Бях на концерт в зала "България" и пред мен седи един, ама го виждам в тил и не мога да го позная. Чак в паузата, като се изправи, видях, че е Сашо Шурбанов:

"Джимо, дай ми номера на мобифона си; ще ти се обадя да те поканя за едно нещо".

Знаем се отдавна и Сашо не се учуди, че нито си нося мобифона, нито му зная номера, но след няколко дни, когато, все пак се чухме, той много се учуди, като го попитах: "За представянето на твоя превод на Хамлет ли ще ме каниш?". "Да, на 19 април в зала 7 в НДК. Ама ти откъде знаеш?"

Знаех, понеже живеем в малка страна. Малка, малка, но Сашовият е 15-и или 16-и превод на "Хамлет".

Навремето Тончо Жечев, авторът на "Българският Великден", ме заведе в приземието на метоха срещу "желязната черква" на Златния рог в Цариград да ми покажел нещо интересно. Оказа се една ръждясала железария, голяма колкото скрин. Стара печатарска преса. На нея били отпечатани разни работи, между които (през ХIХ век) първият български превод на "Сън в лятна нощ" от Шекспир. Озаглавили я "Сън в нощта срещу Еньовден".

Тя е най-късата нощ в годината. Настъпва при лятното слънцестоене. Тъкмо нея имал предвид Шекспир, когато пишел "A Midsummer Night's Dream". Тази нощ е чародейна. Нашите прабаби и прадядовци знаели, че билките, набрани в нощта срещу Еньовден, имат магическа сила и възприемали естествено чудесиите, разказани от Шекспир.

Не се питам как е по-добре да се преведе "A Midsummer Night's Dream" - като "Сън в лятна нощ" или като "Сън в нощта срещу Еньовден". Уважавам и единия превод, и другия.

Не се питам чий превод на "Хамлет" е по-добър - на Валери Петров или на Сашо Шурбанов. Нито ще ги сравня с преводите на Л. Огнянов-Ризор, на Владо Свинтила и на другите преводачи. Тези преводи са различни и това им е хубавото. Ако имаше съвършен превод, всички по-нататъшни щяха да са излишни. Но съвършен превод няма - това всеки истински преводач го знае и никога не казва, че еди кой си бил превеждал "перфектно" или че владее "перфектно" еди какъв си език, както се изразяват хората, които нищо не владеят.

Заедно с Жени Божилова (на Николай Хайтов жена му) наредихме на масата за кафе "Хамлет" на английски и няколко от българските преводи и почнахме да съпоставяме просто от любопитство, без да мъдруваме кое е по-сполучливо:

"Да бъдеш или не, туй е въпросът" (както го е казал Валери Петров) или:

"Да бъдем или не - това се пита" (както го е превел Сашо Шурбанов). Дали:

"Тук е пречката" (Валери Петров) или "препънката" (Сашо Шурбанов): "Да спим - и да сънуваме. А, ето препънката: че в този смъртен сън какви ли сънища ще ни споходят, щом сме свалили тленната омотка?". Дали:

"Има нещо гнило в Дания" (Валери) или "Нещо е гнило в Датската държава"(Сашо).

Е ми гнило ще е, я! Щом така сте пиянствали в Елсинор:

"Но тук ще те направим пияница", казва Хамлет на Хорацио (по Валери Петров). "Ний тук ще ви научим на пиянство" (по Сашо Шурбанов).

Замъкът Кронбьорг е в градчето Хелсингьо (Елсинор). Професор Джоунс - и той като Тончо Жечев - ме заведе в приземието да ми покажел нещо. В приземието на замъка на Хамлет професор Джоунс ми показа низ зидани вани, всяка една с вместимост няколко кубически метра. Пълнели ги с херинга и сол. От такова меню ожадняваш. От домакинските документи на замъка излиза, че дневната дажба на монахините била 3 литра рейнско вино, на монасите - 4, на войниците - 5, за кралското семейство няма лимит.

Хамлет е пленен от пирати на път за Англия (там му е подготвил клопка неговият чичо, кралят-узурпатор, понеже в Дания Хамлет е всенароден любимец).

Търговците скубели хората; пиратите пък ограбвали търговците; кралят пък конфискувал плячката на пиратите. Да събира данъци му било по-трудно, отколкото да е на върха на хранителната верига и, бесел пиратите селективно; с някои бил в бизнес отношения (както се вижда в "Хамлет", действие IV, сцена VI). Разбрахте ли как троицата власт-корупция-престъпност прави за посмешище правосъдието? Чуйте, чуйте какви ги говори датският принц на гробището:

Хамлет: Това е, може би, череп на адвокат. Но, къде са сега неговите алинеи, неговите параграфи, неговите казуси, неговите модуси и неговите фокуси? …

Хамлет: Документът е на пергамент. От овча кожа ли се правеше пергамент?

Хорацио: Да. И от телешка.

Хамлет: Всички, които търсят сигурност в документа, са овци и телета.

Good night sweet prince, тъй различен от крадливия мишок в Англия, когото великденчетата титулуваха български принц.