Преди около месец семейство в сливенско село за малко не изгоря цялото в пожар, предизвикан от електрическата инсталация. Причината, както се оказа впоследствие, е пускането за известно време в мрежата на ток с по-високо напрежение от стандартните 220 волта.

Преди седмица пък в Шумен се разбра за случай, в който местното енерго е поело ремонта на 14 телевизора, 3 компютъра, микровълнови печки и друга домакинска техника на осем семейства от улица "Райна Княгиня". Уредите се повредили пак по същата причина - енергото пуснало в мрежата ток с напрежение 380 волта. Едно от пострадалите семейства отново на косъм се размина от фаталното - високото напрежение стопило всички маркучи на бойлера и от него шурнала вряла вода.



Случаи като тези са десетки в цялата страна



Впрочем едва ли има българин, който да не е забелязвал поне веднъж как осветлението вкъщи примигва от време на време или плавно намалява до пълно изключване; да не е установявал, че телевизорът изобщо не работи без видима причина; да не се е връщал вечер от работа и вместо скреж в хладилника да намира локва вода под него.

Аномалии в електроразпределителната мрежа се случват навсякъде по света, но в белите държави има ясен ред за уреждането на гаранциите и обезщетенията. У нас, ако се прегледат общите условия за отношенията с клиентите на трите групи електроразпределителни предприятия (ЕРП), ще се види, че от инцидента до удовлетворяване на претенциите гражданите трябва да изминат твърде дълъг път.

В наредбите към енергийния закон е записано, че напрежението в мрежата на електроразпределителните предприятия трябва да е 220 волта, а честотата - 50 херца. Това е установеният в цяла Европа стандарт, по който работят електроуредите.

В общите условия на ЕРП-ата обаче буквално е преписан текст от енергийния закон, според който тези предприятия трябва да работят така, че "да гарантират живота и здравето на гражданите и защитата на собствеността". За качеството на тока е записано само, че трябва да съответства на нормата.

Когато обаче домашните електроуреди се повредят заради тока, потребителят има само една възможност -



да поиска писмено проверка на качеството,



и служителите на енергото са длъжни в рамките на 3 работни дни да я извършат. Тя трябва да завърши с констативен протокол, подписан от служителя на енергото, от потребителя и от двама независими свидетели, които да не работят в енергодружеството. Ако се докаже, че не е имало нарушение на качеството на тока, разноските по проверката са за сметка на потребителя. Ако се докаже обратното, енергото е длъжно да отстрани причината за своя сметка в рамките на 30 работни дни и да плати разноските за проверката. Цената на една такава проверка е между 15 и 20 лева.

Само че има една важна особеност - претенцията трябва да се заяви до 72 часа от аварията, която е довела до повредата на уредите. В противен случай енергото може изобщо да откаже проверката. В дългогодишната практика на Федерацията на потребителите в България например има само един случай, в който се е наложила тяхната намеса при повреда на уредите заради закъсняла реакция на пострадалите потребители.

Доказването на отклонения от качеството по принцип е много трудно и затова общите условия допускат една възможност - по искане на потребителя да се монтира устройство, което да регистрира показателите за качество на енергията. Това обаче отново става за сметка на самия потребител. Такива устройства на нашия пазар се продават с цени между 100 и 150 лв.

На практика обезщетението, което ЕРП-то трябва да изплати за некачествения ток, е само за установеното с това устройство. А то е



10% от стойността на консумираната електроенергия



с доказани отклонения от качеството.

Доказването на случаи като гореописаните е особено трудно, защото става въпрос за подаване на по-високо напрежение. А това става по време на ремонт на мрежата, трае твърде кратко време и не оставя никакви следи освен повредените уреди.

"Много по-лесно се доказват случаите, когато в мрежата редовно се подава ток с по-ниско напрежение. Това също е нарушение на изискванията за качество и потребителите са в правото си да изискват обезщетения", твърди зам.-шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Игнат Томанов. Такива аномалии обикновено възникват в отдалечени квартали, села и отделни потребители извън населените места. Наскоро например Варненският районен съд образува дело по иск на жителите на 139 села срещу местното „Електроразпределение" АД. Те твърдят, че доставяният им ток не отговаря на стандартите - вместо 220 волта редовно се подава напрежение от 175 до 197 волта и затова е представен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева. При по-ниско напрежение уредите не се повреждат, но много от тях изобщо не могат да се ползват.

В случая става дума за колективно дело. Искът е подаден от името на „Национална лига - потребители и услуги". Колективно водене на такива дела се препоръчва и от Федерацията на потребителите в България, защото ако не може да уреди спора си с енергодружеството, потребителят трябва да отиде направо в съда. Подаването на жалба до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не решава проблема, тъй като единствената възможна реакция на комисията е да нареди на ЕРП-то да си изпълни задълженията, описани в общите условия, т.е. да извърши проверка на качеството.

От друга страна, самите общи условия



дават възможност на енергото да отказва обезщетения



Например ако електрическите уреди на потребителя не отговарят на българските стандарти. Или ако самите уреди са такива, че за нормалната им работа е нужен по-висок клас на сигурност от обичайния или направо резервно захранване. По подразбиране, битовите потребители са трета категория като клас на сигурност, което означава, че при прекъсване на захранването като максимален срок за възстановяването му се допускат 24 часа. Ако това не стане, енергото е длъжно да плати 20 лв. обезщетение и по 10 лева за всеки следващи 12 часа, в които потребителят е останал без ток. При нулева и първа категория времето без ток не може да е по-дълго от периода, необходим за превключване от основния на резервния източник. Естествено, тези потребители плащат доста по-скъп ток.

Има обаче подусловия, които са направо в ущърб на потребителите и в полза на енергото. Такива са например, ако уредите изискват специална защита от пренапрежение, а тя не е осигурена, или пък заземяване, различно от стандартното. В такива случаи енергото има право да отказва обезщетение, а това са подробности, които много често битовите потребители няма как да знаят.

А има и едно подусловие - енергото да не плати обезщетение, което е направо универсално и може лесно да се приложи винаги. То гласи, че може да се откаже обезщетение, когато на електрическите съоръжения на потребителя не е извършвана периодична проверка съгласно изискванията за безопасност. Такива проверки, естествено, не се извършват от самия потребител, а от енергодружеството, но засега на практика остават само пожелание.



каре:

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

1. При доказано неспазване на срок енергото дължи 10 лв. неустойка за всеки 24 часа закъснение. Тази неустойка може да се претендира в рамките на 30 работни дни от изтичането на неспазения срок.

2. При прекъсване на електроснабдяването на битови потребители за повече от 24 часа енергото дължи неустойка от 20 лв. плюс по 10 лв. за всеки следващи 12 часа без ток. Тази претенция също трябва да се заяви в рамките на 30 работни дни.

3. При неспазване на изискванията за качество, регистрирано от устройство, енергото трябва да върне обратно 10% от стойността на консумирания ток. Това не изключва имуществената отговорност за повредени уреди.