Че в един момент образуванието "Атака" ще се взриви и оттам ще потече цялата смрад, която е събрало, нямаше съмнение. Учудващо е единствено, че бумтежът му се случи след наглед едно безобидно събитие - обикновено ПТП. Но и това не е чак толкова голяма изненада - когато параноята се превърне в политика. Всъщност случаят е поредно потвърждение на необходимостта, че освен партийна вярност кандидатите за депутати трябва да предоставят и бележка за психично здраве.

Стъпвайки върху Хегеловия принцип, че всеки народ заслужава своите управници, значи и ние сме си заслужили своя Сидеров. Основна база на харизматичното лидерство се явява афективният тип социално действие, твърди Макс Вебер. Афективен, сиреч, по речника на чуждите думи "бурно и болезнено преживяване на чувства, временно нервно разстройство".

И тук вече идва големият въпрос: добре, момчетата от "Атака" надуваха, надуваха балона и накрая той - хоп! - взе, че се спука. А после?



Няма ли някой друг да се появи



с претенцията, че казва истината, че в него е правдата; че тя разтваря като Господ пред него Червеното море на лъжата и несправедливостта, за да изпълни той мисията си - е, няма ли отново да се хвърлим в обятията на поредния месия, който ще ни спаси от каквото си щете. Да си дадем сметка: "Атака" и Волен Сидеров са не причина, а следствие и следствие от погубените илюзии. Ако политическият елит в България продължава да не оправдава надеждите на гражданите, те все ще търсят да се закачат за някой като атакистите, който да им разказва приказки, че - видите ли - досега всичко беше лошо, но като дойдем ние, ще стане добро. Проблемът е не, че в "Атака" лъжат, проблемът е, че остава възможност за нови лъжи. Вярно, искат и могат да бъдат излъгани онези, които не виждат за себе си друга перспектива, освен тази някой да ги поведе към светлото бъдеще - той да полага усилията, той да се грижи за трудностите, той да преодолява препятствията. 17 години стремящите се за власт внушаваха, че ще оправят нещата, а не, че ще създадат условия за равен и справедлив старт на гражданите.

Между другото, примерът на "Атака" показа и друго важно нещо: всеки опит за тотална централизация, за в някаква степен абсолютна власт в условията на демокрация и пазарна икономика е обречен на провал. И точно защото такъв провал е предизвестен, затова бяха предизвестени и провалите на държалите кормилото на властта до този момент.



Това е изводът от трагикомедията "Сидеров, Чернев и шофьор".



Тя не трябва да е за успокоение, че ето - видите ли - тия от "Атака" сами си подляха вода; тя е за смисляне и осъзнаване - централизацията не води към добро, съсредоточаването на власт е най-добрият път за злоупотреба с нея и т.н., и т.н. Поредният балон се спука, но на хоризонта се задава нов, който не по-малко силно надуват и помпат с нагорещен въздух. Българските спасители, регулярно появяващи се на обществената сцена, идват тук не заради друго, а заради всеобщото усещане за дефицит на справедливост; и докато това усещане остане преобладаващо в масовото съзнание, дотогава все ще занимаваме с някакви си поредни Сидеровци и техните ПТП-та. Докато в същото време самият ни живот ще бъде/е едно огромно, с нищо непредотвратимо и необезопасено ПТП.