- Г-н Апатурай, за какво ще разговарят в София външните министри от НАТО?
- В София ще бъдат подготвени големите теми за срещата на високо равнище в Рига. Една от тях е партньорството със страните не членки. Някои говорят за глобално партньорство. Страни като Австралия, Нова Зеландия, Япония допринасят за различни операции. Външните министри ще направят преглед на бъдещето на Афганистан. Мисията там е много сложна, много е далеч от дома и е много скъпа. Но тя е важна не само за народа на Афганистан, не само за сигурността в района и за международната стабилност, но също и за НАТО. Като говорител мога да кажа, че доверието в НАТО зависи много от успеха в Афганистан.
- Ще се намеси ли НАТО по-осезаемо в Ирак и Иран?
- Темата "Ирак" няма да бъде в официалния дневен ред в София, но за нея ще стане дума на неофициалната вечеря. Там ще бъдат засегнати всички въпроси извън дневния ред - включително Иран и неразпространението на ядрено оръжие. Но НАТО не се намесва в решаването на проблема с Иран.
- Мислите ли за промяна на механизма за вземане на решения, защото принципът за консенсус става все по-труден за прилагане с разрастването на броя на членовете?
- Никоя страна няма да се съгласи да прати свои младежи нейде, само защото мнозинството е решило така. По много въпроси е невъзможно да се отклоним от принципа на консенсуса - поне що се отнася до вземането на политическо решение за участие или неучастие (в общи операции).
- Как постигате разбирателство за финансирането?
- Финансирането е много важна тема за всекидневни дискусии. НАТО е много различно днес. Струва много скъпо. Трудно постигнахме консенсус как да бъде финансирана хуманитарната операция в Пакистан след земетресението. Операцията започна, но дискусията кой трябва да плати продължи до края на мисията. Финансовите дискусии имат два главни аспекта: първо, дали нациите трябва да правят вноски в общ бюджет за финансиране спешни операции; второ, планираме ротация на силите на всеки 6 месеца през 2007-2008 г. и е чиста лотария дали ще разполагаме в точния момент с необходимите средства. Така че е необходима по-голяма солидарност.
- Ще се ориентира ли НАТО към хуманитарни мисии в кризисни моменти?
- НАТО не е хуманитарна организация - нито е замислена като такава, нито има подходяща структура и финансиране за тази цел. Други организации имат такова предназначение. Тя обаче има уникални военни ефективи, които понякога могат да бъдат необходими - както стана в Пакистан.
- България се надяваше чрез членството в НАТО да получи инвестиции в инфраструктура. Какво да очакваме?
- НАТО не е инвестиционна организация. Грижа на всяка държава е да подобрява бюджета си. НАТО не инвестира, но има програма за осъвременяване на капацитета на нашите съюзници - например, на радарни инсталации, летища. Не мисля, че у вас ще се засилят пронатовските чувства, ако построим летище в България.
Много скоро забравихме как Иван Костов, неговата уста Асен Агов и Соломон Паси, ни обещаваха блестящо бъдеще и поток от инвестиции, които щяли да дойдат само от факта, че сме член на НАТО.
Естествено, че нищо такова не се случи!
Как да се случи? Бихте ли инвестирали Вие читателю в един магазин за хранителни продукти и напитки в квартал "Факултета" в София или кв."Столипиново" в Пловдив?
Виждам как тайно плюете с погнуса и казвате: "Този пък! Да не съм луд!"
Извода е прост. Никой не инвестира в бедняшка социална среда! Рискува да бъде ограбен - до кокал!
Не се инвестира в България от читави инвеститори, защото бедността у нас е мепоносима и социалният мир е много застрашен! А инвеститорите отчитат тези неща!
Те инвестират в бедни страни, но, със силни военизирани режими(Турция например), кудето беднотията е под дулата на автоматите на полиция, войска и жандармерия!
България е една демокрация-менте, прикриваща колониалната ни същност! Само генерал-губернатора не е официално още обявен!