Имам една мечта. Следващия път външните министри на НАТО да заседават в кв. "Младост", а не в НДК. Не съм питал комшиите, но мисля, че те няма да имат нищо против. Искам в моя квартал да се случи всичко това, което става около НДК и по "Цариградско шосе" тези дни.

Как започна всичко?

Един априлски ден бул. "Цариградско шосе" се задръсти. Не както обикновено, а почти непроходимо. Ремонтираха го - о, радост! Както се казва, песъчинките още безчинстваха в бъбреците ми вследствие на всичките дупки и трапове, в чиито засади доста често попадах на път към работа, и гледам - асфалтират, мият. Вярно, малко през пръсти, но пак е нещо. В интерес на истината днес трапове вече няма, но дупки има. Лично съм ги броил точно след основния ремонт на булеварда - повече от 30-ина са само по посока "Младост" от Орлов мост. Но това да е проблемът на един софийски булевард - ръце да целуваме.



Късно се осъзнах, че в този ремонт има нещо гнило



Глупаво момче! - си казвам днес. Че защо не си зададох още тогава въпроса: "Кой ремонтира и мие улици в София за едното нищо?" Дето се казва, "Витошка" половин година вече е без движение, но до оня ден никой не се сети дори да я помете, пък камо ли да я измие.

Истината скоро сама изскочи - заради неформалната среща на външните министри на НАТО в София маршрутите, по които ще се движат делегациите, се преобразяват. Чисти, ремонтирани, осигурени. Появиха се дори онези бели линийки по пътищата, чиито имена вече бях забравил, но тези дни тържествено се върнаха в гънките на мозъка ми - маркировка. Толкова е чисто, че когато си оставя колата около НДК, не я намирам традиционно готова за автомивка, а блестяща от чистота.



Как да не ти се иска да си в НАТО и още повече НАТО да е в София



Днес около НДК е красиво и спокойно (често ще споменавам тази дума). Изчезнаха скарите, които разнасяха миризма на печени колбаси, съставени основно от отпадъчни продукти. Изчезнаха мърлявите циганета, които ти досаждат с: "Бате, дай левче да си купя леп." Няма ги и онези мошеници, които събират пари уж за болни деца, пък пълнят джобовете на мафиоти. Няма ги и традиционните луди, които са безобидни, но пък от време на време се събличат голи пред теб.

Изобщо в София е настанал такъв живот, че направо си викам "Дано!". Напомня ми за времето на комунизма, когато Тодор Живков обичаше да се фука пред дипломатическия корпус с достиженията на социалистическата ни родина и водеше дипломатите на тумби от град в град. Градът естествено цъфваше. Корпусът така и не стигна до моя любим град Враца, но Живков често идваше там, за да открие това или онова (преди един ден неизвестен, но емоционален човек да се хвърли с нож към него да го пита нещо си). Както стана с жп гарата например. Завършиха я ударно - за една седмица. Живков застана пред хората, цветята, лозунгите и каза: "Каква хубава гара сте построили. На човек му иде да се качи на един влак, да замине и... никога да не се върне."

Познавал си е стоката диктаторът му с диктатор. Гарата започна да се разпада още на следващия ден: пропадна настилката; паднаха някоя и друга плочка; райграсът се оказа овес, та се наложи да го махат. Превърна се в строителна площадка още за няколко години. Гарата работеше, но някак си остана по врачански българска.

Очевидно цялата ни работа е такава. Трябва някой важен човек или чужденец да дойде да трупа впечатления от родното ни място, за да си подредим къщата. А очевидно не е чак толкова трудно - малко ремонти, малко чистота, малко сигурност, малко съвест и градът се превръща в градина. Очевидно е обаче, че



държавата трябва да получава някоя натовска клизма,



за да се напъне за такива подвизи. Вярно е, личи си, че всичко това се прави с нежелание. Дори от детайлите си личи. Две дупки запълнени, третата си стои. Спират движението на автомобили, но забраняват на хората, които използват градския транспорт, да слизат на спирки, които нямат нищо общо със сигурността. Полицаите, които мразят света заради това мероприятие, си го изкарват на който не им е симпатичен. Затова можеш да видиш някой пезевенк да ти говори на "ти" от сорта: "Аре бе, къде ти е пропускът, що не ти е на ревера?" "Ами щото няма такова изискване." "Абе, щом казвам, значи трябва, щото следващия път може и да не те пусна..." След като доказва на депресираната си униформена душа колко е важен, започва да трупа мъжко самочувствие, като пуска девойка с къса пола само срещу усмивка. Но такава ни е цялата работа -



докарваме се за другите, но живеем в мизерия



Очевидно е обаче, че все пак има ресурс и може да се случват хубави работи, дори и когато някой е дошъл да заседава в София. Нека бъде НАТО!

Само че много ми се иска следващия път външните министри да заседават някъде в моя квартал "Младост". (Знам, "Люлин" също имат нужда, но момчета... пръв се сетих.) Искам и в моя квартал да няма дупки, да има маркировки, пътищата да са чисти, а на всеки ъгъл да стои полицай. Хората да са спокойни, когато се разхождат и особено когато пресичат на зелено. Може тази радост да продължи малко, защото след това всичко бързо ще започне да се руши, но поне ще съм го видял с очите си: "Младост" - чист и красив.