички високи гости на библиотеката драсва няколко реда в книгата за посетители. "На всички, които работят в този храм и които го посещават, им пожелавам здраве и дълъг живот. Бойко Борисов."

"От приказката разбрах, че никога не трябва да лъжем", извежда поуката едно от момченцата. Според него обаче генералът искал да им каже и нещо друго - да не стават престъпници и да са добри. Питам го защо харесва Бойко Борисов, а той отвръща: "Защото е силен, добър и винаги успява, каквото си науми - заловява престъпниците и разкрива всичко." Е, това е.