По-добре е с умния да се замеряш с камъни,
отколкото с глупака вино да пиеш.
Арабска поговорка
Май е. Жегата гони 40. На десетки километра край асфалта няма жива душа, само тук-там равнодушно върти глава по някоя камила. Зяпам безкрайните пясъци на едно емирство в ОАЕ и си мисля, че тук Гео Милев не би написал онова "септември ще бъде май". Не биха го разбрали.
Не биха го разбрали и по друга причина - дето иска без Бог и без Господар. Това тук не хрумва никому. Ще го обявят за луд. Виж, за сваляне на небесния рай, или поне за натаманяване на неговото подобие долу, върху печалния земен шар, биха се навили.
Това тук им хрумва постоянно.
Садят градинки и палмички,
поддържат ги с помпички, правят шадраванчета - изобщо си създават изкуствен рай под похлупак. Щото по тези ширини земният шар е изначално много, ама много печален. Няма чернозем, няма дъбчета, няма езерца, няма рекички, няма тревичка, не растат репички, люцерна, тикви, ябълки, нови политически лидери... Нищо не расте ей така освен хотели и небостъргачи, но и то с пари и труд идва, не от самосебе си. Има само един мнооого широк плаж, стотици и хиляди километри, на който никой не се пече, ами бяга да се крие от слънцето като слънчасал.
Изобщо странно място - само климатици дал Аллах в изобилие. Иначе ни данъци има, ни престъпност има - нищо освен пясъци, широки къщи с климатици, коли и камили.
Всъщност въпросното емирство - Рас-ал-Кайма, наброява цялото към 220 хиляди души, но има БВП 2 млрд. USD; няколко пъти по-малък от нашия - съизмеримо е. И безплатно образование си има, и безплатно здравеопазване, а за местните - още куп екстри - заеми без лихва, къщи без пари, огромни помощи за дете и т.н.
Е, жените ходят прибулени, ама само местните. А местните хора тук са малцинство - 30%. Другото са индийци, пакистанци, филипинци, европейци. Бачкат яко.
Ще кажете - нефт. Тц, и нефт си нямат точно тези тук. Глина имат, цимент произвеждат, фаянс, търговия малко, горе-долу това е. Е, и субсидии идват от по-яките откъм нефт емирства - все пак една държава са. Но и там нефтът отстъпва назад в процентите на БВП. Преди е бил 50%, сега - 30%.
Нямат си обаче най-важното - демокрация!
Хич нямат, ей тонинко. Старият шейх управлява почти 60 години - абсолютен рекордьор е. И никому и наум не му идва да го клати и сменя, да създава опозиция и да марширува с лозунги под двореца му...
Чудно е, че при това положение всички местни изглеждат доволни. Може би, защото така са възпитани, а може би, защото запазват контрол върху благините. Е, има бизнес и за други, но местните държат парите и собствеността - здраво. Земята се дава само под аренда, може задълго, но под аренда. Предприятията се откриват само ако местните контролират 51% от капитала и имуществото. Жените са под тежко фередже и мъжки диктат, но не видях някоя да се тръшка по този повод. Обикалят магазините, карат хубави колици, носят дънки под яшмака. И можеш ли ги разбра харесва ли им или не - загадка.
А мъжете със сигурност изглеждат рахат -
шляпат със сандалки и чалми; излъчват цезарово достолепие. Тук всеки мъж и баща се чувства емир, поне у дома.
(Дали бегла съпоставка с неврастениите на американския мъж, примерно, не кара Робърт Блай да пише с въздишка: "...дефицитът на бащинство става все по-остър. Сега, когато един баща сяда на масата, той изглежда слаб и незначителен... В наше време бащата е изобразяван като предмет на насмешки (например по телевизията...), като подходящо поле за посаждане на подозрения, като заядлив и раздразнителен глупак (когато си идва от работа и няма време да обучава), или като нерешително мекотело (когато вече не получава светлина от кралския ореол) и синът е изправен пред проблем - как да си представи собствения си живот на мъж?"* А Д.Х. Лоурънс да се съкрушава така: "Вече доста години ярката, бляскава същност на мъжете е потисната, доведена до униние и почти до унижение."**)
Но да оставим мъжете и жените между исляма и феминистките - ще се разберат някакси. Нека се върнем към онова, което прави силата, поне в политически и икономически план.
Защото по тези места, изглежда, го има. Макар че е без демокрация. Затова се и озадачавам. Аз си харесвам демокрацията, да не сте си помислили вече нещо.
Сещам се за едни воини - мамелюци (неволници). Мамелюците нещо се разсърдили на управляващата в Египет династия, свалили я и си излъчили собствен емир. После дошли турците и попилели всичко. Мисля си какво ли би станало, ако в нашата градинка беше бликнал нефт? Дали и ние бихме запазили контрола върху градинката, или всеки
би цапнал каквото лежи най-близо,
и би отърчал далеко да го кълве като пиле, побарало случайна коричка?
Изобщо контролът върху градинката, па и без нефт, интересува ли ни като общност, или майната й на общността, само коричка се мержелее пред погледа и на тия горе, и на тия долу?
Дали затова онуй, което прави силата, тук не се вижда освен като букви над парламента?
Всъщност този свят политически нещо много по-различно от демокрацията или деспотията не е открил. А в тези две системи, грубо казано, главенстват или законите, или деспотите. За да работят системите, трябва да уважаваш или едното, или другото.
Ние деспотите не уважаваме, и правилно - мамка им и деспоти.
Работата е там, че уважението изобщо не е силната ни страна.
----
* Робърт Блай - "Да бъдеш мъж днес".
** D.H. Lawrence, Apocalypse.
Аве... аз ли затъпявам... или нещо ми се губи смисъла... в смисъл - това защо е тука? 
Тва ми ареса за градинката! 
:
Зевзек, бананите свършват, честно, видът Cavendish изчезвал
за есето
