Някога основна реклама на българския туризъм, днес пясъчните дюни по родното Черноморие се превърнаха в пречка за инвестиционните намерения на редица строителни предприемачи и хотелиери. Преди години на тях кръстиха цял курорт. Дори навремето Слънчев бряг е бил така построен, че уникалните пясъчни образувания да се вплитат в него и да бъдат част от летния колорит. Ако сега се поразходите из Слънчев бряг и Несебър обаче, последното нещо, което ще съзрат очите ви, са дюни. Те са или скрити от всякакви грандомански постройки, или просто отдавна разровени. Пясъкът им отива за суровина, но по-често се премахва, за да се издълбаят основите на поредния хотел.

Дюните са пясъчни хълмове, създадени от вятъра. Те са нещо естествено за пустините, но твърде рядко за урбанизиран терен като българското Черноморие. По родните брегове са разположени непосредствено зад плажната ивица - от Слънчев бряг до Приморско и Китен. Всяка държава би се гордяла с тях и би ги пазила по-зорко от военен обект. У нас обаче се прави всичко възможно, за да се извадят от списъците със защитени обекти. За целта се използват всякакви оригинални методи.

Разбира се, официално законът ги брани - те са изключително държавна собственост, част от съответния плаж. Но на практика от години частници и държавни чиновници дружно прилагат какви ли не виртуозни промени в градоустройствени и кадастрални планове само и само "неудобните" и "пречещи" дюни да се извадят от защита и да се вкарат в строителни терени.



Те ту се оказват в държавния горски фонд,



ту обикновени ниви, след което лесно се заличават веднъж завинаги от лицето на нашето Черноморие. Но дори и онези, които все още са останали под защита, пак са застрашени.

Тъй като в България държавата от години вече се е отказала да стопанисва плажовете, задължението да бди над дюните около съответния пясъчен бряг е на концесионера. Службата, която официално е натоварена да следи дали това се прави, е съответната регионална инспекция по околната среда и водите. Практиката показва, че дюните са последна грижа на концесионера. Пясъчните хълмове на южния плаж в Китен например бяха разровени миналата пролет точно от концесионера на ивицата. Теренът бе заравнен, за да се монтират заведения за туристите.

От 1998 г., когато бяха първите опити за унищожаване на дюните, досега са издадени 60 акта от екоинспекцията в Бургас. По закон глобите варират от 1000 до 10 000 лева, което за един предприемач, налял в новостроящия си хотел милиони, е просто нищо.

Парадоксалното е, че пример как се унищожават пясъчните възвишения дава самата държава. Миналия месец в местността Бабата в Слънчев бряг бе разорана една от дюните, за да се прокара под нея водопровод, който да захранва с вода търговските обекти на плажа. Инвеститор на начинанието бе "Слънчев бряг" АД, в което мажоритарен собственик е държавата в лицето на Министерството на икономиката. По закон преди всяко посегателство над дюните трябва да се пита екоминистерството или съответното му поделение. Оказа се обаче, че Слънчев бряг е съгласувал с МОСВ само целия застроителен план на курорта, без за всеки отделен обект да иска специално разрешение.





При този заразителен пример



какво остава за частните предприемачи, които естествено мислят за личния си интерес, а не за благото на родния туризъм като цяло. Още на входа на Несебър човек и без да е специалист, може да види, че на това място някога е имало дюна. Там в момента известен айтоски предприемач строи хотел. Дюната бе разровена още миналата година, за да освободи място за сградата. Строежът върви с пълна пара, тъй като никой не го спря. Самият предприемач заяви, че мястото, върху което строи, не е било никаква дюна, а гора.

До хотелите "Морска звезда" и "Русалка" в южната част на Слънчев бряг се строи басейн. Пречи му обаче една от дюните наблизо, заради което част от нея е заравнена. Строител на басейна е столичната фирма "Зеда тур" АД, на която РИОСВ миналия месец наложи глоба. Съседната на тази дюна пък е превърната в трасе за бъгита. Младежи са си маркирали пясъка и го ползват за спорт. Тези две дюни също са в местността Бабата. Според екокартите на РИОСВ в тази местност би трябвало да има общо пет дюни, простиращи се върху 581 дка. Така е било преди демокрацията. Сега обаче част от пясъците са затрити завинаги.

Дюните в Аркутино също бяха под сериозна заплаха преди две години. Тогава в община Приморско постъпи за одобряване кадастрален план, в който над 100 дка пясъчни дюни бяха описани като "мера". Планът бе внесен от "Главболгарстрой" АД, който е собственик на терените в тази местност. Дюните в Аркутино са



едни от най-големите в Европа



и са единствените изцяло запазени по родното Черноморие. Въпреки че частната фирма твърдеше, че няма намерение да унищожава уникалните природни дадености и да строи върху тях, самият кадастрален план предизвика огромен скандал, стигнал чак до правителството. Бе сезирана дори парламентарната комисия срещу корупцията. Кметът на Приморско обяви, че "Главболгарстрой" неправомерно е станал собственик на тези терени, тъй като дюните могат да бъдат само държавна собственост и не би следвало да се продават. Впоследствие скандалът позамлъкна и засега, слава Богу, пясъците в Аркутино са непокътнати.

В Несебър точно срещу почивната база "Металург" се строи 5-етажна сграда. До момента тя вече е разполовила дюната, която съществуваше там до миналото лято. Все още се вижда, че теренът е част от пясъчните хълмове. За държавата обаче това не са никакви уникални природни забележителности. Тази земя е актувана като част от държавния горски фонд. Нищо, че там няма и никога не е имало гора. Територията не се води защитена и от РИОСВ вдигат рамене, защото са безсилни и в конкретния случай не могат да наложат дори минимални санкции.

Мащабна сграда "Оазис" израсна и върху пясъчните дюни до хотел "Делта" в Слънчев бряг. Строежът е само на 30 метра от морето. Сградата е 6-етажна, с партер и е предназначена за офиси и апартаменти, които се продават само в чужбина. Има си и интернет страница, от която става ясно, че проектът е дело на фирма "Галакси пропърти груп". Освен че е върху дюни, обектът е разположен на самия плаж, върху който не би трябвало никой да строи. По закон с пясъчната ивица се разпорежда Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което обаче вече обясни, че е дало разрешение за издигането на сградата, тъй като пясъчните възвишения около "Оазис" официално не се водели дюни. Главният архитект на Несебър също е одобрил строежа. На това място преди 20 години имаше малък ресторант, заобиколен от дюни. Сега



има малко дюни, заобиколени от много ресторанти



и огромни сгради.

Преди дни специалисти от централната лаборатория по обща екология към БАН обявиха, че дюните ще влязат в Червената книга. Досега тя съдържаше само застрашените растения и животни. Една от причините за промяната е разрастването на строителството, което унищожава всичко по пътя си. Червената книга за съжаление обаче няма юридическа сила. Преди време и от Съюза на собствениците в Слънчев бряг декларираха готовност да бранят дюните. Отправени бяха предложения за съдействие до ректора на Лесотехническия университет и МОСВ да предоставят наличната документация, за да се включат всички дюни в обхвата на защитените местности.

В терените около дюните съществуват 19 редки и застрашени от изчезване видове, включени в Червената книга. Един от тях е пясъчната лилия. В днешни дни тя може да се види като за последно все още в местностите Иракли и Аркутино. В Аркутино добър човек е оградил с камъчета една от все още неунищожените лилии. Но нито камъни, нито, уви, законите пречат на родните строителни предприемачи да помитат всичко по пътя си.