Ветеран от антифашистката борба, бивш член на Италианската компартия и инициатор на реформаторския завой, превърнал я в социалдемократическа формация - 80-годишният Джорджо Наполитано се закле вчера и стана 11-ият президент на страната си.

Той бе избран от парламента преди седмица само с гласовете на спечелилата вота левоцентристка коалиция, за да заеме мястото на Карло Адзелио Чампи. Наполитано ще има тежката задача да "обедини" Италия, която бе



разкъсана на две



от парламентарните избори, в които левицата на Романо Проди победи с минимална разлика.

Наполитано е първият комунист - макар и бивш, който застава на най-високия пост в държавата. Но в неговата политическа кариера това не е първото "безпрецедентно събитие". През 1996 г. той стана първият "бивш червен", оглавил МВР в Рим. В периода на Студената война бе единственият комунистически ръководител, канен в американски университети. Известен със своята умереност, разумен подход и държавническо мислене, Джорджо Наполитано бе един от първите, но и от най-горещите привърженици на реформаторския завой, извършен в началото на 90-те години на миналия век в най-голямата комунистическа партия в Западна Европа. Този завой беше извършен само една година преди падането на Берлинската стена и на практика ускори саморазпускането на компартията.

Дори фамилията на Наполитано издава произхода му. Роден е на 29 юни 1925 г. в Неапол. На 17-годишна възраст



влиза в комунистическата съпротива



През 1945 г. влиза в италианската комунистическа партия (ИКП), а през 1953 г. за първи път бива избран в парламента. "Когато се сближих с компартията и по-късно влязох в нея, бях движен не толкова от някакви идеологически съображения, а по-скоро от морално бунтарство", сподели неотдавна той.

Повечето наблюдатели го окачествяват като "най-десния" или "най-либералния" от комунистите. Юрист, поет и актьор на младини, по-късно той посвещава силите си на проблемите на бедния италиански юг и през 50-те години става ръководител на ИКП в Южна Италия. Преизбиран на всички следващи парламентарни избори, през 1962 г. той влиза в националното ръководство на партията, като в периода 1976-1979 г. отговаря за икономическата й политика, а от 1986 до 1989 г. оглавява международните отношения.

През 80-те години Наполитано е най-критикуваната фигура в компартията - от една страна, заради опитите за диалог със социалистите на Бетино Кракси, а от друга, заради по-ранните му призиви за преобразуване на ИКП като социалдемократическа формация. "Той видя преди нас накъде трябва да вървим и не може да не му се признае заслугата, че



първи посочи този необходим път",



призна преди няколко седмици сегашният председател на левите демократи Масимо д'Алема. Наполитано е председател на Камарата на депутатите през 1992-1994 г., когато част от италианската политическа класа е пометена от операцията на правосъдието "Чисти ръце". През 1996 г. той влиза в първото правителство на Романо Проди и в министерството на вътрешните работи ръководи трудния ресор на нелегалната имиграция.

Новият президент е уважаван от цялата политическа класа в Италия. Сега той трябва спешно да покаже своите държавнически качества, поставяйки се над партийните разпри с приближаването на референдума за Европейската конституция. Защото проектът е подкрепян от десницата, а самият Наполитано неспирно го критикуваше през последните месеци.

Единадесетият президент на Италия има висше юридическо образование. От 50 години е женен за адвокатката Клио Битони, имат двама синове, но



по-малкият умира още като дете



Големият - Джовани, дарява Наполитано с внука Симоне и внучката София. Хобито на новия президент е да пише стихове. Има няколко книги, подписани с псевдоними. Като студент е бил режисьор и актьор в професионален театър. Прякорът на Джорджо Наполитано е Принца заради голямата му прилика с последния крал на Италия Умберто Втори.